19513 | 23 ноем. 2014 | 16:25
Има един добър стар виц-предложение към БНБ: Да се пусне монета с номинал „една минимална заплата“. Особено актуален днес - докато кипи подготовката на държавния бюджет за догодина, от финансовото министерство и от парламента излъчиха сигнала, че през 2015 г. най-ниското възнаграждение ще замръзне. С аргумента, че прогнозите са за твърде скромен икономически ръст - от порядъка на 0,8-1%.
Така исканията на синдикатите от 1 януари минималната заплата да стане 400 лв. бяха попарени. Както и настояванията, подкрепени от бизнеса, тя да не се спуска административно от правителството по „политически причини“, а да се договаря между труда и капитала по обективни критерии като средна заплата, линия на бедност, инфлация и т.н. Най-малкото защото ефектът от повишението на мини- малната заплата за самия бюджет е по-скоро неутрален. А иначе възнагражденията не са самоцел, а двигател на икономическия растеж. Има цяла научна школа, която твърди, че увеличаването на потреблението е ключовият фактор за възстановяване на икономиката.
С пращането на най-ниското възнаграждение във фризера вътрешно- то търсене ще се окаже не в подем, а в омагьосан кръг. Или може би някой разчита то да живне с 40-те лв. добавка, която малко над половината от пенсионерите ще вземат за Коледа? Докато България изпълнява командата стой на място, дистанцията с останалите европейски страни ще става все по-осезаема. И в момента сме на незавидното последно място по минимална заплата, която, измерена в европейска валута, е едва 173,84 евро. На другия полюс е Люксембург с 1921 евро. На това му се вика къде сме ние с гайдите...
Дори по времето на голямото затягане на коланите при Симеон Дянков и първия кабинет на Бойко Борисов гласът на синдикатите не беше глас в пустиня. През 2009 г. минималната заплата беше 240 лв., а през 2013 г. вече стана 310 лв. Днес единствен вицепремиерът Ивайло Калфин се оказва горещ привърженик на синдикалните искания и на тезата за съживяване на икономиката чрез повишение на доходите. Той стигна и по-далеч, лансирайки на нов глас позабравената идея за въвеждане на минимално заплащане на час труд от 4 лв., което да съществува успоредно с минималната заплата. В страните, в които има почасово заплащане, безработицата е най-ниска, съгласни са и работодателите. Добре е да вземем пример от най-добрите - от 1 януари 2015 г. не кой да е, а Германия въвежда минимално часово заплащане от 8,50 евро. Е, 4 лв. са далеч по-скромна надница, но все отнякъде трябва да се започне.
Мобилна верси
RSS
