20477 | 27 ноем. 2014 | 16:46

Какво се крие зад програмата на Жан-Клод Юнкер

Овчари протестират пред Европейския парламент в Страсбург срещу зачестилите нападения на вълци. В същото време председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представя амбициозния си план за икономическо възраждане на ЕС.

Месец декември е особен за политиците като цяло. Те рязко сменят мнението си като през призма на криво огледало. Поглеждайки назад във времето, изминалата година изведнъж се оказва изключително успешна, а критичният тон липсва. Мигновено се изважда коледният кош със „светлите планове за бъдещето“ и единственото нещо, което ви предпазва да попаднете в капана на миражите, са собствените ви празни джобове. Да, през месец декември задължително не трябва да се вслушвате в думите на политиците, даже не трябва и да ги гледате. Един безпристрастен прочит на 2014 г. определено би могъл да я класира в графата „изгубена“. Всичко изглежда толкова противоречиво, че някои спокойно могат да го оприличат на чиста алхимия. Ще попитате кои са тези противоречия? Европейската централна банка заля финансовите пазари с евтин финансов ресурс, а реални инвестиции няма. Европейските правителства се огъват под тежестта на колосалните държавни дългове и продължават да се финансират на рекордно ниски нива. Германската икономика се намира във фаза пред депресия, а фондовият й пазар покорява поредните висоти. Европа като цяло е най-доброто място за живеене в света, а европейците изглеждат все по-нещастни и все по-отчаяни за бъдещето Европейската комисия бълва всякакви програми за икономическо стимулиране, а европейското стопанство сякаш го е споходил периодът на вечната зима.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи поредната програма за икономическо стимулиране - за инвестиции в инфраструктурни проекти на слаборазвити европейски държави в размер на 315 млрд. евро. В идеята му, трябва да признаем, има и голяма доза рационализъм. Според предложението му Европейската комисия ще използва от бюджета си само 16 млрд. евро, 5 млрд. евро ще бъдат инвестирани от Европейската инвестиционна банка. Сумата от 21 млрд. евро ще бъде използвана единствено като гаранция на тези проекти. ЕИБ ще получи разрешение да емитира дълг в размер на 60 млрд. евро. Останалите средства ще дойдат от частни инвеститори. Идеята е набраната сума да бъде инвестирана единствено в инфраструктурни проекти и малък бизнес в рамките на две години. Ако този проект се окаже успешен, след третата година той ще бъде повторен отново. Според бившия белгийски премиер Ги Ферховщат нещата обаче изглеждат по коренно различен начин: „Нека да бъдем безкрайно откровени. Няма никакво място за маньоври. Понастоящем няма никакви свободни публични пари. Има само огромни публични дългове.“ Категорично може да се каже, че от тези средства България ще може да се възползва, ако бъде изграден активен експертен капацитет. Няма по-добър сигнал към чуждестранните инвеститори от проект, финансиран от Европейската инвестиционна банка с европейски гаранции. Както се казва, с един изстрел -три заека. Г-н Юнкер също така подчерта, че европейското правителство ще вложи собствен кеш в Европейския фонд за стратегически инвестиции. Това е нов инвестиционен фонд, който според правилата на европейския бюджет няма да бъде третиран като разход, който формира бюджетен дефицит. В този нов инвестиционен формат вече заявиха готовност за участие и „проблемни“ държави като Франция, Италия и Испания. Почти едновременно с изявлението на Юнкер бяха публикувани и малко повече подробности за програмата на Европейската централна банка за количествени облекчения, което означава, че тя ще залее отново финансовите пазари с допълнителна ликвидност. Според вицегуверньора на банката Витор Констанцио ЕЦБ вече купува корпоративни облигации. Така от началото на следващата година ще започне и изкупуване на държавни облигации от вторичния пазар на държавите, спадащи към еврозоната. Тук обаче е важно да се отбележи, че това ще стане единствено и само на квотен принцип. Това означава, че ЕЦБ ще изкупува държавни облигации само до размера на квотата на съответната държава в самата банка. Казано още по-точно, ефектът ще бъде незначителен. Защо? С най-голяма квота в ЕЦБ е Германия. Към настоящия момент германското правителство няма абсолютно никаква нужда от такъв вид обратно изкупуване на държавния й дълг, тъй като и без друго тя се финансира от капиталовите пазари за десетгодишен период на годишна лихва под един процент. Единствените държави, които реално могат да имат полза от тази операция, са Гърция, Италия, Испания и Португалия. Това обаче е нож с две остриета, тъй като по-евтиното финансиране може да изкуши техните правителства за игнориране на дисциплината по отношение на публичните финанси. А точно тези държави провеждат вътрешни политики, акумулиращи най-големи дефицити. В думите на вицегуверньора обаче се прокрадна и още по-агресивна идея.

Ако резултатите от програмата по обратно изкупуване се окаже неуспешна, то ЕЦБ ще направи ново понижаване на лихвените проценти. „Накъде повече?“, се питат всички финансови участници. САЩ прекратиха програмата си по „количествените облекчения“, тъй като в дългосрочен план рисковете за икономиката са много по-големи, отколкото краткосрочните ползи. Към настоящия момент финансовите институции стават изключително пристрастени към правенето на лесни пари от поведението на централните банки. Казано на по-ясен език, финансовите участници се ползват точно от „безплатен обяд“, който централните банкери охотно предлагат. Няма никакво съмнение, че се надува поредният балон. Впрочем в сряда имаше изявление от страна на Дойче Бундесбанк, в което се изразяват опасения от нов балон на пазара на недвижими имоти. Съвсем предпазливо в изявлението бе намекнато, че предишната финансова криза в света започна точно от пръсването на балона на ипотечния пазар в САЩ. Да, но този път надуването на този балон ще е провокирано от ЕЦБ. Интересно е да се предположи дали централните банкери осъзнават това рисково поведение, или са заслепени от „блясъка на своята гениалност“

Това, което обърква най-много финансовите анализатори, е, че в ЕЦБ повече говорят за управление на някакъв измислен от тях „финансов цикъл“, а не за икономически. Декември е месецът на обещанията. Декември е месецът, когато балоните се надуват с бясна скорост. Декември е месецът на кривите огледала. Да, за сметка на януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември, които за пореден път се очертават като месеците на „празните джобове“.