20893 | 2 дек. 2014 | 11:28
За една година Папата и Вселенският патриарх, смятан за първи по чест сред православните църкви, се срещнаха два пъти. Първо в Ерусалим, сега - в Истанбул. И за втори път заедно се обявиха срещу геноцида на християните в териториите на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. Но този път имаха двоен адресат: „Призивите ни към мир и закрилата ни над бедстващите християни не може да бъдат ефективни, ако не сме единни.“
Братските прегръдки на Папата и Вселенския патриарх са етап от „Диалога на любовта“, който католици и православни водят от 1964 г., за да търсят компромис в различията си и да възстановят изгубеното единство. И от двете страни обаче диалогът има не само привърженици. Затова и в последното си послание Вартоломей и Франциск бяха реалисти: „Пътят към единението ще бъде дълъг и доста неравен.“ Но едновременно с това недвусмислено показаха, че време за губене няма и сложиха пръст в раната - или ще се обединим, или масовото изтребление на християни по света ще продължи. Когато колят, разстрелват или разпъват на кръст, бандитите от ИДИЛ не правят разлика между католици, православни, арменци, евангелисти.
Призивът на Франциск и Вартоломей за християнско единство не е проява на западна ислямофобия, каквато се привидя на турския президент Ердоган при срещата му с папата. Ако бяха ислямофоби, Папата и Вселенския патриарх нямаше да кажат на мюсюлманите - църквите ни ще задълбочават диалога си с вас, но не виждаме Близкия изток без християните, които са там от 2000 години. Затова призивът им за християнско единство не е призив за нов кръстоносен поход.
Това е най-вече призив за опомняне. На всички, които смятат, че „Диалогът на любовта“ е „дело на сатаната“. Призив за проглеждане на православните фундаменталисти, които клеймят сближаването с католиците като „униатска ерес“ - отстъпление от най-правилната вяра. Такава „философия“ издава единствено провинциализъм, самоизолация и капсулиране в собствената непогрешимост. А това не е християнско. Подобна философия, уви, има привърженици и в Българската патриаршия...
Заради натиска на Руската патриаршия единствено нашата църква и Грузинската вече не членуват в Световния съвет на църквите, където се води част от междухристиянския диалог. Архиереите ни перманентно липсват и на ежегодните католико-православни срещи. Така жестоко изоставаме от процеса на християнско единение.
В Църквата за разлика от геополитиката няма малки и големи. Всички са еднакво важни. И нужни. Затова патриаршията ни нека не се само- лишава от равноправното си място в „Диалога на любовта“ - защото само ако са единни, християните са силни и може да се защитят. Включително от вътрешния си враг - отчуждението сред хората и безверието.
Мобилна верси
RSS
