13708 | 30 ноем. 2012 | 11:25

Очертават се три неофициални групи на държавите членки на база интересите им

Бисер Манолов

Не знам дали мнозина от нас осъзнават, но бюджетът на Европейския съюз за програмния период  2014-2020 година е не по-малко важен за качеството на живота в България от националния такъв. Цифрата, която се коментираше от европейските политици  на състоялата се в края на миналата седмица среща, беше около 1,033 трилиона евро.

За какво става въпрос, ще попитате? Всъщност става въпрос за така нареченото планиране на разпределението на бюджета на съюза, с което се гарантира, че разходите на съюза ще са в рамките на заложеното и ще са подчинени на посоките на развитие, които ЕС си е поставил. Европейските лидери се провалиха в опита си да достигнат принципно съгласие в каква посока трябва да се развиват европейските финанси. Всеки се опита да постави на масата за дискусия само и единствено приоритетите и проблемите, касаещи конкретно държавата, която представлява, а не проблема в контекста на европейските ценности.  И точно този подход изигра лоша шега на всички.  Испанският премиер Мариано Рахой беше повече от дипломатичен с коментара си: „Лидерите показаха добро желание. Преговорите винаги са форма на изкуство.“

Каква изтънченост, какъв финес

ще кажете. Не! Аз бих казал единствено - безпомощност. В рамките на ЕС се очертават три неофициални групи на държавите членки на база интересите им. Първата група е на държавите членки, които твърдо искат да се оптимизира съществено „разходната“ страна на бюджета. В нея влизат Австрия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия и Швеция. Според изброените по-горе държави средствата на Европейския съюз, които ще бъдат използвани за икономически растеж и конкурентоспособност, не могат да надхвърлят 1% от брутния приход  на съюза. Към втората група принадлежат държавите България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания. Това са така наречените Приятели на кохезията, според които средствата за социална политика, наука и иновации, инфраструктура и околна среда не трябва да бъдат намалявани и тези политики трябва да бъдат защитени. В третата група, засега сама, е Великобритания.

Островната държава пледира за съществено намаляване на европейския бюджет като цяло. Сами разбирате, че на база на вноските на отделните държави в бюджета на ЕС може да има и друго разделение на държавите членки  - на тези, които се явяват нетни донори на средства в европейския бюджет, и тези, които се явяват нетни потребители. Нека да видим как изглеждат европейските държави от гледна точка на  използваните от тях средства от европейския бюджет за 2010 година, като през 2011 и 2012 година ситуацията е твърде сходна. През 2010 година нетно най-много средства е получила Полша в размер на 11,2 млрд. евро (внесла е в европейския бюджет 3,2 млрд. евро. и е получила 14,4 млрд. eвро). След нея се нарежда Гърция с нетна сума в размер на 4,7 млрд евро, трета е Унгария с 4,46 млрд. евро. България е с нетен размер на получените от бюджета на ЕС средства от 750 милиона евро. Най-много средства е предоставила Германия в размер на 19,7 млрд. евро и  е получила  съответно 12,1 млрд. евро. Към нетните донори на Европейския съюз спадат още Великобритания - с 4,7 млрд. евро, Франция - с 4,9 млрд евро, Италия - с 4,7 млрд. евро, Швеция, Холандия  и Финландия.

Между другото, за 2011 година трите държави с най-слабо усвояване на средства от Кохезионния и Структурните фондове от всички европейски държави са България, Румъния и Италия. Подробното споменаване на горните цифри е с цел да се направят изводи, базирани единствено на фактическите данни. Всички европейски лидери категорично заявиха, че в условията на икономическа криза най-важно е да се усвояват пълноценно европейските фондове в тяхното качество на средства, поддържащи икономическия растеж и съответно в качеството им на средства за справяне с

болезнено високото ниво на европейската безработица.

Как обаче да бъде постигнат икономическият растеж? Ето, това се оказа препъникамъкът в тези спорове. Не е за подценяване и друг основен проблем за постигане на съгласие по  европейския бюджет и това е общата европейска политика в  земеделието. В момента надделяват лобитата,  които са в полза  на европейските субсидии за земеделските производители. Възниква логичният въпрос доколко субсидиите могат да гарантират в дългосрочен план постоянен растеж в този сектор. Интересно е да се отбележи, че Франция е най-големият бенефициент  на европейски средства в аграрния сектор. От друга страна обаче, всеки един французин изразходва средно по 100 евро за субсидиране на този сектор към останалите европейски държави.

Европейските лидери обсъждат в момента  няколко възможни опции за реализиране на икономическия растеж: една от тях е стимулиране на  потреблението по време на рецесията чрез ускорено усвояване на неизползваните европейски средства, друга - подобряване потенциала за икономически растеж чрез увеличаване на капиталовите разходи, трета - стимулиране на икономическия растеж чрез инвестиции с най-висока принадена стойност, четвърта - инвестиции в трансгранични инфраструктурни проекти, от които ще се възползват две или повече европейски държави. Това са единствените възможности.

В тази връзка се обмисля създаването на „Европейски фонд за растеж“. Той ще е от изключително значение особено за свръхзадлъжнелите държави, спадащи към периферна Европа, тъй като достъпът до капиталовите пазари за тях е силно ограничен. Същността на идеята е неизползваните средства от Кохезионния и Структурните фондове да бъдат трансферирани към Европейския фонд за растеж. Беше дискутирана и идеята за по-пълноценното използване на капацитета на Европейската инвестиционна банка. В нейно лице лидерите на Европа виждат идеалния източник за обезпечаването на първоначален капитал за нововъзникнали компании. По този повод капиталът на банката бе увеличен с 10 млрд. евро. Чрез увеличения финансов капацитет на банката ще бъде възможно и предоставянето на средства за реализирането на

по-мащабни инфраструктурни проекти

Също така бе решено със средства от банката да се кофинансират и кандидатстващи за средства от Кохезионния  и Структурните фондове. Както виждате, в Европа има достатъчно пари. Разработват се и различни схеми за подпомагане на  частния сектор в случаите на недостиг на средства за реализирането на инфраструктурни проекти. Тази програма се нарича „Проект за облигационна инициатива“. За целта обаче бенефициентите ще трябва да покрият критерии, разработени от Европейската комисия.

Европейският бюджет може да бъде изключително мощно средство за икономически растеж. Макар че проблеми винаги могат да възникнат, ако страните, които се явяват нетни донори, не предоставят обещаните средства. Нека не забравяме, че като всеки бюджет и европейският е сложна схема от напасване на политико-икономически интереси. България е нетен бенефициент на средства от бюджета на ЕС, но темповете на усвояване все още са критично ниски. И в този случай всичко е в нашите ръце.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 326 от 30 ноември 2012)