53348 | 2 ян. 2013 | 11:09
- Можете ли да нарисувате, проф. Фотев, картина на българското общество в началото на 2013 година? Какви сме, накъде отиваме, имаме ли свой собствен път?
- Настъпва времето, в което управляващите ще трябва все по-ясно да покажат и обяснят това, което са реализирали досега, да посочат своите намерения нататък, за да продължат и с вижданията си за съдбата на България. Опозицията пък е призвана да вижда какво не е изпълнено и на основата на това да начертае своята алтернатива. От тази гледна точка ние трябва да поставим пред управляващите няколко въпроса, например: какво става с делата на бившите министри, за които в началото на мандата министър-председателят така упорито говореше?
- Намеквате, че обещанието за възмездие, с което Борисов дойде на власт, не е изпълнено?
- Дори не акцентирам върху този момент. Искам да подчертая много сериозен факт - или досега трябва да има наложени наказания, или тези обвинения са били несъстоятелни. А това означава, че трябва да престанем с произволното наклеветяване на хора. Това е ужасяващо! Това разрушава най-дълбокия фундамент на обществото, защото подкопава социалния морал. Другият много важен въпрос пред управляващите е свързан
със състоянието на бизнеса. Нещата в бизнеса не са добре и това е особено тревожно.
- Но имаме нови магистрали и не можете да го отречете, проф. Фотев, че те са предпоставка за икономически подем.
- Премиерът казва, че не се бои от изборите, тъй като ще застане до това, което е направил, и то ще бъде неговият отчет. Той има законно право за това. Но точно преди година в интервю с вас аз поставих един съдбоносен въпрос, който като че ли не се разбра от хората - къде отиваме? Освен до магистралите управляващите трябва да застанат и до безработицата, която е потискащо голяма, до болните, които получават съмнително приемлива здравна помощ, до скръбното българско учителство, до дълбоката метаморфоза в българското общество.
- Управляващите ще ви кажат, че сме в криза, каквато не е имало от Втората световна война насам, а ние сме остров на стабилност в ЕС.
- Не може по такъв безпардонен начин да се говори. Хората не са малоумни. Най-тежката криза (в известен смисъл и неизбежна), беше в началото на 90-те години. Кризата у нас се задълбочава на фона на очертаващата се перспектива в Европа. Ние трябва да искаме да знаем какво ще правим, как ще го правим и докъде ще стигнем. И има един друг голям проблем - объркването на обществото по отношение на ценностите става все по -отчайващо. Човек вече се страхува да употребява своята разумност.
- Обяснете какво влагате в това понятие. Така формулирано, звучи стряскащо!
- В един объркан свят, ръководейки се от това да бъдеш разумен, ти може изведнъж да се окажеш абсолютно неадекватен. Има много хора, които се
страхуват да употребяват своята разумност, и това е много опасно явление. Къде са онези личности, призвани да хвърлят някаква светлинка? Къде се загуби нашата интелигенция? Тя изчезна, няма какво да каже... Вижте протестите - дали ще бъдат на Орлов мост, дали в Кърджали, или на други места, има тътен сред народа. Премиерът може да се появи някъде, да даде на някои протестиращи пари, но дълбоко в обществото нещо се натрупва, някакви подводни течения бушуват, колкото и търпеливостта ни да учудва Европа.
- Смятате, че този тътен не се забелязва от властта?
- Да. Те не усещат дълбинните процеси в обществото. Около управляващите няма хора, които да им кажат, че те могат да си спечелят изборите и след няколко месеца да бъдат пометени. Защото напрежението долу си върви, не се изразява. Но има странични индикатори за него. Кой можеше да предположи, че една учителка по немски език ще отиде една сутрин в училище, ще обърне питието, оставено от нейни колеги вечерта, и ще буйства пред очите на децата. Ето ви отказа от разумност. Това е форма на протест. Както и заминаването на много българи за чужбина. Тези хора казват: тук е неуютно, не може да се оправим. Те не искат да чуят, че са безработни, защото има световна криза. Те искат да видят своята перспектива, а тук не я намират. И това е страшно! Защо си затваряме очите пред тези факти? Кого заблуждаваме с мълчанието си?
- Какво трябва да се случи, за да излезе този тътен, този гняв на повърхността?
- Всяка голяма, истинска криза идва ненадейно, изненадващо. Това е другият превод на Христовото изречение: „Аз ще дойда, когато не ме очаквате
- вие потъвате в грях, аз ще ви изненадам през нощта, когато няма да се вижда.“ Ако може хората да виждат, да прозират лошото, да го виждат с цялата сериозност, те ще направят така, че то да не ни изненада, да сме подготвени. Някои ще питат защо говоря по този начин. Защото като интелектуалец аз съм длъжен да кажа такива неща, които едни могат да ги възприемат като горчиви, като неприятни, а други ще се вслушат в тях. Истинският, големият, мъдрият политик слуша внимателно този, който го критикува, който му казва „тука това не е добре“ - на него е благодарен, не на този, който го приспива. Това не могат да го разберат нашите политици. Защо? И вие го знаете - поради суетност, от самозабравяне, от липса на диалогичност, все тежки болести. Имаш аргументи, имаш власт, изложи аргументите си, без да се репчиш, без да наричаш опозицията „хайдуци“ и да търсиш какво те са направили или не. Днес ти си на власт, на теб ще се търси сметка.
- Какво не му достигна на Борисов, след като имаше такава подкрепа в обществото?
- Визията. Хоризонтът. Вече трябва да се говори повече и за партията ГЕРБ. Вижте например отношението към предстоящия референдум - прозрачно и дори глуповато двуличие на управляващите. В него обаче прозира политическа безидейност и безпредметност. Ако подобно политическо поведение е „ефективно“, ние сме за окайване. Световното общество претърпява безпрецедентна трансформация, при която идеите или фундаменталните знания изместват първостепенната досега важност на капитала и се превръщат в най-важния капитал. В социологията това се нарича „обществото на знанието“, което не е мит или утопични блянове на някакви си учени.
- И все пак историята няма ли да даде на Борисов по-висока оценка, отколкото тази, която сега му даваме? Ларгото и след него ще остане, ще останат магистралите, на които се радваме, както навремето римляните са се радвали на своите пътища, които сега изникват пред погледа ни.
- Не.
- Защо?
- Нещата, на които ние се радваме, не са толкова грандиозни. Не бива да отричаме или подценяваме очевидното, но то е крайно недостатъчно. Ние трябва да помислим сериозно за бъдещето на България, да не останем без университети, без образовани млади хора, да се грижим нашият хубав език да не загине, да не се обезличава културата ни. Казвам на своите студенти: ако не сте вътрешно свободни, нищо не може да направите! Властта
може да уплаши човека, но уплашеният човек е препариран, той потиска собствените си възможности. Свободният човек има достойнство, вярва в себе си. А който вярва в себе си, може да реши и невъзможни въпроси.
- Вие смятате, че магистралите не са достатъчен аргумент за втори мандат, така ли?
- Битката за втори мандат е нормална. Но вече има сериозни притеснения за нея. Ако така вървят работите в държавата, ние пак ще се сринем, казвам го ясно и категорично. Преди известно време най-близ- кият съратник на лидера на ГЕРБ заяви нещо потресаващо по адрес на президента. Аз във вашия вестник съм отправял критични бележки към г-н Плевнелиев, но той е държавен глава, а този висш партиен функционер на ГЕРБ показа дълбока необразованост и абсолютно недопустим тон на говорене, принизявайки българския президент до декоративна личност, която няма власт*. Тук аз искам да заявя - не на този човек, който прави пореден гаф, а на много други хора, които може би мислят като него: българският президент има огромна власт. Това е най-трудната, най-дълбоката и най-мощната символна власт. Аз съм доволен, че за кратко време този човек се променя, застава на своето място и гле- да с отговорност към своя пост. Това има огромно значение за страната. Ако той запази тона да говори смислени работи, да не прави празни фойерверки, да не се меси там, където наистина не е негова работа, което хората искат, ще спечели много - и той, и страната. Но да се върнем на гафа - той бе замазан по един крайно примитивен начин.
- Това е част от виртуозността на това управление.
- Борисов е виртуоз, да. Показа го и по отношение на издигането на кандидатура за член на конституционния съд, но тогава използва мръсен ход спрямо СДС. Така не се прави. Това затвърждава убеждението, че той или някой зад него умишлено разбива една по една политическите сили, било то „Атака“, било РЗС или СДС, ако това им е политически изгодно.
- А не смятате ли, че и партиите имат вина за жалкото състояние, в което се намират днес? Ето, СДС се спомина.
- Да, СДС е вече окончателно и безвъпросно в миналото. СДС ще остане обаче като един от най-величавите и светли феномени на модерната политическа история на милото ни отечество. Помислете си за миг какво би била България без СДС. Злорадството на „безсмъртните“ комунисти, които не се афишират като такива, не трябва да занимава смислените хора. За съжаление в обществото не можа да се намери достатъчно мощен ресурс, с който да се конституира силна модерна дясна партия. Вижте какво става в СДС днес - дори вие, журналистите, не се интересувате от тях, не ги тър-
сите за коментари. Тези хора нямат нищо общо с историческия СДС. Начело на „Раковски“ 134 е жалка клика от политически пигмеи, несъстоятелни хора. Съдбата на БСП е съвършено друга. Тя още при създаването си се изгражда на дефинирана социална база. Левите са изковали своята солидарност и в последните 20 години наподобяват етническа партия. За съжаление няма солидарност вдясно. Политическите отношения са надперсонални. Това не го разбират, не се поучиха. Ние като че ли навред сме скъсали с доверието един към друг, към институциите. А където няма доверие, няма признаване на другия. Нещата с доверието са катастрофирали при нас.
- Тоест ние сме загубили тотално връзките си.
- Това в социологията се нарича разпад на социалната тъкан на обществото.
- Как ще излезем от тая ситуация, много тъжен е разговорът ни в първия ден на Новата 2013-а?
- Длъжни сме да бъдем отговорни пред себе си и пред тия, които са след нас. Трябва да се мобилизираме. Не бива да проявяваме никаква толерантност към тези, които прехвърлят собствената си отговорност на някой друг.
*Бел. ред. На 10 декември м.г. по повод скандала „Марковска“ вицепремиерът Цветанов заяви, че в България длъжността на президента е само „протоколна“, и добави: „Кажете ми какво зависи от президента? Но от друга страна, на него му е позволено да говори каквото си иска - той е там, за да се харесва.“
(в. Преса, печатно издание, брой от 352 от 02 януари 2013)
Мобилна верси
RSS
