20177 | 4 ян. 2013 | 10:32
Телевизионните зрители още си спомнят рекламата, в която едно момиче умело измъкване от апетитната си пазва мъничка отварачка, за да покаже и бутилка бира. И да си спечели прякора „Мара отварачката“.
Тези дни ни занимават с нещо подобно - пак красавица, пак с богат бюст, пак нещо измъква от него... Па и го набутва в устата на събеседника си. Оказва се, че това бяло четвъртито парченце е божем сирене. Защо „божем“? Защото с това навремето любимата си баба заместваше думичката „ужким“ (днес думата вече съвсем е заличена чрез тарикатското слово „менте“).
Бялото кубче не е означено като менте. Само че натрапливото повтаряне на рекламата подсказва нещо нередно - заедно репликите: „Дай туй сиренце на батко“ - закача се момчето. А красавицата го поправя: „Не е сирене, а деликатес...“ Следва заключението: „Отвсякъде на шест!“ Оставяме настрана тарикатското „на шест“, съчетано с „деликатес“ - глупава и елементарна рима от практиката на рапърите.
Пак от малкия екран тези дни специалист разкри важни за консуматора факти относно „деликатеса“. С две думи: почти няма сирене, приготвено без растителни добавки (мазнини), така било и с кашкавалите. Не че в други реклами българският език е перфектен, разбираем, нормален - защото именно тези дни върви и друга реклама за някакви вафлички, които били „зверски вкусни“. А преди време пък научихме за „ТРИМА (?) значителни дезодорантА“, които отговаряли на всеки тоалет.
Ала още по-важно е, че като се коронясва народната ни храна сиренцето за деликатес, посяга се на онова, което дори древните римляни са определили като „more malorum“ (според обичая на дедите, според традицията на народа). Не е никак случайно, че в българския език има и досега запазена устойчива конструкция: „караме на хляб и сиренце“.
А деликатес (фр. дума) се определя от всички тълковни речници като „скъпо, рядко, вкусно ядене или питие“. Истинското българско бяло саламурено сирене трябва да се прави само от мляко. И не е издържано от езикова гледна точка да го наричат „деликатес“ само защото някои люде го произвеждат, без да е видяло и капка истинско мляко.
Ще завърша с цитат от в. „Преса“: „Сред най-атрактивните мързеливи професии се оказват директорите на рекламни агенции. Техните задължения са свързани с измислянето и пробутването често на безполезни продукти.“
Не правете благословеното сиренце „безполезна“ храна - българинът е израснал с него!
(в. Преса, печатно издание, брой от 354 от 04 януари 2013)
Мобилна верси
RSS
