- Г-н Свобода, след година и половина предстоят евроизбори. Какво очаквате от тях?
- Мисля, че ще има голяма битка между популистите, от една страна, и хората, които приемат Европа на сериозно, от друга. Но това е само едното
измерение. Другото е борбата между десните, които смятат, че трябва да се придържаме към режима на строги икономии. Срещу тях се изправят тези, които казват: „Имаме бюджетни отговорности и трябва да сме финансово дисциплинирани. Същевременно трябва да инвестираме и да създаваме работни места. Трябва да подкрепяме и най-бедните слоеве на обществото.“ Това са двете нива.
- В България парламентарните избори са след шест месеца...
- От самите българи зависи да решат какво правителство искат да имат. Но мисля, че България заслужава правителство, което е по-активно в Европа и което да внесе българските интереси в Европейския съюз. България е важна черноморска държава. Регионът на Черно море все още не е стабилизиран, но смятам, че дори тук страната играе важна роля. Освен това ние се борим за следващия бюджет, както и за този между 2014 и 2020 г., който осъществява големи обещания, дадени на България. Помага на страната да глобализира ресурсите си. Българите винаги са били наричани прусаците на Балканите, т.е. вие сте хора, които работите усилено, но все пак се нуждаете от нашата подкрепа. И най-накрая, ние се надяваме, че България много скоро ще стане част от Шенген.
- Каква е вашата оценка за работата на Сергей Станишев като лидер на Партията на европейските социалисти?
- Сергей Станишев върши много добра работа на председателския пост. Той е много ясен в ангажиментите си, силно ангажиран със задълженията си и работи много сериозно, така че го смятам за добър лидер. Също така бих искал да изтъкна като положителен и факта, че партията има за председател човек от бивша комунистическа република, която сравнително отскоро се е присъединила към Евросъюза. Защото все пак Европа не е само Западът, а и Изтокът. И фактът, че има някой, който представ лява Източна Европа, е символичен.
- Какво е мнението ви за членството на България в Евросъюза шест години след присъединяването ни?
- Мисля, че България не е особено видима в Евросъюза. Бих казал, че, от една страна, не е честно, че сте изпълнили условията за присъединяване към Шенгенското пространство, а все още не сте негов член. Смятам, че каквито и недостатъци да има, като например в правосъдната система или медийната политика, те не трябва да пречат на България скоро да бъде в Шенген, което да засили нейния европейски начин на мислене. Но от друга страна, не ви виждам като особено активна страна в процеса на вземане на решения в Европа. И това е проблемът, който виждам.
- Македония в крайна сметка не получи през декември дата за начало на преговори за членство в Евросъюза.
- Дискусиите все още продължават. Македония трябва да бъде подложена на тест. Трябва да и бъде даден статут на кандидат за членство. Но това не означава, че няма никакви проблеми за разрешаване в отношенията и с България, с Гърция и с други държави, но трябва да направим тази стъпка, за да популяризираме Европа в Македония и да им дадем шанс за започване на преговори. Но самата Македония не е особено услужлива в много отношения. Тя има твърде националистическа реторика.
- Миналия месец бяхте в Осло за връчването на Нобеловата награда за мир. Смятате ли, че Евросъюзът я заслужава?
- Да, смятам, че Евросъюзът я заслужава, защото въпреки всички критики няма друг регион или федерация от държави, които са постигнали това, което ние успяхме да направим. Да вземем например Централна Африка. Там непрекъснато има конфликти и войни още от 60-те години. И те не могат да намерят решение, да кажат: „Добре, нека спрем тези войни. Нека на първо място да дойде общият икономически интерес.“ Смятам, че единственият континент, който успя да постигне това, е Европа. И заради това европейците заслужават Нобеловата награда. Колкото до днешните политици, това вече е друг въпрос. Те може би не заслужават отличието, защото всички ние трябва да полагаме повече усилия. Седях там зад повече от 20 президенти и правителствени ръководители, видях там вашия премиер и други и си помислих: „Добре, те аплодират Европа, но дали наистина се борят за нея във всекидневието си?!“ Когато обсъждаха бюджета, не видях особено силно желание да продължават да градят Европа. Защото ако
празнуването на Нобела бе тържество на някакво статукво, което сме постигнали и сме доволни от него, това би било грешно.
- Каква Европа искате вие?
- Бих искал Европа, която функционира по-добре. Която се опитва да разрешава проблемите на днешния свят и проблемите на своите граждани. А те са безработицата и увеличаващата се бездна между бедни и богати. В тази връзка не се полагат достатъчно усилия за справяне със социалните елементи в днешна Европа. На второ място, бих искал Европа, в която правителствата да намират решения на проблемите, а не да се карат през цялото време за бюджета или по най-различни въпроси. Целият процес на вземане на решения в Европа е доста крехък и не работи особено добре.
в. Преса, печатно издание, брой от 367 от 17 януари 2013)
22214 | 17 ян. 2013 | 15:35




Мобилна верси
RSS
