20710 | 23 ян. 2013 | 11:32
НЦИОМ проведе национално проучване за обществените нагласи за референдума проведено между 16 и 20 януари 2013 г. По метода на полустандартизираното интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани, съобщават от агенцията. През последните три месеца темата за референдума е в центъра на общественото внимание и е широко отразена в медиите. В сравнение с ноември 2012 г., в края на януари 2013 г. регистрираме по-високи дялове на хората, които определят информираността си като "висока" или "средна". Определящите информираността си по темата като "ниска"за същия период намаляват с осем пункта – от 36% на 28%. За последните три месеца напълно неинформираните и незаинтересовани от темата респонденти намаляват почти двойно.
Малък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума (11%). В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации (с изключение на тези на ДПС) се самоопределят като "средно информирани" т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава. Сред симпатизантите на ДПС, най-голям е делът на хората определящи се като "ниско информирани" по въпросите за ядрената енергетика. В настоящото изследване регистрираме зависимост между самооценката за информираност и стандарта на живот на респондентите. Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите респонденти и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация по темата за ядрената енергетика и именно те се самоопределят като "високо информирани". Жените, хората с основно образование и с ниски доходи най-често определят информираността си като "ниска". Те посочват, че са чували за ядрена енергетика, но не търсят информация по темата.
Както преди три месеца, така и през януари 2013 г., регистрираме отсъствие на пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват. Според различни индикатори към 20 януари 2013 г. готовност да участват в референдума декларират между 27% и 37% от пълнолетните българи. В същото време е нужно да уточним, че последната седмица от кампанията може да предизвика известни промени в декларираните намерения за гласуване. Засега категорично намерение да гласуват изказват две трети от привържениците на БСП, 59% от тези на Атака, близо половината от тези на ГЕРБ, 42% от привържениците на "България на гражданите" и 35% от тези на ДПС.
Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В градовете-областни центрове декларативната активност е по-ниска от средната. Най-ниска засега се очертава избирателната активност в столицата. Основният аргумент на нежелаещите да гласуват на предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл. Бойкотът остава по-скоро формула на политическо говорене в дните преди референдума, доколкото преобладаващата част от избирателите не го възприемат като механизъм за изразяване на гражданска позиция.
За последните три месеца регистрираме известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2. Сред заявилите, че ще гласуват на референдума, посочилите, че ще отговорят с "Да" са 60%, а тези, които твърдят че ще отбележат "Не" в бюлетината са 40%. Интервюираните, които възнамеряват да гласуват с "Да" на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас, в сравнение с онези, които биха гласували с "Не". Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас, твърдят че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина. Нещо повече – две трети от българите отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.
Мобилна верси
RSS
