15016 | 7 май 2012 | 16:24
„Момче, внимавай, има голяма опасност да свършиш черната работа в БСП, да бъдеш изхабен и след това да си понесеш последствията!“
Това казал през свойствения му смях Тодор Живков на Георги Първанов през есента на 1997-а, когато левицата - след падането на Виденов от власт, беше натикана в ъгъла, а той бе поел нейното ръководство - със съмнения, че няма да се наложи като лидер, че няма да изгради екип, с преценката, че е прекалено консенсусен, с обвиненията, че е „предател“, заради върнатия на 4 февруари мандат. Тогава срещу него се изправиха Премянов, Овчаров и Лилов - всеки от различни позиции неодобряващ политическото му поведение, но всеки достатъчно силен в БСП, за да го спъне. В началото на май 1998-а Първанов бе преизбран на конгрес след тежка апаратна битка, в открита война с Виденов и с една странна „препоръка“, дадена публично от тогавашния премиер и лидер на СДС Иван Костов: „Нашият кандидат е Първанов“, което прозвуча като шамар за водача на левите. „И той добре се вписва в цялостния сценарий на компроматна война срещу мен“, каза тогава Първанов и подмина, уверен в преизбирането си.
Защо Костов предпочете Първанов пред Овчаров, и досега не е ясно, но днешната изострена предконгресна ситуация в БСП удивително напомня тежката атмосфера през пролетта на 1998-а. С едно съществено допълнение - непозната по своя размах лидерска битка. И с една отличителна разлика - тогава Първанов влизаше в БСП като новото, неопетнено, неизхабено лице на БСП. Днес той иска да се върне в партията, понесъл тежката раница от митове и легенди за 10-годишното си пребиваване на върха на държавата, обрулен и обругаван, без дори да е получил официалната оценка за себе си като един президент с два успешни мандата.
Е, ще понесе ли последствията си Първанов, че в последното десетилетие свърши много от черната работа в БСП: обърна я към НАТО и ЕС, прокара социалдемократическия курс, наложи коалиционната политика и най-важното - върна я в играта за властта? И къде сбърка, че днес, когато реши да застане отново на позицията, от която стартира преди десетилетие, никой не иска да му признае тези „бонуси“? А мнозина повтарят, без да знаят дори, думите на Живков: „Първанов е изхабен, той е старото“.
Оказва се, че в България е много страшно да си млад президент. Защото после никой не ти иска ни опита, ни знанията, пък и никой не мисли за бъдещето ти. И д-р Желев, и Петър Стоянов пробваха да се върнат в реалната политика и се опариха. Днес статусът им на политици се поддържа от външни фактори, които са ги припознали още докато бяха на власт. Първанов остана самотен - неприет от Запада, отхвърлен от Изтока. Защо, това е тема за друг анализ. Неговото единствено поле за работа си остава България. А трамплин за реализация - БСП. Въпросът е как и кога. Той реши сега и веднага, и то чрез открита битка със статуквото в партията. Разчитайки на дълбоките си връзки с тази партия, на малък верен екип около себе си и на недоволството от сегашния й лидер. Няма лошо. Има и право. Подценявайки обаче два фактора, които преди три месеца изглеждаха маловажни - номинацията на лидера на БСП за председател на ПЕС и вълната на негативизъм, която ще се излее срещу него. И вероятно тук Първанов сбърка.
Може би трябваше да изчака една година, в която имаше два по-меки варианта за подход. Единият - да каже: Станишев има грешки, но сега е важно да го изберем за лидер, за да увеличим шансовете му за шеф на ПЕС. И тогава щеше да се превърне може би в гуруто на левицата, каквато е мечтата му. Другият - без да помага на Станишев, да не му пречи на конгреса и да се изправи срещу него след година и половина, когато БСП ще е загубила за пореден път избори. Тогава позицията му на обвиняващ щеше да е много силна. Първанов избра трети път - на странен лидерски двубой, който дори и да не е искал, се гарнира с междуличностни нападки и провокира силно неодобрение в структурите. Защото Станишев също така яростно реши да брани територията си, да търси лоялност в редиците си и да отстоява лидерството си. На всичкото отгоре - припознат като такъв в Европа и предпочитан от управляващите в България. Борисов никога няма да каже публично: „Станишев е моят кандидат“, но който има очи - ще види това.
Първанов направи още един пропуск - не успя да обедини около себе си недоволните от Станишев. И Румен Овчаров, и Илияна Йотова, и Корнелия Нинова в момента са плътно зад гърба на лидера си. Овчаров може да се изправи срещу Станишев на следващия конгрес, но днес в името на ПЕС ще го подкрепи заедно с цялата софийска организация. В същото време Станишев впрегна цялата партийна машина и никой не може да го обвини за това да работи за него. Хората на Първанов са изолирани от комисиите за конгреса. Документите за форума, вкл. и бюлетините, за първи път няма да се печатат от Петър Кънев (бивш съветник на Първанов), а от приближения на Станишев Асен Димитров.
Две седмици преди конгреса рекапитулацията на номинациите е в полза на Станишев. Това все още нищо не означава, защото ще решават делегатите, които в оставащите дни до форума ще бъдат човек по човек обработвани и от двата лагера. Дори една емоционална нишка може да ги люшне в неочаквана посока. Стефан Данаилов вече е подготвил изказването си, което ще е остро и за Първанов, и за Сташинев, призовавйки ги да се оттеглят в полза на трети, вероятно Драгомир Стойнев. Ролята на Третия също ще е решаваща за крайния изход на битката. И тук Първанов не си е опекъл работата. И Стойнев, и Янаки Стоилов ще призоват да се гласува за Станишев.
Преди два дни за първи път Румен Петков допусна, че Първанов може да загуби, но това не означавало, че той ще е „мъртъв“ за политиката, както смята Татяна Дончева. Какво ще прави Първанов на 22 май, ако се окаже, че вратата на „Пазитано“ 20 няма да се отвори за него? Бившият държавен глава не живее с нагласата за загуба и затова отказва да отговори на този въпрос. И очаква да се случи чудото на 2001-ва, когато спечели президентския вот въпреки всички очаквания за загуба. Но историята обича често да си прави шеги.
Какво ли би казал днес със свойствения си смях Живков? Дали пък не би вдигнал пръст на Първанов: „Момче, нали те предупредих!“
Мобилна верси
RSS
