27441 | 7 май 2012 | 16:33
Преди година и половина работна група предаде в канцеларията на министър Игнатов доклад за фрапиращите нарушения във фонд „Научни изследвания“. След 5 месеца пълно мълчание от страна на министъра публикувахме резюмето на доклада. Макар това да бяха само общи факти, без почти никакъв анализ, те предизвикаха грамаден интерес сред учените.
Откликна и министърът главно със заплахи, че ще ми отправи обвинения по-късно, неясно за какво, тъй като събитията са станали преди аз да постъпя във фонда. Но пропусна да каже мнението си по нарушенията, както и по особено деликатния въпрос, че главната тема на доклада са фалшификации при класиране на проекти, чието одобрение е станало с подписа на самия министър. Игнатов обясни, че е дал доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Тази агенция се занимава с нарушения на финансовата дисциплина, а в общи линии нарушенията във фонда са по-скоро от типа на документна измама. За да стане по-ясно как изглеждат измамите, ще представя-един единствен случай, който добре фокусира много от измамите и фалшификациите, направени във вреда на българската наука и с пари на българския данъкоплатец.
Схемите, по които стават измамите са много и доста различни по характер. Ще сумирам някои от тях, които трябва да са обект на съдебно преследване, а не на финансова инспекция.
1) Укриване на рецензии за оценка на проекти според желанието на фалшификатора. Това означава, че ако той иска да класира някой проект, изхвърля най-неблагоприятните му рецензии. Напротив, ако не иска проектът да се класира, премахва най-добрите му рецензии. Операцията по отстраняване на рецензии не е регламентирана. С други думи, това е документно престъпление с последствия за десетки милиони лева.
2) Класиране на проекти, които не са събрали минималния брой точки, които се изискват по регламент. За едни правилата се спазват, а за други не важат. А класирането на такива проекти е директна лъжа спрямо научната общност с цел прехвърляне на солидни средства към облагодетелствани колективи.
3) Обединяване на проекти, които не са събрали точките. В нормативните документи не е предвидено такова обединяване. Следователно това е също документно престъпление с цел класиране на „правилните“ проекти.
4) Ясно е, че за да се финансират точно определени проекти, е необходимо някой да ги оцени достатъчно високо. За тази цел хора от администрацията на фонда намират подходящи рецензенти. Често те не са одобрени, както изисква процедурата. Това отново е нарушение на закона и правилниците.
Ето един пример, който красноречиво показва всички тези нарушения:
Два проекта - „х1“и „х2“ са предложени от Института по рибни ресурси-Варна като водеща организация. Целта на проектите е „Изграждане на изследователска високотехнологична инфраструктура за комплексно изследване на Черно море“ и „Използване на морски биологични ресурси и продукти от тях като екологични добавки за храни на птици и преживни животни“.
Участниците в проектите са почти едни и същи. Включени са и други организации, като най-интересните от тях са няколко фондации. В проект „х1“ фигурират като партньори Фондация „Ресурсен център за морски изследвания“ и Фондация „Развитие и реализация на обществения ресурс“. В проект „х2“ партньор е Фондация „Център за обучение и научни инициативи“. На сайта и на трите фондации е записано, че техен управител е Галин Петров Димитров от София. И трите организации имат един и същи състав от трима души. Всички те са на един софийски адрес. Всички те ще извършат абсолютно една и съща дейност по проектите, а именно:
1) „ще проучват изследователско оборудване и научно изследователски методики и ще използват научни решения, ще извличат данни и ще ги обработват статистически“;
2) „ще организират кръгли маси и ПР дейности“
Пълният списък с дейностите е абсолютно еднакъв и за трите фондации.
При оценката на проектите също има интересни факти. И двата проекта са оценени от пет чуждестранни и двама български рецензента. Стандартното е да се оценяват от двама-трима чуждестранни и един български рецензент. Три от чуждестранните рецензии са катастрофално ниски и две - удивително високи. С българските рецензии за единия проект положението е същото - една ниска и една висока. Другият има две сравнително високи български рецензии. Двете чуждестранни рецензии за всеки от проектите са писани от една и съща двойка свързани оценители, като един от тях е българин, работещ в чужбина. Специалисти са по медицинска биохимия и не личи да имат нещо общо с морски изследвания.
На проект „х1“ са укрити и трите много ниски оценки, съответно по 39, 34 и 70 точки от 100 възможни. За класиране са нужни средно 93 точки, т.е. ясно е, че дори ако само една от рецензиите остане, проектът няма да се класира. Взети са предвид обаче само двете чуждестранни рецензии с по 97 т. Въпреки това на проекта пак не са му стигнали точките, тъй като и българските рецензенти не са дали достатъчно.
На проект „х2“ са укрити двете най-ниски оценки, съответно по 72 и 56 точки от 100 възможни. Оставени са трите чуждестранни рецензии със съответно 100, 99 и 84 т. По този начин заедно с българските рецензии, които са по-благоприятни, проектът е „събрал“ необходимите точки. Ясно е, че ако се използват всички рецензии и двата проекта не могат да се класират. Тук обаче се прилага номерът с обединяването. Двата проекта са обединени в един за 800 хиляди лева. Не е ясно кой ги е обединил, но такова обединение не е предвидено по правилник.
Институтът по рибни ресурси получава около 93 хил. лева. Още един институт е получил 12 хиляди. Две от фондациите получават по над 250 хил. лева още през 2009 г. Друга част ще получат по-късно. Напомням, че „двете“ фондации са всъщност една.
Обръщам внимание, че фондациите са обещали, както „логистична подкрепа“ и пиар дейности, така и научна помощ, макар че не е известно тримата чиновници („управител“, „бизнес анализатор“ и „мениджър проекти“) да имат научен капацитет. Още при съставянето на проектите страните са се споразумели, че фондациите с всичките си трима служители ще получат около 85% от сумата, а учените, над 15 на брой - останалите 15%. Става ясно, че фондациите имат голям принос в спечелването на проекта. Също е ясно, че без съдействието на висши служители от фонда или образователното министерство това не може да стане.
Едва ли тези нарушения са направени от лични симпатии. Дали не е по-естествено да се предположи, че някой е получил нещо, за да пробута точно този проект. АДФИ прави проверка според компетенциите си. Но кой ще обясни защо 700 хиляди лева, предвидени за наука, се дават на чиновническа фондация? Нарушения от подобен вид има в 40% от „спечелилите“ проекти през 2009 г.
Никой ли от компетентните специалисти, проучили доклада, не е видял, че има нарушения, за които трябва да се произнесе съдебен орган?
Редакцията е готова да публикува и други мнения по въпроса.
Мобилна верси
RSS
