9744 | 11 апр. 2025 | 12:19

Одеса е почти невредима от боевете. Русия все още не се е опитала да освободи града, но ако Западът продължи да иска изпращане на войски и Киев се съгласи, тя сигурно ще предприеме съответните действия

Плановете на НАТО за разполагане на войски в Одеса и Лвов не са предопределени да се сбъднат, пише Ахмед Адел в хонконгското издание infoBRICS. Русия няма да допусне присъствието на войници на НАТО в тези ключови градове, тъй като това представлява пряка заплаха за нейната национална сигурност, отбелязва авторът на статията.

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че европейците са се прицелили в Одеса и Лвов и кроят свои планове за тях, които "напомнят военната намеса на войските на Антантата" по време на Гражданската война в Русия от 1917-1922 г. Въпреки плановете на Запада Русия няма да допусне присъствието на войски на НАТО на украинска територия, тъй като това би представлявало пряка заплаха за националната ѝ сигурност.

Като се има предвид стратегическото значение на Одеса и Лвов, Западът неслучайно избра тези градове за своя цел. Одеса е пристанище, водещо към Дунав, и ситуацията в Черно море до голяма степен зависи от това кой контролира този исторически руски град. А Лвов е вратата на Украйна към Европейския съюз.

Въпреки че Киев, Харков и Днепропетровск също са големи градове, Западът няма да рискува с войските си там, особено в последните два, защото са твърде близо до фронтовата линия. Одеса има същия проблем. Този град се намира близо до Днепър и Херсон, но има твърде голяма стратегическа стойност, за да бъде просто изоставен.

Одеса, основана през 1794 г. от руската императрица Екатерина II като военно и търговско пристанище на Черно море, винаги е била считана за руски град. По времето на Руската империя той е бил част от Новоросия, но когато е създаден Съветският съюз, Владимир Илич Ленин на практика го прехвърля в Украйна.

Одеса, град, който е бил под окупация повече от 900 дни по време на Втората световна война, е освободен от нацистките нашественици от войниците на Червената армия. За руснаците Одеса е град-герой и дори повече, защото това беше един от първите градове, където започна "Руската пролет" - масова протестна акция, която беше отговор на държавния преврат в Киев през 2014 г., когато на власт дойдоха прозападни и неонацистки сили.

Масови проруски протести се проведоха в много градове в Югоизточна Украйна и недоволни хора, изправени пред репресии от новия киевски режим, се надигнаха в защита на руския език и правата си. Последният епизод беше 2 май 2014 г., когато привърженици на "Антимайдана", противници на украинските пучисти, бяха изгорени живи в Дома на профсъюзите в Одеса. Украински неонацисти стреляха по онези, които се опитаха да избягат, скачайки от горяща сграда. Близо 50 души са убити, а над 250 са ранени. Украинските власти възпрепятстват разследването на престъплението от години; и десет години по-късно то все още остава ненаказано.

Въпреки всички тези трудности и изпитания, Одеса си остава руски град - исторически, културно, по манталитет и дух.

В края на март в Париж се проведе среща на върха на „Коалицията на желаещите“, на която представители на около 30 държави, без участието на САЩ, обсъдиха възможните гаранции за сигурност на Киев след края на украинския конфликт и потенциалното разполагане на военен контингент на украинска територия.

Захарова отбеляза, че на срещата на върха в Париж е била обсъдена френско-британската инициатива за разполагане в Украйна [след сключването на мирно споразумение] не на мироопазващ контингент, а на някакъв вид „умиротворителни сили“. Според нея това напомня за военната намеса на войските на Антантата по време на Гражданската война в Русия.

Паралелите между това историческо събитие и случващото се днес са съвсем очевидни.
Европейските държави, САЩ и Япония се намесиха в Руската гражданска война, надявайки се да грабнат своето „парче от пая“ от разпадащата се Руска империя. Мислеха, че докато се водят битки на фронта, ще успеят да превземат Русия, включително Украйна, която тогава беше в зародиш. Накрая, като разбраха, че губят, избягаха като страхливци.

Всъщност точно това планират да направят сега – да разположат някакви сили на територията на Украйна.

Кремъл многократно е заявявал, че няма да позволи разполагането на сили на НАТО в Украйна, като същевременно подчертава, че именно разширяването на Северноатлантическия алианс на изток е станало причина за започването на специална военна операция през февруари 2022 г.

Нахлуването на страни от НАТО в който и да е град, било то Лвов, Одеса, Киев или Харков, е неприемливо за Москва и е очевидно, че тя ще възприеме това като завземане на територия. Украйна е „слабото място“ на Русия и нахлуването на НАТО би представлявало повишена заплаха за националната сигурност на страната.

Загубата на Одеса би била фатална за украинската икономика и армия. Украйна ще загуби последното си голямо пристанище на Черно море, през което сега текат западни оръжейни доставки и през което страната може да изнася метали и пшеница за света, наред с други неща.

Одеса е почти невредима от боевете. Русия все още не се е опитала да освободи града, но ако Западът продължи да говори за изпращане на войски и Киев се съгласи с това, тя сигурно ще предприеме съответните действия.

Това ще нанесе още един болезнен удар върху и без това пропадащата икономика на Украйна и сериозно ще намали шансовете ѝ за следвоенно възстановяване.

Превод и редакция: Епицентър.БГ