7843 | 27 ян. 2022 | 12:52
Коя е причината за радикалното подмладяване на политическите лидери днес? Кои са плюсовете и минусите на ювентизирането на държавното управление? Какво имат в излишък и какво не достига на политическите милениали, на лидерите от поколението Y (най-общото тълкуване на тази генерация e, че се отнася за демографската група на родените между средата на 70-те и средата на 90-те години на ХХ век)?
Политическата апатия, резкият спад на доверието към политическите лидери и политическата класа, както и критичната нагласа към цялата политическа система е много, наистина много сериозен социален синдром, който се задълбочава непрекъснато и сякаш безвъзвратно. Тенденцията към подмладяване на управляващите е налице както в България, но и в много други страни.
Постмодерният феномен политеймънт, за който е характерно взаимното проникване на политиката и развлечението, и засилване на ролята на политическия лайфстайл е сред обясненията за ювентизирането (подмладяването) на политическите лидери, които са необременени с грешки и корупционни практики в своето минало, на които са им присъщи чувство за хумор, смелост при вземането на решения и най-вече образованост, модерното мислене и раздвижен, и непосредствен стил на общуване.
Беглият поглед към възрастта на редица политически и държавни лидери ясно показва това подмладяване. Когато застават начело на държавата или правителството Ким Чен Ун е на 30, Себастиан Курц - на 31, Санна Марин - на 34, Лио Варкадар – на 38, Еманюел Макрон - на 39, Алексис Ципрас – на 40, Володимир Зеленски – на 41, Кирил Петков – на 41, Джъстин Трюдо – на 43 и др. Заемането на властови позиции от млади и съвсем млади лидери не е непременно лоша тенденция, но крие и неизбежни рискове.
Положителните страни са, че във вените на поизхабената политическа система се влива свежа кръв и настъпват жизнено необходими процеси на обновяване и разнообразяване, на задгърбване на лошите практики, и на елиминиране на неефективните форми, средства и технологии за управление. Известна е старата аксиома, че младите хора гледат напред, възрастните назад, а останалите ни напред, ни назад. Но това - казано с усмивка. Предимство на младите политически лидери е, че са енергични, смели и готови да експериментират. Недостатък, обаче е, че им липсва опит и, че вземат прибързани решения, които могат да бъдат и фатални.
Шекспир е смятал, че един от пороците на младостта е прибързаността, Пикасо е твърдял, че младостта няма възраст, а за Милош Форман младите хори са „страстни и груби“, но заедно с това – „благородни“.
Сред сериозните недостатъци на прекалено младите политически лидери ще посоча пренебрегването на добрите традиции, самоувереността без покритие, спонтанността при вземането на важни решения и нещо, което е много съществено – лекомислието и аматьорството. Онези млади управляващи, които мислят, че светът започва с тях и, че светът се върти само около тях горчиво се заблуждават и обикновено плащат висока цена за тази илюзия. Лошото е, че в буквалния смисъл на думата цената плащат данъкоплатците, хората, цялото общество.
Какво показват практиката и резултатите на някои от най-атрактивните представители на новата вълна в политиката?
Джъстин Трюдо
Канадският премиер-министър е много атрактивен феномен в съвременното политическо лидерство. Семейството му има интересна съдба, баща му е сред най-авторитетните министър-председатели, управлявали някога Канада, а майка му е своенравна жена с разкрепостено поведение. Всеизвестен е пророческият тост на американският президент Ричард Никсън, когато при срещата си с Пиер Трюдо през 1972 г. вдига наздравица за бъдещия министър-председател на Канада - Джъстин Пиер Трюдо, който по това време е бебе на четири месеца.
Устремил се към управлението на страната в ролята си на лидер на либералите, Джъстин Трюдо в началото среща отпор и критики заради своята неопитност и липса на политически позиции. Голям плюс на първия му мандат е, че той изпълнява над 90 % от предизборните си обещания, но не липсват и минуси. Един от тях е свързан с натиска, който оказва върху главния прокурор, за да не повдига обвинения за корупция на една компания, разкритията за което водят до спад в общественото одобрение.
Поредица от скандали, свързани с подигравателното му отношение към Доналд Тръмп (негови ехидни реплики са уловени от ТВ камери) и съмненията за семейни връзки с благотворителна организация доведоха до трудности през втория етап от неговото управление, започнал през 2019 г., като най-голямото изпитание бяха ваксинациите срещу КОВИД 19, които в началото се случваха изключително бавно, но в последствие този процес беше ускорен. Харизматичността на Джъстин Трюдо се подсилва и от умелото му вписване в стандартите на политеймънта – с нестандартния си имидж, с младежката харизматичност, с чорапената дипломация, със свежия си и различен маниер на политическа комуникация.
Еманюел Макрон
Младият френски президент е целеустремен, енергичен и много амбициозен. Неговият първи мандат, който изтича само след месеци, бе белязан от сериозни успехи, свързани най-вече с реформите в сферата на труда и социалната политика, стабилизирането на бюджетния дефицит и стремежите му към адекватно общуване със синдикатите.
Трудно е да се определи на какво точно се дължат недостатъците и пропуските му – дали на младостта и политическата неопитност, или пък на чисто характерови особености.
Сред слабостите на Макрон особено се открояват неговата недипломатичност, хаплив език и безцеремонност в политическата комуникация. С думите „цинизъм“ и „безотговорност“, той се нахвърли преди време на италианското правителство, заради отказа му да приеме кораб с мигранти. Еманюел Макрон взе на мушка Италия и заради „проказата на популизма“, която според него, е завладяла тази страна. Това пък доведе до ответна реакция на италианския кабинет, чийто представители окачествиха тези думи като „обидни“ и „неуместни“.
Турският президент Ердоган пък го нарече „символ на западната омраза към мюсюлманите“, заради допуснатите сблъсъци с мюсюлманското малцинство във Френската република.
Еманюел Макрон обича да поучава и да критикува обикновени хора дори и затова, че не се обръщат към него с „г-н президент“ и „г-н Макрон“, а с разговорното прозвище „Ману“. Това е малко странно за възрастта му, тъй като младите политически и държавни лидери са по-открити, склонни са да пренебрегват протокола, нерядко си служат с жаргони и не държат толкова много на формалностите. Отделна тема е категоричността на Еманюел Макрон в борбата с Ковид-19 и драконовските мерки в това отношение. Съвсем отделна тема пък е любовта му към значително по-възрастната от него Брижит Макрон и ролята й във френската политика.
Ким Чен Ун
Интересен е произходът на Ким Чен Ун – днешния върховен лидер на Северна Корея. Той е дете от третата съпруга на Ким Чен Ир – балерина с японско потекло, но независимо от това, е избран от баща си да го наследи като лидер на Северна Корея и върховен главнокомандващ, т.е. процедурата на неговото политическо издигане не е демократична, а династична. Завършил е международни отношения в Берн и Военния университет в Пхенян. Според класацията на Форбс, Ким Чен Ун е на 36 място сред най-влиятелните личности в света за 2018 година. Сред неговите основни вътрешно-стратегически цели са да развива икономиката и въоръжените сили, а от външните приоритети – да поддържа максималното добри отношения с Китай.
Под негово ръководство се разгръща ядрената програма, което респектира САЩ и през 2018 година се стига до световен прецедент – първа среща и разговори между севернокорейски държавен глава и президент на САЩ (действащият в тази си функция тогава Доналд Тръмп). Първият обещава ядрено разоръжаване, а вторият – преустановяване на военните учения с Южна Корея.
Според някои западни анализатори, успехът на Ким Чен Ун се дължи на това, че той много добре съчетава жестокостта и популизма, диктатурата и покровителството над народа си. Сред щрихите, които смекчават неговия политически имидж е приятелството му с Денис Родман – американския баскетболен кумир, който е гостувал в Северна Корея за демонстративни изяви. Ким Чен Ун има и автограф от Майкъл Джордън, който навремето му е предаден чрез Мадлин Олбрайт – държавния секретар на САЩ. Отношението му към баскетбола е толкова силно, че той дори въвежда специални правила за тази игра в собствената си страна.
***
Сред най-големите препятствия за поколението Y – новото и младо попълнение в политиката, са липсата на професионален политически опит, некомпетентността, свръхемоционалността, която може да бъде много лош съветник, подценяването на традицията и нежеланието за партньорство и приемственост от по-зрелите и качествени политици; припряността и желанието прекалено бързо да се постигне успех.
Младите политически лидери обаче имат незаменимото предимство да работят на чисто, да не плащат данък за минали грешки, да са с духа на времето. Всичко това в съчетание с висококласното им образование, устойчив морал и неподкупни действия ги прави очарователна алтернатива на статуквото. Милениалите в политиката имат право на шанс, но своя шанс имат и представителите на другите генерации политици, в т.ч. и най-зрелите. В крайна сметка най-важното са резултатите. Ако те са лоши, обществото ще е безмилостно в оценките независимо от възрастта на неговите управници.
Мобилна версия
RSS канали
