22586 | 4 юли 2018 | 15:35
Само пет дни след края на Българското европредседателство София отново ще бъде домакин на международна среща от мащабен калибър – Седмата среща на формата „16 плюс 1“ - китайската инициатива, която набира скорост в страните от Централна и Източна Европа, членуващи в ЕС, плюс тези от Западните Балкани.
Решението за домакинството на София бе взето при последната такава среща пред ноември 2017-а в Унгария. Тогава китайският премиер Ли Къцян заяви, че китайското правителство ще отдели 1 млрд. долара за нуждите на държавите в ЦИЕ.
Според друга информация Пекин е одобрила кредитна линия от 10 милиарда долара за подпомагане на инвестициите си в ЦИЕ.
ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНВАЗИЯ НА ПЕКИН СТАРТИРА ПРЕЗ 2012 Г.
Още от старта на регионалната инициатива на Пекин „16 плюс 1“ през 2012 г. за страните от региона Китай става синоним на инвестиции и инфраструктурни проекти. „16 плюс 1“ е възприемана като част от глобалната „Един пояс, един път“.
16-те държави от формата освен България включват Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора, Чехия и, разбира се, Китай.
Една от ключовите китайски инвестиции близо до нас е тази в Гърция - „Cosco Pacific" стана концесионер на пристанището в Пирея. Оттогава насам пристанището на съседите ни в икономически подем. Китайските пари са на път да го наредят до първите пет пристанища в Европа.
Вложението в Пирея е част от една добре обмислена стратегия. Транспортната инфраструктура е предпочитаният сектор за китайските инвестиции, тъй като това осигурява пътя на китайските стоки до Западна Европа. Именно с китайски финансов ресурс се модернизира и жп-линията Белград-Будапеща – проект, който Унгария и Сърбия не успяваха да задвижат 10 години поради липса на средства.
Сърбия и Унгария са ключовите партньори на Пекин в региона. За Унгария, като страна член на ЕС, се твърди, че е мостът към Берлин за китайските инвестиции.
С кредит от китайска банка, но и с китайски работници, е завършен мост над река Дунав в Белград. Ниските доходи в региона правят парите от Китай желани. Засега условието да се наема китайска работна ръка възпира донякъде инвазията на китайските капитали в региона.
Може да се обобщи, че Китай е новото явление на Балканите, което прониква тук с мощни финансови инструменти като част от глобалната си стратегия.
Къде е България в пъзела, който реди новата глобална сила?
Доскоро инвестициите тук се определяха като ниски на фона на тези в други държави от региона. Преди време нaй-гoлямaтa бaнĸa в cвeтa - Индycтpиaлнaтa и тъpгoвcĸa бaнĸa нa Kитaй (ІСВС), обяви, че щe тъpcи пpoeĸти в Бългapия, в ĸoитo дa инвecтиpa. Eвeнтyaлнитe влoжeния щe бъдaт нaпpaвeни чpeз инcтpyмeнтa нa финaнcoвaтa инcтитyция ЅІNО - СЕЕF Саріtаl.
Договорът за концесията на летище „Пловдив“ променя ситуацията в положителна посока. Споразумението с китайската „Хайнан груп“ е за 35 години, като концесионерът се задължава да вложи 79 милиона евро, като китайската страна сподели и намерението те да са повече – близо 160 милиона евро.
През май премиерът Борисов заяви: „Всеки ден посрещаме делегации от Китай, те обикалят целия регион“. Тези думи на Борисов потвърждават, че от страна на Китай амбициите и желанието за инвестиции са налице. И още едно: китайският премиер Ли Къцян ще кацне утре в София с делегация от цели 700 души. Общият брой на бизнесмените, които ще се съберат в нашата столица на 5 и 6 юли, се изчислява на близо 1000.
И България изразява желание за сътрудничество.
В началото на този месец регионалният министър Николай Нанков заяви, че четири китайски компании искат да строят тунела под Шипка. „На форума „16 + 1“ ще подпишем меморандум с четири китайски компании основно с държавен капитал, които имат интерес не само към строителството на тунела под Шипка, но и към магистрала от Русе до Велико Търново. С тунела под Шипка ще се улесни преминаването на товарни камиони от Южна България до Дунав мост 1 и Русе – Гюргево“, обясни Нанков.
Официално Китай също анонсира, макар и без конкретика, засилване на двустранния обмен и сътрудничество в различни области. „Премиерът Ли Къцян и министър-председателят Бойко Борисов ще присъстват на подписването на множество документи за междуправителствено сътрудничество и бизнес договори“, се казва в информацията на Пекин.
Отворен е въпросът за китайските инвестиции в АЕЦ „Белене“. Парламентът и правителството рестартираха проекта, но Китай поиска държавни гаранции, които България не може да даде.
ТЪНКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ МОМЕНТ – БЕРЛИН И БРЮКСЕЛ ПОДОЗРИТЕЛНИ КЪМ КИТАЙ НА БАЛКАНИТЕ
Икономическата инвазия на Китай в региона обаче има и своя тънък политически аспект.
В свой коментар агенция „Ройтерс“ отбеляза наскоро, че подозренията на Западна Европа към настъплението на азиатската суперсила в региона се засилва от ноември миналата година, когато се проведе Шестата среща на формата в Будапеща. Тогава Виктор Орбан успя да сключи с Китай 11 двустранни споразумения.
Подобни резерви имат и добра страна – опитите да се ограничи навлизането на китайски капитал е един от аргументите за обръщане на специално внимание на региона. Трябва да подчертаем, че ЕС си остава най-големият търговски партньор на страните от Западните Балкани.
Но колебанията остават - инвестициите се разглеждат като проблематични за геополитическите и икономически интереси на ЕС и най-вече на Германия.
Никак не е случайно, че петдневната визита на Къцян в Европа ще приключи с разговори в Берлин с канцлерката Ангела Меркел.
Китай използва всяка възможност, за да тушира опасенията на Берлин за нарастващия си ангажимент в Германия и най-вече - в Източна Европа. В края на миналия месец след среща с немския си колега Хайко Маас китайският външен министър заяви, че инициативата „16 плюс 1“, която предвижда милиардни инвестиции в 16-те страни от Източна Европа, не е насочена срещу Евросъюза. „Ние не искаме да разделяме Европа“ - това послание на Китай е водещото, когато става дума за отношенията между Пекин и Берлин, респективно Брюксел.
Впрочем твърдението, че Китай цели да раздели Европа е на предишния външен министър на Германия Зигмар Габриел.
Освен че отхвърля обвиненията, Китай твърди също така, че именно форматът „16 плюс 1“ ще засили интеграционния процес в Европа. Ключово е, че китайската страна предлага на Германия съучастие на Германия в проекти в региона. Други партньори от ЕС също били „добре дошли“.
В Германия Китай инвестира във високите технологии. Една от сделките, които предизвика смут в Германия, беше придобиването на производителя на роботи Kuka. При посещението си в Китай Меркел настоя немските предприемачи да имат същите права в Китай при инвестициите си там. В повечето случаи те участват в общи проекти.
Как ще се развие поредният рунд от преговорите между Пекин и Берлин предстои да видим след финала на софийската среща. Може да се прогнозира обаче, че влошените отношения със САЩ и глобалната търговска война, са добра основа за едно бъдещо сътрудничество.
Това влече след себе си надеждата за облекчени условия и благосклонно отношения на Берлин и Брюксел към инвестициите на Китай в България и страните от ЦИЕ. Друг е въпросът дали Берлин отново няма да предпочете двойния аршин, както се получи с проектите „Южен поток“ и Северен поток – 2.
Ден преди своя старт визитата на Ли Къцян вече е забележителна с факта, че това ще е първото посещение на китайски премиер тук от 18 години. Дългата пауза е въпреки факта, че България е втората страна в света, признала Китайската народна република - на третия ден от нейното обявяване през 1949 г.
Извън формата „16 плюс 1“ Къцян ще разговаря с премиера Борисов и президента Румен Радев.
Културната програма на събитието включва и нещо любопитно за гостите: демонстрация на нестинарски танци в Националния исторически музей в София.
Мобилна верси
RSS
