27616 | 4 юли 2026 | 09:53

През 2001-а царят-премиер загуби интерес към президентския вот, след като спечели парламентарния. През 2011-а Бойко Борисов даде да се разбере на кого Плевнелиев дължи победата си

Президентските избори се показват зад ъгъла, но кои ще са кандидатите можем да гадаем. 
Вижда се, че потенциалните претенденти вече загряват, но лидерите на основните партии мълчат. А без тяхната политическа благословия серия от важни въпроси стоят отворени.  

Ще заложат ли Румен Радев и „Прогресивна България“ на Илияна Йотова? Ще играят ли ГЕРБ и какъв е профилът на кандидата, който търсят? Защо Андрей-Гюров – Георги Кандев още не са официално номинирани? Нали преди повече от година сегментът на промяната се засили за победа, като обеща, че кандидатът им за държавен глава ще е известен достатъчно рано и ще има задачата да направи римейк на успеха на Петър Стоянов от 1996 година. Дотук обаче - нищо! Партиите – ПП, „Да, България“, ДСБ,  които направиха анонса за силен кандидат, вече не са една коалиция и това разделение очевидно се отразява на кандидат-президентските номинации. 

Но да започнем от най-активната фигура – президентът Илияна Йотова. 
Поведението на Йотова подсказва, че тя гледа към пълен президентски мандат, като се очаква зад нея да застане „Прогресивна България“, независимо как ще бъде издигната Йотова – от партията или от Инициативен комитет. Засега няма никакви индикации, че ПБ и Радев биха заложили на друг кандидат. Това би се изтълкувало като предателство към Йотова, която бе плътно до Румен Радев през деветте трудни години на президентската институция, когато двамата бяха винаги в опозиция, винаги нападани и изолирани.

Йотова бе първият вицепрезидент в най-новата ни история, който доказа, че въпросът кой е подгласник на държавния глава има значение. Откакто действа Конституцията, приета от 7-то ВНС, вицепрезидентите имаха формално присъствие, като нерядко биваха възприемани като политически декор. Първият пряко избран вицепрезидент – Блага Димитрова дори подаде оставка и д-р Желю Желев сам изкара пълния си мандат безпроблемно. При други президентски двойки – Петър Стоянов-Тодор Кавалджиев, Росен Плевнелиев-Маргарита Попова, имаше отчуждение и дори напрежение.

Радев-Йотова е първата двойка, която уплътни и двете функции – на президент и на негов подгласник, даде им смисъл и значение. 
Така Йотова пое без проблем щафетата от Радев след неговата оставка. Ако издигне друг, считайки го за по-печеливша кандидатура, Радев ще загуби.

Въпросът е защо все още мълчи премиерът?

Депутатът от „Прогресивна България“ Антон Кутев заяви: „Нямам съмнение, че Илияна Йотова ще е кандидат за президентските избори по един или друг начин. Аз съм убеден, че Йотова е прекрасен президент и е човек, който може да спечели изборите“. След настоятелни въпроси на водещите на „Здравей, България“ (Нова тв) Кутев уточни, че това все още не е решение на партията, „където има механизми, които не са задействани.“

Кога ще се задействат механизмите? Зоната на мълчанието улеснява хипотези, интриги, спекулации...

Може да направим още един паралел. След като спечели парламентарните избори през 2001 година Симеон Сакскобургготски загуби интерес към следващите избори – президентските. Докато всички с нетърпение чакаха кандидат на НДСВ, царят-премиер не издигна свой претендент, а застана зад Петър Стоянов. Декларативно. Ангажираност, помощ, подкрепа на Стоянов не бе оказана. И Той загуби. 
Радев не трябва да дава повод за спекулации, че след като спечели парламентарните избори, президентските не са важни за него и за партията. Йотова не заслужава подобно отношение. 

Гюров и Кандев – тичат, но около стартовата линия

Малко след като подаде оставка като и.ф. главен секретар на МВР Георги Кандев бе забелязан (неслучайно) да тича заедно с Гюров. Двамата бяха участници в маратона „Тепе Джамборе“ в Пловдив, а снимката от кроса обиколи медиите и социалните мрежи, провокирайки интерес. 
Слухът, че Гюров ще се кандидатира за държавен глава, а Кандев ще е негов подгласник циркулираше още по времето на служебния кабинет. Говореше се даже, че Кандев бива оставен в министерството, за да се блокира възможността да влезе в политиката. Е, той обаче сам напусна, като много несръчно се опита да прехвърли пасиви на „Радев“.

 
Двойката Гюров-Кандев очевидно тренира за политическото състезание, но се върти около стартовата линия. Не се впуска официално. Партийни лидери се разсейват и в този случай. 

Проговори само ген. Атанас Атанасов, водач на ДСБ, който уж неволно изпусна репликата, че се събира Инициативен комитет, който да издигне Гюров като независим кандидат, а зад него да застане цялата демократична общност с подкрепата на ПП и ДБ, което изглежда естествено и логично. Но се оказва, че май не е толкова естествено и логично за ПП, чийто член Гюров беше.

Още преди месец бившият лидер на ДСБ и бивш премиер Иван Костов посочи Гюров като свое предпочитание и като очевиден кандидат на десницата. Атанасов сега само продължава визията на Костов, като посочва още един мотив: че „червената власт е в парламента и в правителството и има риск наесен да получи и последната част от пъзела. Така че трябва да се мобилизираме и да дадем отпор, за да не се допусне всичките яйца да бъдат в една кошница.“

Така Атанасов съзнателно „пришпори“ процеса, тласна дискусията напред, провокира представителите на ПП, които демонстрираха учудване от новината за Инициативния комитет.  Депутатът Велислав Величков дори смъмри доскорошните партньори: „Бих посъветвал партийните лидери да не участват в този разговор в този момент, не им е мястото те да казват прави ли се ИК и кой е техният кандидат. Никой не е чул какво мисли Андрей Гюров.“

Тъй като се получи малко неловка ситуация, лидерът на ПП Асен Василев все пак уточни няколко дни по-късно: „Гюров беше председател на нашата парламентарна група, много ясно, че ако обяви кандидатура (б.а. - за президент), ще го подкрепим“. 

Василев добави и друго: че зад бъдещата президентска двойка ПП ще застане заедно с "Демократична България" и Форумът за демократично действие. 

Означава ли това, че ПП и Василев не приемат формулата Гюров да бъде издигнат от Инициативен комитет? Това ли е ябълката на раздора? Кандев ли? Кой?

С Инициативен комитет и с Кандев като кандидат за вице, подкрепата ще излезе извън твърдото ядро на ПП и ДБ и шансовете за балотаж нарастват. Самият Гюров ще бъде представян като прозападния кандидат, макар че Йотова трудно ще се впише в един произточен профил, особено ако бъде атакувана от Костадин Костадинов като кандидат на „Възраждане“. По-скоро се очертава дебат между трима кандидати с ясен профил – ортодоксално евроатлантически, умерен/консервативен и националистки.

Предстоят първите избори от пет години, когато разделението на антикорупционната линия няма да е водещо. Водеща ще е геополитиката и това е добра новина, защото в бързо променящия се свят ще се изчистят позиции и визии. България има нужда от този разговор извън социалните мрежи. 

Липсващото парче от пъзела се нарича ГЕРБ. 

Откакто през 2016 година издигна Цецка Цачева срещу Румен Радев, ГЕРБ отчита само загуби на президентски избори. Ако серията продължи, това може да изправи партията пред разочарования, отлив, ерозия.
Изглежда изключено ГЕРБ да застанат зад Гюров. Ако играят със собствен кандидат обаче, той ще трябва да вземе повече гласове поне от Гюров. Това ще наложи партията на Борисов като основна опозиция на кабинета „Радев“. Като са бави с номинацията ГЕРБ неволно стеснява избора. Който и да е претендент, той трябва са е известно лице, тъй като време за популяризирането му няма. 

Дотук ГЕРБ само веднъж спечели президентските избори – през 2011 година, когато игра с Росен Плевнелиев. Това се случи във времето, когато се твърдеше – не без основание - че ГЕРБ и магаре да издигне, то ще спечели. Още се обсъжда и една знакова снимка – снимката, която показва как лидерът на ГЕРБ е опрял пръст в челото на Плевнелиев някак снизходително. Какво бе посланието? Опичай си акъла? Ти ще си популярен, но аз ще управлявам?

Каквото и да е било посланието, в България е пределно ясно едно: овластената фигура е премиерът, рейтинговата – президентът. 
Може би затова партийните лидери са предпазливи, когато номинират кандидати за държавен глава. Може би затова дават вид, че неглижират състезанието за президент. Може би, може би...

Но президентските избори имат значение, нищо че лидерите засега мълчат. Доказателството за това е самият Радев, който  успя да превърне рейтинга във власт. Постижение, за което може да благодари и на Илияна Йотова.