България и Румъния ще настояват за спиране на всички бойни действия и използването на дронове в Черно море. Двете страни подготвят обща позиция, която ще представят пред Европейския съюз, и искат сигурността в региона да бъде обсъдена като отделна извънредна точка на предстоящата европейска среща на върха.
Това съобщи президентът Илияна Йотова на брифинг в Бургас след телефонен разговор с румънския си колега.
„Основното ни искане е за спирането на всякакви бойни действия и употреба на дронове в Черно море“, заяви държавният глава.
Проведох телефонен разговор с президента на Румъния и се уточнихме да има извънредна точка за Черно море на срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел. Ще има и общ консолидиран текст, който съставят двете външни министерства. Най-добре би било да има среща между всички черноморски държави, каза Йотова, цитирана от NOVA.
По думите ѝ външните министерства на България и Румъния вече подготвят общ документ, който ще представи рисковете за корабоплаването и необходимата европейска подкрепа. „Документът ще бъде в две части - фактите и заплахите за безопасността на корабоплаването и помощта, която можем да получим от Европейския съюз. Това включва както засилено наблюдение, така и съдействие при разследванията. Продължаваме да смятаме, че можем да получим необходимата апаратура от Европейската агенция за морска безопасност, за да направим сериозно разследване на потъналите кораби“, обясни президентът.
Припомняме, че вчера беше съобщено, че корабът CHELSEA-3, плаващ под малтийски флаг, е бил атакуван от дронове в близост до българското крайбрежие, но всичките 15 моряци на борда бяха спасени. Вторият плавателен съд - HS Dignity, под флага на Гвинея-Бисау, е потънал след нападението. От 16-членния му екипаж шестима са спасени, а издирването на останалите 10 продължи часове наред. И двата кораба пътували без товар. Причините за нападенията и произходът на безпилотните апарати продължават да се изясняват.
Днес държавният глава подкрепи и френската инициатива за прекратяване на нападенията в Черно море. Според Йотова все повече европейски държави застават зад подобна позиция.
„Основното ни искане е за спиране на всякакви бойни действия и употреба на дронове в Черно море. Франция го поиска официално в реакцията си за случващото се в нашата икономическа зона, но това е идея на френския президент още отпреди няколко седмици. Мисля, че печелим все повече съюзници и моята прогноза е, че ще има общо решение на Европейския съюз“, посочи тя.
България води разговори и с Турция, която според президента трябва да бъде привлечена към дипломатическите усилия заради възможностите ѝ за диалог с участващите във войната страни.
„Искаме Турция да бъде част от тази инициатива, за да може чрез нейните дипломатически канали да се въздейства по друг начин. Най-добре би било да има среща за сигурността на Черно море с представители на всички черноморски държави, включително и на воюващите страни. Дали това е осъществимо и каква дипломация ще ни бъде необходима, предстои да видим. Но няма как да се реши въпросът с безопасността в Черно море без участието на двете държави“, подчерта Йотова.
Президентът предупреди, че дипломатическите усилия ще изискват време и множество разговори на различни нива, но настоя, че постигането на споразумение е необходимо.
Обмислят предупреждения към гражданите за опасни предмети в морето
Йотова обърна внимание и на рисковете за рибарите и хората по българското крайбрежие. По думите ѝ се разработват национални мерки за своевременно информиране при откриване на опасни плаващи предмети. „Опасностите пред Черно море стават все по-големи. Помислете каква заплаха може да бъде това за нашите рибари, каква заплаха може да бъде за обикновените хора. В момента разработваме и национална тактика как те да бъдат уведомявани за различни плаващи предмети в Черно море, каквито това лято видяхме достатъчно. Би трябвало да се помисли и за включването на системата BG-ALERT, когато се наблюдават такива остатъци в морето, особено сега, когато е риболовният сезон“, заяви президентът.
Йотова похвали действията на спасителните екипи в Черно море и предложи по-добра координация между институциите
Президентът Илияна Йотова даде висока оценка на действията на Военноморските сили и службите при последните инциденти с атакувани търговски кораби в Черно море. Тя подчерта бързата реакция на екипите и смелостта на служителите, участвали в спасителните операции. „Оценката ми е много добра, защото още в първите часове, както при първите инциденти, така и сега, имаше невероятно бърза координация и невероятна смелост на тези мъже, които успяха буквално за няколко часа да спасят оцелели моряци. За съжаление, част от тях нямаше как да бъдат спасени, но очевидно корабите са потънали много бързо“, заяви държавният глава.
Йотова обаче посочи, че последните събития са показали необходимостта от допълнително подобряване на взаимодействието между отговорните институции. По думите ѝ тя е провела близо двучасова среща в координационния граничен център, на която са били обсъдени възможностите за по-ефективна реакция при бъдещи инциденти.
„Това е много голям изпит, който трябва да ни накара да помислим как координацията може да стане още по-добра. Предложих този граничен център да бъде разширен, така че в него да има представители на местните власти, областния управител, всички изнесени служби, министерствата и Морската администрация. Когато възникне инцидент, координацията трябва да бъде много по-пълна и много по-бърза. От местното ниво информацията и действията трябва да преминават към националното, защото сме изправени пред ситуация, в която нямаме право на грешка“, подчерта президентът.
Президентът вече заяви вчера намерението си България да постави въпроса за зачестилите нападения срещу търговски кораби в Черно море пред Съвета за сигурност на ООН, освен това да настоява темата да бъде включена като извънредна точка в дневния ред на предстоящата среща на европейските лидери в Брюксел. Йотова не изключи възможността България да поиска консултации със съюзниците по член 4 от Северноатлантическия договор, но призова подобно решение да бъде внимателно обмислено. Според нея страната вече използва механизми за координация в рамките на НАТО, а евентуално задействане на член 4 би имало по-голяма тежест, ако бъде предприето съвместно с други държави, включително Румъния.
475 | 14 окт. 2026 | 19:02




Мобилна верси
RSS
