93433 | 22 ян. 2017 | 17:55
Слава Богу, политическият елит показа държавническо поведение по време на церемонията по встъпването в длъжност на новата президентска двойка Радев-Йотова. Вероятно мнозина си бяха взели поука от гневните реакции на гаменското поведение на някои депутати, които вгорчиха атмосферата по време на клетвата на Радев в Народното събрание. Радев и Борисов се прегърнаха на площада. В храма „Св. Ал.Невски“ заедно бяха двама президенти, двама вицепрезиденти, един цар, политици от всички цветове и много миряни. А благословията на Патриарх Неофит „Бог да бди над нас и във всеки труден момент ни изпраща подходящия човек за водач“, дано да се окаже пророческа!
Самият Радев показа друг образ и друго поведение по време на церемонията.
Радев пред паметника на Незнайния войн беше себе си. Естествен, спокоен, уверен, обединяващ, вдъхващ надежда. С точно отмерени движения, без изхвърляне, без преиграване, но и с нескрита емоция. Радев на площада беше истинският Радев. Излъчващ достойнство. Вероятно се бе отърсил от сковаността или на съветници, или от нездравата атмосфера в парламента.
Там, пред хората, пред армейските части, Радев плуваше в свои води - беше лидер, какъвто беше и по време на кампанията.
Различна беше и речта му по време на тази церемония.
Първо, пет пъти по кратка от речта му пред парламента.
Второ, в рамките на 5 минути Радев стъпи на националните корени, грабна сила от миналото, насложи я в настоящето и с нея потърси упование в бъдещето. Това е задачата на всеки водач на своя народ.
Радев говори свободно, без да чете, думите му идваха от съзнанието, от сърцето му, не бяха написани от чужда ръка.
Изреченията бяха кратки, силни - той си позволи дори леко да жестикулира, за да подсили въздействието им. Речта беше ясен израз на същността на генерала – подвластен на действията, а не на думите.
Основното, което направи впечатление в тази втора реч на Радев беше посланието за приемственост, за единение, за търсене на баланси в тази сложна обстановка и най-важното – за заедност! Радев начерта път за обединение - "заедно да градим едно по-справедливо общество". И обеща за това да черпи сили от всички партии, институции и най-важното - от народа.
Точна и силна реч, на точното място по точното време от точния човек -това е кратката оценка за нея.
Далеч съм от мисълта от тази реч само да създаваме ореол окоро Радев. Няма да е вярно. А и той няма нужда от това. Но сме длъжни да направим сравнението, дори заради критиките, които той отнесе за словото си след клетвата.
Радев няма нужда от ореол, защото, въпреки днешните одобрителни възгласи, с които влезе в президентството, тежкото за него започва. Той поема една държава в един размирен регион, в разпадащ се ЕС и в един свят, изправен на прага на глобални противоречия. Изправен е пред избори, които още от днес трябва да знае, че ще бъдат крайно ожесточени и че ще му се наложи да бъде арбитър буквално от утре – както за датата на вота, така и за правилата. Трябва да знае, че какъвто и кабинет да направи, все на някого няма да угоди и все ще се намерят кусури. А за правителство след изборите – като наблюдаваме политическото ожесточение, което обсебва партиите, тази възможност май отсега е минирана. И тогава отговорността му ще е още по-голяма.
От Радев ще очакваме да е визионер, да показва път за развитие на държавата, да лекува рани, да сдобрява, да премълчава. Да е независим от другите и да зависи от нас.
От него ще искаме всичко, което не получихме досега от предшествениците му. Защото в отчаянието си за неслучилото ни се настояще, ние го натовархиме с огромни очаквания за бъдещето ни.
И той пое Кръста да бъде Факторът на Промяната в България!
Така че, генерал Румен Радев трябва да знае - стартът му беше силен, знаков, запомнящ се, но фанфарите свършиха! Днес беше съдбовният му ден!
Оттук нататък ще трябва действа в условията на кризи и екстремни ситуации.
Но той е готвен да оцелява именно в такива условия.
Така че - ще наблюдаваме какво е научил.
Мобилна верси
RSS
