16783 | 4 септ. 2017 | 17:56
Към края на 2015 година и първата половина на 2016-а това изглеждаше невъзможно. Днес е на път да се случи – според социологическите изследвания на 24 септември Ангела Меркел за четвърти път ще получи шанса да стане канцлер на Германия.
Състезанието за местата в Бундестага навлезе в решителната си фаза след излъчения на 3 септември вечерта телевизионен дуел между двамата основни претенденти – Меркел и номинираният от социалдемократите Мартин Шулц. Това бе последният шанс на Шулц да обърне тренда в своя полза. Не успя.
Още в първите минути след края на двубоя зрителските анкети потвърдиха убедителната преднина на Меркел. По ирония на съдбата телевизионният диспут бе точно в навечерието на 4 септември, наричан Деня на отворените врати. Преди 2 години на тази дата канцлерката взе решението да приеме идващите от Унгария хиляди мигранти. И още една ирония: дясната Меркел сякаш отива наляво, левият Шулц се придвижва надясно.
Според 55% от зрителите на обществената ARD Меркел се е представила по-убедително в дебата – срещу 35%, които смятат същото за Шулц. Изобщо, Меркел спечели повече гласове по всички въпроси в блиц анкетата: кой от двамата е бил по-аргументиран, кой – по-компетентен. Шулц доминираше единствено по въпроса кой е бил по-нападателен.
Нападателен? Честно казано, трудно е да се говори за нападение. Една от основните причини, поради които ХДС се подготвя за поредната си парламентарна победа е участието на ГСДП в досегашната управленска формула. За Германия това не е екстравагантност. В следвоенната история Голямата коалиция има традиции. Този път обаче бежанската криза остро постави въпроса за алтернативата. А алтернатива трудно може да бъде очертана. Как претендентът Шулц да се представи за алтернатива на нещо, от което партията му е била неразделна част в последните четири години? Лозунгът „Германия може повече, ако социалдемократ седне на канцлерското място“ не е достатъчно вдъхновяващ за немските избиратели. Съответно, след първоналния скок в рейтинга на Шулц, вече няколко месеца разликата между ХДС и ГСДП се движи около 15%. Разлика, която дори не създава интрига относно първото място на 24 септември.
Различията между двамата основни претенденти са незначителни. Ако, например, в директен двубой се изправят Бойко Борисов и Корнелия Нинова, какви стрели само ще хвърчат във всички посоки!
Дори болният за Германия въпрос – отварянето на границата през 2015 година, не докара двамата до лют спор или нападки. Според Шулц съдбоносното решение е трябвало да бъде обсъдено с другите партньори и да се вземат мерки предварително. Според Меркел – не е имало време, трябвало е да се действа решително и хуманитарно: „Положението беше драматично. Има моменти в живота на един канцлер, когато си длъжен да вземеш решение.“ С такъв отговор, който препраща директно към липсата на канцлерски опит при Шулц, няма как процентите за одобрение да не скочат рязко. 64% смятат, че Меркел е била по-компетентната в двубоя.
За интеграцията на вече пристигналите – и според двамата трябва време, дори цяло поколение. За американския президент Доналд Тръмп отново съгласие - „непредсказуем“. За Северна Корея – дипломация и мирно решение. За бившия канцлер Герхард Шрьодер – недопустимо е да започне работа за „Роснефт“. Тук се появява бегъл нюанс – Меркел категорично заявява, че е „бясна“. Шулц за протокола: бившият канцлер все пак има огромни заслуги за тази страна.“ Една от водещите находчиво: „За Русия?“
Едно различие между двамата обаче е съществено и то пряко засяга България – отношенията с Турция.
Каква ще бъде бъдещата политика на Берлин спрямо Анкара?
Шулц неочаквано застъпва твърдата позиция преговорите с Турция за присъединяване към ЕС да бъдат спрени незабавно, както и свързаните с това плащания. Според Меркел обаче на практика преговори не се водят. Канцлерката и тук намира елегантен изход от ситуцията: „В Турция има милиони, които възлагат своите надежди върху Германия. Все пак в кампанията не бива да се надпреварваме кой е по-твърд.“ Освен това въпросът трябвало да се обсъди и с европейските партньори.
Накратко: Турция не е Ердоган, половината от населението не подкрепяло неговата политика. Меркел обръща внимание и на факта, че контактите не бива да бъдат прекъсвани и да се постигне освобождаването от затвора на немски граждани.
Проблемът обаче е този, че на референдума на Ердоган за промяна на конституцията, над 60% от живеещите в Германия граждани с турски произход подкрепиха въпросите в допитването. Между Берлин и Анкара отдавна вее хлад. Отношенията допълнително рязко се влошиха след открития призив на Ердоган към турците в Германия да не дават гласа си за три партии – християндемократите на Меркел, социалдемократите и зелените. Това, разбира се, е груба намеса в изборите на страната и отчетлива провокация. Който и да спечели изборите, развоят на отношенията едва ли ще бъде оптимистичен.
Шулц игра ва банк с Турция. Традиционно турците в Германия с гласуват за социалдемократите. С твърдото си изказване Шулц вероятно губи тези гласове. От друга страна, Ердоган така или иначе призова съгражданите си да направят точно това – да не гласуват за ГСДП. Хард позицията на Мартин Шулц обаче може да му донесе повече патриотични гласове. Дали и колко предстои да видим.
С повишено внимание България трябва да следи развитието и на друг проблем: ще има ли общоевропейски закон за миграцията. Според Шулц категорично да, но обвързан с финансирането. Бъдещият закон ще дава възможност за легална миграция в ЕС, както това е регламентирано в САЩ, Канада, Австралия. След официална молба се получава шанс, но не и гаранция за прием. Важно обаче е емоционалното му послание: Европа трябва най-сетне да реши дали ще бъде солидарен съюз или не. Не може, по думите на Шулц, „ние да финансираме селското стопанство, строежа на пътища в България и Румъния, а когато става дума за прием на бежанци да бъдем оставяни сами“. Като държави с отчетлива позиция „против“ той посочи Полша и Унгария.
Комбинацията „срив в отношенията на ЕС с Турция“ и „задължителен прием на бежанци“ определено е рискова за България. Въпросът е ще получи ли Шулц достъп до властта.
Засега преднината на ХДС много трудно може да бъде стопена. ГСДП ще плати цената за участието си във властта.
Основната интрига е с кого ще управлява Меркел след 24 септември?
Единият вариант е отново Голяма коалиция. Както показа и разочароващият дебат обаче, формулата вече е изчерпана. След четири години заедно противниците сякаш са скучни и на самите себе си. Втори мандат заедно с ХДС окончателно ще обезличи ГСДП. От гледна точка на тяхното политическо съхранение минаването в опозиция е препоръчително.
Ако все пак се стигне до Голяма коалиция, ХДС ще трябва да се съобразят с мнението на по-малкия си партньор. Включително – за Турция и за отношенията с Ердоган.
Голямата битка е във втората част на таблицата.
Надеждата на ХДС са Свободните демократи (СДП), които засега прескачат бариерата от 5%. Либералната формация
се очерта като медиен фаворит, защото влизането й в Бундестага би облекчило решаването на коалиционния въпрос. ХДС и СДП управляваха заедно до 2013-а. На последния вот обаче малкият партньор плати цената за участието си в управлението и за първи път в следвоенната история на Германия остана извън парламента.
Сега СДП има нов лидер – 38-годишният Кристиан Линднер. Очевидно германците също търсят нови лица и нови идеи. През миналия месец Линднер привлече вниманието с изказване по отношение на Русия: Берлин трябвало да приеме анексирането на Крим като „постоянно условно споразумение”, за да може „конфликтът за украинския полуостров, анексиран от Русия, да бъде „разкапсулован“.
Линднер бе заклеймен и от християндемократи, и от социалдемократи, като „разбирач на Путин”. Но неговите думи са напълно в традициите на немската дипломация от времето на Ханс-Дитрих Геншер - също политик от редовете на СДП. Думите на Линднер едва ли са случайни. Те тепърва ще бъдат дискутирани, ако партията му влезе в следващото управление. Бъдещето на отношенията Германия- Русия, които са ключови за Европа, зависят и от развитието на връзките със САЩ. Сближаване с Москва би било знак, че Берлин вече няма да следва геополитическата матрица на САЩ.
Колко процента ще спечелят свободните демократи?
В Германия всяка седмица се правят редица социологически сондажи с малки разлики между тях, но все пак разлики. Някои от тях – с голямо значение.
Има проучвания, според които евроскептичната Алтернатива за Германия е трета политическа сила. Ако това се случи, АзГ получават силен начален старт, огромен имиджов плюс и шанс да притискат Меркел в Бундестага.
По време на дебата Меркел категорично изключи от бъдещите си партньори АзГ и Левите. От партиите, които засега прескачат бариерата от 5%, остават Зелените. Според проучване на Политбарометър (ZDF) те събират (1 септември) 8% подкрепа – толкова, колкото и АзГ. Преди тях са Левите (9%), Свободните демократи (10%), ГСДП (22%) и ХДС (39%). Трябва да се подчертае обаче, че динамиката при последните четири е голяма и те непрекъснато сменят местата си.
До 24 септември интересът към вота в Германия непрекъснато ще се изостря, независимо от преднината на ХДС. Той ще рестартира властта след кризата от 2015-а. Остро ще бъде поставен въпроса за общото бъдеще на Европейския съюз, а в дневния ред ще влезе солидарният прием на бежанци. Интересно е какво мислят и Меркел, и Борисов за един бъдещ общоевропейски закон за миграцията.
Мобилна верси
RSS
