2409 | 15 окт. 2026 | 14:13

Икономическото пренапрежение ще принуди Вашингтон да преосмисли стратегията си

Русия не може да приключи войната с траен мир, докато сегашното управление в Киев остава на власт, смята полковник Дъглас Макгрегър, бивш съветник на американския министър на отбраната. В разговор с професор Глен Дийсен той прогнозира, че Москва ще трябва да установи контрол над Одеса и украинския юг до границите с Молдова и Румъния, оставяйки Украйна без излаз на море. Разрушаването на мостовете над Днепър и прекъсването на железопътните връзки биха отрязали снабдяването на украинската армия, а настъпление към Киев може да стане неизбежно, ако Русия прецени, че без отстраняване на сегашната власт войната не може да бъде прекратена. Според Макгрегър западната стратегия за отслабване на Русия се е провалила и е засилила решимостта на Москва да постигне целите си.

Войните в Украйна и срещу Иран показват границите на военната сила, когато тя се използва срещу големи континентални държави, твърди Макгрегър. Основната му теза е, че победите на бойното поле сами по себе си не могат да осигурят траен мир, ако политическите противоречия, довели до войната, останат нерешени.

Той прави паралел с нахлуването на Наполеон в Русия и с германската кампания през Втората световна война. И в двата случая според него нападателите подценяват стратегическата дълбочина на противника, ресурсите му и готовността му да продължи съпротивата независимо от загубата на територии.

Съединените щати са допуснали сходна грешка спрямо Иран, смята Макгрегър. Бомбардировките и морската блокада не могат да гарантират победа без сухопътна инвазия, а Вашингтон няма нито необходимия военен капацитет, нито стратегически интерес, който да оправдае подобна операция. Опасността е провалът да доведе до нови атаки и дори до ядрена ескалация с катастрофални последици за света.

Според Макгрегър руското ръководство е стигнало до заключението, че не може да спечели войната или да осигури траен мир, без да отстрани сегашното управление в Киев.

В неговата оценка смяната на украинското правителство би била само една от необходимите предпоставки. Другата е Русия да установи контрол над южната част на Украйна, включително Одеса, чак до границите с Молдова и Румъния.

Подобно развитие би оставило Украйна без излаз на море и със значително намалена територия. Макгрегър не очертава точната северна граница на териториите, които според него Русия би се стремила да контролира. Той обаче смята, че Москва ще разглежда контрола над украинския юг като необходимо условие за осигуряването на мир след края на войната.

Това е неговата оценка за руските намерения и възможния изход от конфликта. Той свързва териториалния въпрос с политическото устройство на останалата украинска държава и с гаранциите, които Русия би търсила за собствената си сигурност.

Мостовете над Днепър и снабдяването на украинската армия
Макгрегър обяснява методичното руско настъпление със стремежа на военното и политическото ръководство да ограничи собствените загуби. Според него Москва предпочита постепенно да изтощава и обкръжава украинските сили, вместо да предприема операции с висока цена в човешки живот.

Украинската война с дронове обаче усложнява тези действия. Безпилотните апарати, чието производство и използване все повече се подпомагат от западни технологии и компоненти, създават постоянна заплаха за руските подразделения.

По оценката на Макгрегър Русия е разработила ефективни средства за противодействие и продължава да обкръжава украински позиции. В разговора той добавя, че руските сили са подобрили способността си да откриват станциите за управление на дроновете. Проблемът за тях е, че тези станции могат сравнително бързо да бъдат възстановени, а производството на нови апарати да продължи с доставени отвън компоненти.

Същевременно според него в руските военни среди се натрупва раздразнение от продължителността на войната и се засилва убеждението, че тя трябва да бъде доведена до решителен край.

Макгрегър смята генерал Сергей Суровикин за подходящ да ръководи по-интензивна кампания. Наред с това той посочва корупцията и неефективното военно командване като фактори, които са затруднявали руските усилия.

Ключов елемент в подобна кампания би било разрушаването на мостовете над Днепър и прекъсването на железопътните връзки. Според военния анализатор това би нанесло тежък удар върху способността на Украйна да снабдява войските си.

Изолирани от основните транспортни маршрути, украинските укрепени позиции постепенно биха останали без боеприпаси, храна и други необходими доставки. Така прекъсването на снабдяването би поставило под въпрос възможността им да продължат съпротивата.

Макгрегър отбелязва, че Русия разполага със значителни инженерни възможности за форсиране на реки. Това би ѝ позволило при необходимост да изгражда заместващи мостове и да осигурява преминаването на собствените си сили през водните прегради.

Според неговата прогноза последващо руско настъпление към Киев може да стане неизбежно, ако Москва окончателно прецени, че отстраняването на съществуващото управление е необходимо за прекратяването на войната.

Макгрегър обвинява западните правителства, че са удължили конфликта, превръщайки Украйна във военна сила, чрез която да водят война срещу Русия.

Според неговата интерпретация целта е била да бъде отслабена руската държава, да се подкопае управлението ѝ и впоследствие да се получи достъп до нейните ресурси. Той смята, че тази стратегия се е провалила и вместо да принуди Москва да отстъпи, е засилила решимостта ѝ да постигне целите си в областта на сигурността.

Макгрегър разглежда разширяването на НАТО към Украйна като заплаха, която руското ръководство възприема като екзистенциална. Затова според него устойчивото уреждане трябва да включва украински неутралитет и споразумение, което да отчита руските опасения за сигурността.

Той определя преговорите в Истанбул като разумна основа за подобен изход — формула, която би могла да свърже прекратяването на войната с договореност за бъдещото положение на Украйна.

В разговора Макгрегър изразява и убеждението, че украинското население би приело неутралитет, ако той позволи прекратяване на войната. Според него препятствието е в политическите решения и противоречивите сигнали от западните правителства.

Според Макгрегър Русия все по-малко вярва, че дипломатическите сигнали от западните столици могат да доведат до действително споразумение. Причината той вижда в противоречивите политически изявления, съчетани с продължаващата военна подкрепа за Киев.

Глен Дийсен също поставя въпроса за разминаването между заявената готовност за преговори и политическите действия, които демонстрират продължаваща подкрепа за украинското ръководство.

Макгрегър смята, че съдържателни преговори ще изискват фундаментална промяна в европейското политическо ръководство, особено в Берлин, Париж и Лондон. По неговата оценка сегашните западни ръководства не създават необходимите условия за честен и последователен разговор с Москва.

Според него именно появата на нови правителства би могла да отвори пътя към договореност, която се доближава до обсъжданата в Истанбул формула. Той свързва тази възможност с нарастващото обществено недоволство и с нежеланието на европейските общества да бъдат въвлечени във война.

Макгрегър вижда във войната срещу Иран друг пример за неспособността на Вашингтон да разбере стратегическите условия, в които се опитва да наложи волята си.

Според него Иран може да издържи на продължителни бомбардировки и разполага с възможности да преодолее американската противоракетна отбрана чрез достатъчно мащабни атаки.

Иранската цел, в неговата оценка, е да направи американското военно присъствие в Близкия изток невъзможно за поддържане. Това означава унищожаване на регионалните бази и създаване на условия, при които американските сили да бъдат принудени да се изтеглят.

Макгрегър смята, че подобно развитие би променило из основи баланса на силите в региона. Иран и Турция биха засилили позициите си, докато по-малките държави, чиято сигурност зависи от външна военна подкрепа, биха се оказали в значително по-уязвимо положение.

Американската подкрепа за израелските цели според него рискува да въвлече Вашингтон в още по-широка война, която да застраши както регионалната стабилност, така и световната икономика.

Историческите сравнения на Макгрегър са насочени към разликата между разгрома на противниковите сили и постигането на политически резултат, който може да бъде запазен след края на бойните действия.

Дори успешното нахлуване и завземането на важни градове не гарантират, че противникът ще приеме условията на нападателя. Голямата територия, ресурсите и способността за продължаване на съпротивата могат да обезсмислят първоначалните военни успехи.

Именно това според него не е разбрал Наполеон в Русия, а по-късно са подценили и германските военни планове през Втората световна война. Отстъплението навътре в страната позволява на защитника да продължи войната, докато нападателят се отдалечава от собствените си бази и изчерпва силите си.

Макгрегър прилага същата логика към американските действия срещу Иран: възможността да бъдат унищожавани цели и да се обявяват военни успехи не означава автоматично възможност войната да бъде прекратена при желаните политически условия.

Едно от най-тежките предупреждения на Макгрегър е, че неуспехът на конвенционалната военна стратегия може да подтикне към още по-опасна ескалация.

Той се опасява, че нови опити за налагане на американските цели чрез удари срещу Иран могат отново да се провалят. В разговора предупреждава, че във Вашингтон има хора, които активно настояват за използване на ядрени оръжия — възможност, която според него би променила всичко.

Подобна стъпка би преобразила изцяло характера на конфликта и би отворила пътя за използване на ядрени оръжия срещу Съединените щати и техните съюзници.

Макгрегър разглежда този сценарий като възможна световна катастрофа, която трябва да бъде предотвратена чрез политическо решение, преди военната ескалация да измести всяка възможност за договаряне.

Макгрегър заключава, че американските военни ангажименти стават финансово непосилни и че икономическата цена на продължаващите войни може да се превърне в решаващ фактор за промяна на политиката.

Трилионите, изразходвани за отбрана и продължителни войни, според него отклоняват средства от вътрешните потребности на страната и едновременно увеличават икономическата ѝ уязвимост.

Растящата инфлация, високите енергийни разходи и увеличаването на държавното задлъжняване могат в крайна сметка да принудят Вашингтон да промени курса си. Военните ангажименти не могат да бъдат разглеждани отделно от способността на американската икономика и финансовата система да ги поддържат.

За Макгрегър основният урок е, че военната мощ не може безкрайно да налага политически решения на други държави. Трайният мир изисква признаване на интересите и възможностите на големите сили, прекратяване на безперспективните войни и приемане на договорени решения, преди военното и икономическото пренапрежение да направят последиците значително по-тежки.