613 | 10 окт. 2026 | 15:26

Особен интерес сред присъстващите предизвика представеното от проф. Стоян Денчев мулажно копие на тефтерчето на Христо Ботев от средата на 1875 г. до май 1876 г.

В началото на октомври 2026 г. се проведоха две значими културни събития, посветени на живота, делото и безсмъртното наследство на Христо Ботев, които събраха в Париж представители на академичната и културната общност, дипломати, общественици, ученици и млади хора.

Инициативите бяха организирани от Университета по библиотекознание и информационни технологии съвместно с Българския културен институт в Париж и Посолството на Република България във Франция в рамките на Националната програма „Христо Ботев – идеи, дело и наследство: 150 години по-късно“, под патронажа на президента на Република България – г-жа Илияна Йотова, и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

В рамките на първото събитие проф. Венцислав Велев представи идеята, научните цели и постигнатите високи резултати по проекта, насочен към съхраняването, изследването и популяризирането на Ботевото наследство. По време на Дискусионния форум бяха представени поредица от изследвания, които разкриват различни измерения на паметта за бележития поет, публицист и революционер – от паметника на Ботевите четници в Скравена и историята на кораба „Радецки“ до образа на Христо Ботев във филателията, нумизматиката и други форми на културната памет.

Директорът на Българския културен институт в Париж г-жа Десислава Бинева отправи силно послание към участниците и изследователите: „Благодаря ви, че съхранявате паметта! Ние имаме богата история, с много и изключителни личности, и това, което вие правите в УниБИТ, е повод да се гордеем, защото без съхраняване на паметта трудно бихме съхранили и нашата идентичност.“ 

Специален акцент в програмата беше представянето на новата книга, посветена на Христо Ботев, от д-р Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели. В словото си той подчерта символното място на Ботев в българската литература и националното съзнание с думите: „Ако Иван Вазов е Патриархът на българската литература, то Ботев безспорно е Знамето на Съюза на българските писатели.“ Последвалата дискусия премина под знака на любопитни и малко познати факти за живота, творчеството и революционното дело на Христо Ботев и предизвика жив интерес сред присъстващите.

Вечерта Ботевото наследство оживя и в Българското посолство в Париж, където беше открита и представена тематична изложба. Сред гостите бяха уважавани учени, общественици, представители на българската общност, учители, ученици и млади хора, които с вълнение проследиха по изложбените табла интересни свидетелства и факти за живота, идеите и делото на Ботев.

В своето приветствие посланикът на Република България във Франция Нейно превъзходителство г-жа Радка Балабанова подчерта изключителното място на Ботев в националната ни памет. По думите ѝ той стои високо на пиедестала на Българското възраждане неслучайно – за да можем и днес да се оглеждаме в образите на великите личности и да съизмерваме собствените си дела с техния нравствен пример. Тя акцентира върху пламенния порив за свобода, вложен в Ботевата поезия, и подчерта колко важна е мисията на УниБИТ да издирва, съхранява и предава паметта за него и за неговата саможертва на следващите поколения.

Особен интерес сред присъстващите предизвика представеното от проф. Стоян Денчев мулажно копие на тефтерчето на Христо Ботев от средата на 1875 г. до май 1876 г.

В него са запазени имена и сведения за значителна част от Ботевите четници, информация, свързана с Българския революционен централен комитет, както и черновата на едно от най-силните произведения в българската поезия – „Обесването на Васил Левски“. Документът даде възможност на публиката да се докосне по непосредствен начин до личния и революционния свят на Ботев.

Под мотото „150 години безсмъртие“ изложбата превърна историческата памет в жив разказ за личността, която и днес продължава да бъде нравствен ориентир и символ на свободата.

Ректорът на УниБИТ проф. Ирена Петева подчерта значението на инициативата с думите: „С тази изложба ние показваме какъв е смисълът и мисията на нашия университет и отговорността ни към младите хора и бъдещите поколения.“

Двете събития в Париж се превърнаха в убедително свидетелство, че паметта за Христо Ботев не принадлежи единствено на миналото. Тя е част от съвременната ни културна идентичност, отговорност към историята и духовен мост към поколенията, които тепърва ще откриват силата на неговото слово, идеи и саможертва.