1007 | 10 ноем. 2026 | 09:48

Пленумът на ЦК на БКП и свалянето на Тодор Живков слагат началото на бурни промени, белязали 90-те години на миналия век

На 10 ноември 2026 година се изпълват 37 години от началото на прехода в България – преход от еднопартийно управление към демокрация. 

Това е денят, в който след 35 години начело на държавата, Тодор Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на Българската комунистическа партия (БКП).

От гледна точка на започналите вече промени в Източна Европа случилото се не е изненада. За мнозина обаче вечерните новини, когато е съобщено за рокадата, е по-скоро неочаквано събитие, което предизвиква  радост и оживление. Събитие, което слага началото на бурни промени, белязали 90-те години на миналия век. 

Какво се случва?

На 10 ноември 1989 година  се провежда пленум на Централния комитет на БКП. 

Пленумът започва рутинно, но завършва с новина с историческо значение. След нарастващ вътрешен натиск, дългогодишният лидер на компартията подава оставка, „по собствено желание“. Това е краят на 35-годишното му управление на Народна република България като генерален секретар на ЦК на БКП. Неговото място заема Петър Младенов, тогава външен министър и едно от основните лица на промяната. Младенов е политикът, който на 24 октомври изпраща писмо до Централния комитет на БКП, в което критикува политиката на Живков и начина, по който той управлява страната. Това е първият сигнал за разделение по върховете на БКП и за предстоящи промени.

Ден след падането на Берлинската стена 

Само ден по-рано – на 9 ноември – пада Берлинската стена, разделяла Европа в продължение на десетилетия. 
Това е стената, която делеше не само двете Германии - ГДР и ГФР, а стената между два свята, между две системи, между два напълно различни модела. Стената между Изтока и Запада. 

Българската промяна идва като част от голямата вълна, която залива целия социалистически блок. 

Лидерът на компартията в Източна Германия – Ерих Хонекер, подава оставка на 18 октомври. Малко по-рано, на 6–7 октомври 1989 г., се разиграват и други ключови събития. По време на честванията на 40-годишнината от създаването на ГДР в Берлин, съветският лидер Михаил Горбачов дава да се разбере, че съветските войски няма да се намесят, за да спасяват режима. Така и става  - на 11 ноември, три дни след рухването на Стената, Горбачов провежда телефонен разговор с канцлера на Западна Германия Хелмут Кол. Съветският лидер го уверява, че Москва няма да използва сила, но иска гаранции, че процесът ще остане мирен. 

Двете дати – 9 и 10 ноември – остават символични не само за края на една система, но и за раждането на нова ера на надежди, страхове и неизвестност. 

Началото на Прехода 

След 10 ноември 1989 година в България започват месеци и години на бурни промени. 

На 17 ноември Народното събрание освобождава Живков и от поста председател на Държавния съвет и избира Петър Младенов на негово място. Така Живков губи и последната си официална позиция в държавното ръководство.

На 18 ноември в София се провежда първият сводобен митинг. 
На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) – първата политическа сила, която оспорва властта на БКП. 

На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван. 

Първите свободни и демократични избори след повече от 45 години се провеждат на 10 и 17 юни 1990 г. 

В тези наситени със събития месеци по площадите излизат хиляди хора, исканията за свобода на словото и демократични избори се чуват високо и ясно. България поема по нов път – пълен с ентусиазъм, но и с изпитания. 

Икономическите сътресения, приватизацията, безработицата и политическите скандали оставят противоречив спомен за онези години в различните поколения. Но безспорно остава едно: 10 ноември 1989 година е денят, в който България тръгна по нов път, като избра свободата пред страха.

Каквито и да са оценките, 10 ноември е дата, която няма как да бъде пренебрегната. Тя остава символ на промяна – денят, в който думите „свобода“, „демокрация“ и „гласност“ получиха ново звучене.