22681 | 21 ян. 2015 | 13:29

Тябва ли левите да си подадат ръка - трима водещи политолози и социолози отговарят пред "Преса":.

Преди дни лидерът на АБВ президентът Георги Първанов подаде ръка към БСП за евентуално коалиране за предстоящите местни избори и общи листи. Ръката му обаче бе отблъсната от лидера на столетницата Михаил Миков, който поясни, че обединение между двете партии не е възможно, докато АБВ не се разграничи от дясното управление на Борисов. Последваха различни реакции сред активистите на БСП. Председателят на партията в Пловдив Георги Гергов категорично заяви пред „Преса“, че инициативата за единение не трябва да тръгва от АБВ, а от ръководството на БСП и че не бива да затварят всички пътища между левите. Депутатите Ангел Първанов и Мая Манолова подкрепиха идеята за лявото обединение, други техни колеги се разграничиха.

Трябва ли левите да си подадат ръка - с този въпрос „Преса“ се обърна към трима водещи политолози и социолози.

Димитър Ганев, политолог:

Георги Първанов е естественият лидер

Поканата на Георги Първанов към БСП за сътрудничество на местните избори е тактически ход. С него бившият държавен глава се опитва да предизвика дебат на „Позитано“ 20, докато новият лидер на БСП Михаил Миков не е достатъчно укрепнал. Не е тайна, че в БСП има вътрешна опозиция - Мая Манолова, Ангел Найденов, Страхил Ангелов и др. Вън от съмнение е, че вътрешнопартийната опозиция би толерирала положително отношение към АБВ в рамките на местните избори. Предложението още дълго ще бъде коментирано и няма как да не бъде взето решение. Това е големият успех на Георги Първанов - да предизвика дебат и решение по повдигнат от него въпрос.

Коалиция БСП-АБВ е възможна по места. Но не вярвам коалирането между тях да стане правило. Двете партии едва ли ще създадат ляв фронт, който да участва заедно на местните избори. Големият проблем е, че БСП не може да си позволи да влезе в коалиция с АБВ, защото това ще легитимира участието на АБВ във властта. Подобен политически ефект би се отразил пагубно върху опозиционната роля, в която се опитва да застане БСП. Опитва, защото все още наблюдаваме слаби опозиционни действия от страна на левицата и слаба медийна политика в последните месеци. БСП сякаш я няма. Тя се е затворила и решава свои вътрешни проблеми.

При номинацията на кандидат-кметовете и общинските листи в БСП винаги има вътрешно напрежение. Затова „Позитано“ 20 гледа с особена тревога към регионалния вот, тъй като я дебне сериозна опасност - опасността от предателства. Ако в един район има двама силни леви кандидати, пренебрегнатият веднага може да се обърне срещу БСП, отивайки при АБВ. Там пак има контакти, партията пак е лява, в някакъв смисъл тя е БСП-2.

За Първанов взаимодействи ето между БСП и АБВ е стратегическо не само за местните избори. Ако кризата в БСП продължи, няма как да не се предприемат действия за червен фронт или червена коалиция, на която Първанов може да изглежда естественият лидер. Ако БСП още живее с представата, че е голяма и влиятелна партия, допуска тежка грешка. Тя трябва да разбере, че е политическа сила, която се бори за второто място. ДПС е жизнена и не губи електорална подкрепа. БСП трябва да започне да живее с реалистична представа за себе си, защото само така ще предприеме стъпки за промяна.

Александър МАРИНОВ, политолог:

Вляво тече сапунен сериал

Процесите вляво се развиват в пълно съответствие с каноните на турските сапунени сериали. След драма тичната раздяла на БСП и АБВ през миналата година днес едната страна прави някакви опити за сдобряване. Но причината не е внезапно събудили се нежни чувства между партньорите, нито отговорността пред „децата“ (левите избиратели). Помислите остават мрачни, както и най-вероятните последици. Новото е в смяната на местата.

Преди година Първанов и сподвижниците му добре уцелиха момента да скъсат с партията-майка и това (макар и на косъм и в резултат на непредвидено ниската избирателна активност) ги вкара в парламента. Но задачата на предстоящите избори се очертава като доста по-трудна. Самостоятелно АБВ едва ли ще постигне нещо повече от няколко кмета на малки населени места и няколко десетки общински съветници - постижение, доста непрестижно за една парламентарна партия с такива амбиции. В допълнение, част от избирателите им неминуемо ще се отдръпнат след прегръдката с ГЕРБ („Гласуваш за Първанов, получаваш правителство на Бойко Борисов“). Всъщност АБВ никога не е била мислена в перспектива като самостоятелна формация със собствена физиономия, а само като уред за прекрояване на лявото у нас и обяздване на БСП.

От другата страна БСП несъмнено се намира в тежка ситуация, може би най-тежката от началото на прехода. Новото-старо ръководство очевидно не може, а и не иска да извърши наистина дълбока промяна. Поради което на социалистите остава да се надяват, че опонентите им ще се провалят и за пореден път ще дойде отново техният ред. За целта са нужни търпение и „носене на бой“, а за цвят - малко опозиционна реторика. Очаква се времето да свърши останалото.

Измежду бленуваните от БСП провали на противниците най-важен днес е провалът на АБВ, а не на ГЕРБ. Това ще даде глътка въздух и възможност част от подлъгалите се подир Първанов блудни синове да се върнат у дома. Поради това изглежда малко вероятно от „Позитано“ да подадат ръка под каквато и да било форма на бившите си съпартийци. Причината не е в унижението и обидата, а в сметките за подялба на общото наследство, колкото и малко да е останало от него. Предстоящите през есента местни избори се очертават като много трудни и вероятно ще бъдат тежко загубени от БСП и единствено катастрофално слабото представяне на АБВ може да бъде някаква компенсация.

Васил ТОНЧЕВ, директор на „Сова Харис“:

Обединението е пожелателно

БСП и АБВ имат сериозни преградни стени помежду си, които трябва да преодолеят, преди да пристъпят към каквото и да е обединение. Наложително е лявото пространство да се преформулира. Време е БСП да се примири, че е само една от партиите в лявото, а не да има претенциите да заема целия периметър. Появата на АБВ и утвърждаването им в политиката е доказателство, че се върви в такава посока.

Противоборството между БСП и АБВ трябва да се преодолее, иначе ще се стигне до тежки последици, каквито наблюдавахме с роенето на СДС през изминалите години. Според мен сега това се случва при червените. Ако ръководството на над стогодишната партия не вземе мерки, неминуемо ще стигнат до краха на сините.

Социалистите трябва да преодолеят ортодоксализацията, която тече при тях, за да излязат от изолация. Електоралната им тежест става все по-малка. БСП се примири с миналото си, а това е и пречка за тях, тъй като не могат да се превърнат в модерна лява партия и да привлекат съответна електорална подкрепа. Там от години инерцията поддържа статуквото и ги заблуждава, че все още сами могат да управляват лявото пространство.

Георги Първанов показа лидерските си качества и успя да изведе АБВ на правилния път. Участието им във властта обаче е пречка и разделителна линия за единението на двете партии, въпреки че азбукарите са в добра кондиция за разлика от бесепарите.

Идеята двете партии да излязат с общи листи по места може би ще проработи в някои селища, но не е ясно как ще реагират партийните централи. Левицата в цялост и БСП в частност е застрашена от тежки загуби на местните избори. Вотът ще предопредели как ще се развиват политическите събития за 5 години напред и ще очертае коя партия каква електорална тежест ще има.

За да може левицата да лансира нови предложения, там трябва да има еколози и земеделци. Нужни са и големи реформи, а двете организации все още не са готови и нямат цялостна визия. На този етап обединението между АБВ и БСП е предимно пожелателно.