0 | 10 ноем. 2026 | 12:43

Разширяването на демократическото влияние поражда възможност достатъчно щати да се присъединят към други 18 щата, управлявани от демократите, в споразумение, което би обезсилило Избирателната колегия, която избира президента

АП-БТА

Междинните избори вече промениха националната политическа картина в САЩ. Но заради броя на администрациите на отделни щати, преминали под контрола на Демократическата партия, междинните избори могат да променят и начина, по който страната избира своя президент.

Внезапното разширяване на демократическото влияние в толкова много щатски столици поражда възможност достатъчно щати да се присъединят към други 18 щата, управлявани от демократите, в споразумение, което на практика би обезсилило Избирателната колегия, която избира президента на страната. Така президентската надпревара би се превърнала в състезание за спечелване на най-много гласове в цялата страна, вместо кандидатите да съсредоточават усилията си върху шепа колебаещи се щати.

Щатите, които вече са се присъединили към споразумението, известно като Междущатски пакт за национален народен вот, разполагат общо с 222 гласа в Избирателната колегия. Когато броят на участващите щати достигне в Колегията необходимите 270 гласа за спечелване на президентските избори, споразумението на практика ще задължава кандидатите да спечелят националния народен вот, за да получат мнозинство в Избирателната колегия.

Пактът между щатите не премахва официално съществуващата Избирателна колегия. Но той предвижда щатите, които са се присъединили към него, да предоставят своите електорски гласове на кандидата, спечелил националния народен вот, след като участващите щати достигнат необходимия гореспоменат праг от 270 електорски гласа.

Не е сигурно дали всички новоизбрани законодатели и губернатори в ключовите щати подкрепят тази стратегия. Почти сигурно е обаче, че тя ще предизвика съдебни оспорвания от консервативни организации. Ако бъде осъществена, инициативата може да бъде оспорена и във Върховния съд на САЩ, където мнозинството от съдиите са консервативно настроени.

Въпреки това мащабът на победите на демократите в изборите за губернатори и щатски законодателни органи дава основание за оптимизъм на поддръжниците на плана.

На изборите на 3 ноември демократите спечелиха пълен контрол над властта в шест щата, които общо разполагат със 71 гласа в Избирателната колегия: Аризона, Мичиган, Минесота, Невада, Пенсилвания и Уисконсин. Минесота, която има 10 гласа електорални гласа, се присъедини към пакта през 2023 г., когато и двете камари на щатския парламент бяха под пълния контрол на демократите.

„Можем да се откажем от нея“, заяви новоизбраният демократически губернатор на Уисконсин Дейвид Кроули по повод Избирателната колегия. Сега Кроули разполага с щатски парламент, контролиран от неговата партия, нещо, което се случва за първи път от 16 години. „Имам желание да обсъдя този въпрос със щатския законодателен орган“, добави той.

През уикенда губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро, смятан за възможен претендент за номинацията на демократите за президентските избори през 2028 г., заяви, че би искал новият парламент на щата, вече контролиран от демократите, да предприеме стъпки към премахването на практическата роля на Избирателната колегия.

„Смятам, че националният народен вот има смисъл. Възгледите ми по този въпрос не са се променили“, каза Шапиро в подкаст с либерална насоченост. „Ще работя със законодателите, за да намерим подходящия механизъм за придвижване на тази инициатива“, допълни той.

Ако Пенсилвания и Уисконсин подкрепят пакта, ще са необходими само още два от останалите три щата – Аризона, Мичиган и Невада – за достигане на прага от 270 гласа. Така спечелването на мнозинство в Избирателната колегия ще зависи от спечелването на националния народен вот.
Но не всички губернатори демократи подкрепят инициативата, поне засега.

В телевизионно интервю от вчера губернаторът на Аризона Кейти Хобс отказа заяви дали подкрепя присъединяването на щата към пакта. „Вижте, това, което е на първо място в дневния ми ред, съдейки по разговорите ми с избиратели от целия щат, е справянето с проблемите, свързани с разходите за живот и достъпността на услугите, продължаването на търсенето на начини за намаляване на разходите, гарантирането на сигурността на границата, защитата на водните ни ресурси и продължаването на защитата на общественото образование“, заяви Хобс. От кабинета ѝ отказаха допълнителен коментар.

Предишният опит на Невада по този въпрос също е предупреждение за поддръжниците на инициативата. През 2019 г. тогавашният демократически губернатор Стив Сайсолак наложи вето върху законопроект, който предвиждаше присъединяването на Невада към пакта, след като той беше одобрен от демократическото мнозинство и в двете камари на щатския парламент. По онова време Сайсолак заяви, че идеята за национален народен вот ще намали влиянието на щати с по-малко население като Невада върху националните избори. През 2023 г. демократите отново приеха законопроект за присъединяване към пакта, но не успяха да намерят начин да заобиколят тогавашния републикански губернатор на щата. Встъпващата в длъжност администрация на новия демократически губернатор на Невада Арън Форд не отговори на запитванията за коментар относно Пакта.

От коментар се въздържа и новоизбраната демократическа губернаторка на Мичиган Джослин Бенсън.

Идеята за преминаване към национален народен вот набра популярност сред демократите, след като републиканецът Джордж У. Буш спечели президентските избори през 2000 г., като изпревари с малка разлика демократа Ал Гор в Избирателната колегия, въпреки че загуби националния народен вот.

Идеята получи още по-силен тласък, след като републиканците отново спечелиха Белия дом по този начин през 2016 г., когато Доналд Тръмп победи демократа Хилари Клинтън.
Съгласно Пакта за национален народен вот кандидатът, получил най-много гласове в цялата страна, ще получи електорските гласове на всички щати, присъединили се към пакта.

"В самата идея няма нищо партийно по своята същност", заявява Патрик Розенстийл – републикански политически стратег от Минесота и старши консултант на движението за национален народен вот.

Понякога законодателни камари с републиканско мнозинство, включително Сенатът на Оклахома, са одобрявали предложения за присъединяване към пакта, но тези законопроекти не са стигали по-далеч.
Розенстийл обясни, че собственият му глас на президентските избори на практика няма значение, тъй като Минесота традиционно гласува за демократите на президентски избори от десетилетия. Това го лишава от реално влияние върху крайния резултат и насочва вниманието на кандидатите към други щати.

„Не вярвам някога да съм имал значение за изхода от президентски избори“, каза той. „Националният народен вот принуждава предизборните кампании да се съсредоточат върху всеки избирател, който може да бъде убеден, във всеки избирателен район в страната“, допълни той.

Розенстийл заяви, че кампанията за национален народен вот се подготвя активно да постави въпроса на дневен ред, когато новите щатски парламенти с демократическо мнозинство започнат работа в началото на годината. По думите му организацията вече е осигурила подкрепата на законодатели, които ще внесат съответните законопроекти.
Републиканците вече нямат възможност да блокират промяната в щатите, контролирани от демократите, но някои консервативни организации се подготвят за сериозна съпротива.
„Ако бъде приложена, тази промяна лишава от избирателни права гражданите в участващите щати, нарушава Конституцията на САЩ и подкопава намеренията на основателите на Америка“, написаха през септември анализатори от Политическия институт „Америка на първо място“, консервативен мозъчен тръст, подкрепящ  Тръмп.

Няма и гаранция, че предложенията ще бъдат приети.
Дерек Мълър, професор по право в университета „Нотр Дам“, който е скептично настроен към идеята, заяви, че някои от поддръжниците ѝ може да се замислят повторно, след като тя вече не е просто символичен протестен вот, а се превръща в реална възможност.
Според него съществуват и конституционни проблеми, които вероятно ще доведат до съдебни оспорвания.

Конституцията на САЩ дава на отделните щати правомощието да организират изборите. Освен това Върховният съд постанови в дело, възникнало във връзка с електори, които през 2016 г. се опитаха да намерят заместник на Тръмп, че щатите могат да задължават електорите да гласуват за президентския кандидат, за когото са поели ангажимент.

Мълър посочи няколко потенциални правни пречки пред плана за национален народен вот.
Щатите имат право да организират собствените си избори, но нямат правомощия да определят правила, които ще решават изхода от изборите в други щати.
Освен това избирателните бюлетини са различни във всеки щат. В някои от тях може да присъстват кандидати на трети партии, които не участват в изборите в останалите щати. Това потенциално би довело до различна тежест на гласовете за демократите или републиканците в отделните щати.
Подобна ситуация може да наруши изискването на 14-ата поправка към Конституцията за „равна защита от законите“ за всички граждани.

Върховният съд на САЩ може също да реши, че щатите нямат право да сключват пакт, чрез който да променят едно от основните си конституционни задължения, без предварително одобрение от Конгреса.
„Мисля, че Върховният съд ще прояви интерес към този въпрос“, заяви Мълър.

Превод от английски: Габриела Големанска, БТА