28215 | 29 септ. 2026 | 14:55

Днес българското Отечество отново е изправено пред съдбовен избор – или ще защитим творци като Никола Вапцаров от скверни посегателства, или ще потънем в бездната на безпаметството, отцеругателството и майкопродавството

Акад. Иван Гранитски

С кого сте вие, майстори на културата?!

1.

Това е заглавие от статия на Максим Горки, публикувана преди повече от 90 години. Нискочелите, притежаващи пачи ум, литературстващи либерасти пак ще нададат вой и крясъци, че споменаваме име на руски писател, но новата вълна от фекални словесни извержения, избълвана срещу Никола Вапцаров, ни дава добър повод да зададем на българското общество реторичния въпрос: С кого сте вие, майстори на културата?.
Този въпрос ние отправяме, разбира се, към почтените литератори, към българските писатели, които уважават историята на националната литература и извършват съвестно своето индивидуално служение в храма на българското Слово.

Чудим се защо някои от ярките ни съвременни творци мълчат и не вземат отношение към скверното писмо на Асоциация „Памет за утре“, отправено към Министерството на културата по повод учредяването на Национална литературна награда на името на Никола Вапцаров. Ще ни се да чуем и да прочетем гневни и емоционални реакции или задълбочени критически анализи от писатели като Георги Константинов, Калин Донков, Валентина Радинска, Симеон Янев, Ники Комедвенска, Боян Биолчев, Анчо Калоянов, Атанас Капралов, Банко Банков, Борислав Геронтиев, Ваня Добрева, Васил Сотиров, Бойко Ламбовски, Роза Боянова, Владимир Зарев, Ненчо Славчев, Георги Чаталбашев, Петко Каневски, Демир Демирев, Димитър Калев, Димитър Томов, Елена Алекова, Ели Видева, Здравка Евтимова, Ива Николова, Ивайло Диманов, Иван Матанов, Иво Атанасов, Илко Капелев, Исак Гозес, Катя Зографова, Маргарита Петкова, Камелия Кондова, Неда Антонова, Николай Табаков, Христо Славов, Венко Евтимов, Паруш Парушев, Румен Стоянов, Недялко Славов, Трифон Митев, Юлия Пискулийска и Юрий Борисов…

Мълчанието не означава ли съгласие?

Техните текстове без съмнение, ще бъдат полезни за моралното здраве на съвременното българско общество и ще предпазят по-младото поколение от пошлите и манипулативни опити на опричниците на злото, слугите на княза на нравственото разстление, да приспят гражданската съвест на съотечествениците ни. Нека припомним тук, че опитите за подмяна на естетико-художествената йерархия на ценностите в българската литература, започнаха още в началото на 90-те години на миналия век. И не само не са преставали до сега, но и периодично се засилват, подклаждани от печално известните подривни чуждестранни НПО-та, които излъстяват податливите на продажност души да следват пъклените им планове.

Време е обществото ни да се събуди и гласът на споменатите, а и още легион почтени и отговорни творци, да зазвучи като йерихонска тръба.

2.

Нека сега насочим вниманието на интелигентните читатели към някои факти за периодичните опити за покушения срещу националната идентичност и срещу ярки творци от новата българска литература (от Освобождението до наши дни). Преди всичко ще отбележим, че връх на цинизма е аналфабетните либералстващи кокотки да нарекат своята асоциация „Памет за утре“. Всъщност и демагогски манипулативното им писмо до Министерство да културата, както и цялата им почти 35-годишна отродителска дейност, има за главна цел да зачеркне историческата памет на нацията, да я манипулира в удобен за тях вид, да обругае и да омаже с пошлите си ламентации знакови имена на българската литература.

Чунким ние не помним как още в началото на 90-те години на миналия век бяха отправени обвинения от пишман-университетски преподаватели, че публицистиката на Христо Ботев била неразбираема за студентите, че „Под игото“ и други творби на Иван Вазов, били пълни с архаични изрази и трябвало за учениците и студентите да се подготвят специални речници. Върхът на моралното свинство тук бе „превода“ на шльокавица на романа „Под игото“. А не помним ли и велзевулските аргументи, с които в продължение на няколко десетилетия постепенно от учебните програми по литература бяха изхвърлени важни творби на автори като Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Гео Милев, Йордан Йовков… и стигаме до Никола Вапцаров.

Безсмислено е да спорим с квазиаргументацията на авторите на писмото до Министерството на културата. Всеки непредубеден човек ще разбере, че това е част от продължителна и добре обмислена стратегия, която новите еничари, зашеметени от звонка на монетите и шумоленето на банкнотите, отпускани щедро от подривните чуждестранни НПО-та, водят като истинска война срещу националната историческа памет. Ето защо те не свенят да извършват методична цинична подмяна на водещите ценности и принципи и на творчеството, и на живота на споменатите ярки български писатели. Небулозата на отродителската стихия като зловеща метастаза е пропълзяла в няколко университета и ние не можем да не си припомним знаменателната фраза на Шекспировия герой Полоний: „Лудост, лудост, но има система“. Това е системата на налаганата брутално глобалистична философия, която дава своите отровни плодове не само в Европа, но уви, и в България.

Пределно ясно е, че глобализмът е новият тоталитаризъм. В основата му е заложено нихилистичното отношение към отделните национални култури. Слугите на княза на Злото следват техните сатанински цели, използвайки неолиберализма и постмодернизма като прикритие, като юродива маска на бездарието, което е истинският фашизъм (ако си спомним стихотворението на Любомир Левчев). Либералстващите мушмороци непрекъснато дрънкат за толерантност и от устите им не слиза спрягането на думата демокрация, но в същото време с дивашка настървеност се нахвърлят срещу мнението на другояче мислещите. Извращаването на демокрацията преминава през педофилокрация и безсрамни сатанински практики…

3.

В новите словоблудства на споменатите литературстващи мушмороци се прави открит опит да се криминализира периода на антифашистката съпротива в България. Нямало уж фашизъм, но невинните ястребинчета били убити от безотговорни елементи. Нямало отрязани партизански глави, за които са плащани по 50 000 лева на глава, нямало изгорени къщи, а Вапцаров бил законно и справедливо осъден, защото се борел срещу легитимната тогава власт. Вапцаров е осъден по Закона за защита на държавата, най-мракобесния и варварски закон, действащ някога в България от Освобождението насам. Поетът избира моралната съпротива и борбата срещу властта, обслужваща човеконенавистна философия.
САЩ, Великобритания, Франция, Съветският съюз и други страни водят съдбовна антифашистка борба срещу кафявата чума. А в началото на нашия век в България се намират хора, които твърдят, че антифашистите у нас били легитимно осъдени. Те били, и особено Никола Вапцаров, терористи, агенти на Москва, палачи на Сталин и други глупотевини. Ами тогава да се върнем към поборниците за национално освобождение? Христо Ботев е терорист, според квазилогиката на шушумигите, защото е похитил кораб. Слязъл е с чета на българския бряг и е водил борба срещу легитимното османско правителство. Васил Левски, разбира се, също е законно и справедливо обесен, защото е подривал спокойствието на османската империя и рахатлъка на султана. И Яворов не е останал по-далеч, и той е извършвал терористични нападения с македонските чети в Тракия и Македония…

А какво да кажем за Гео Милев? Той изглежда справедливо и хуманно е бил удушен с тел в една казарма, не само защото написал поемата „Септемврий“ и огнената си публицистика в списание „Пламък“, но и понеже разкрил пред група депутати от парламента на Великобритания зверствата и насилията, извършени от легитимната и човеколюбива власт в България след потушаването на Септемврийското въстание. И Христо Ясенов, и Сергей Румянцев, и Йосиф Хербст, и още няколко хиляди интелектуалци, лекари, учители и пр., справедливо били удушени и изчезнали в общи гробове, които днес никой не знай.

За да напишеш такова злостно, пошло и невярно от гледна точка на историческите факти, писмо, очевидно трябва да си претърпял лоботомия на мозъка или съвсем да нямаш сърце. Ами не се ли сетиха тези рожби ехиднини, които гледат сламката в окото на брата си, а пък гредата в своето око не усещат, че по времето, когато Вапцаров извършва своята саможертва, най-светлите интелектуални умове на Европа, и на света, застават на страната на антифашистите. Припомняме само няколко имена: Пол Елюар и Жан Пол Сартр, Мигел Ернандес и Луи Арагон, Андре Малро и Антонио Мачадо, Бертолт Брехт и Рафаел Алберти, Юлиус Фучик и Егон Ервин Киш, Хемингуей и Джордж Оруел, Федерико Гарсия Лорка и др.…

А защо не напишат писмо либералстващите цанцугери и до правителствата на САЩ, Франция, Великобритания с предложение да отменят литературните награди на името на споменатите световни писатели?

Но защо споменаваме факти, известни вече и на децата от предучилищна възраст? Защото сме убедени, че трябва на злото, на манипулацията, на подмяната и фалшификацията на естетическата йерархия на ценностите, да се реагира твърдо и безкомпромисно. Освен всичко друго нека кажем за любознателните читатели, че немалка част от дечицата на бившата соцноменклатура веднага след 10 ноември 1989 година извършиха неописуеми салтоморталета и прескамбичквания, за да преминат от онази ясла към яслата на споменатите НПО-та. Част от многоглаголстващите сега новодемократи, които всъщност са обикновени тарикати, преди промените се подвизаваха като знаменити лизоблюдци на тогавашния режим, получаваха контрактации, десетилетия наред живееха назначени на синекурни длъжности. И на другия ден след промените захвърлиха партийните си билети по най-безсрамен начин и се притътрузиха към новосъздадената партия СДС, малко по-късно, когато тя се разцепи и разпадна, припълзяха в редиците на царистите, а още по-късно смениха по две-три различни партии, биейки се в гърдите като първи защитници на общоевропейските ценности.

4.

Глутницата псевдопостмодернистични хиени няма да се откаже от скверните си периодични опити за подриване на националната идентичност, за поругаване на Отечествената чест и достойнство, атакувайки върхови имена от българската литература и култура, които освен ярък талант, притежават и социален гръбнак. С тези пошли и осквернителни опити те проверяват дали е отслабена имунната защитна сила на българското общество. За това и реакцията на милеещите за Отечествените ценности борци, е не само крайно навременна, но и задължителна. Трябва ли да припомняме един от законите на великия гръцки мъдрец Солон, който казва, че във времена, в които Отечеството е в опасност, не може да има въздържали се. Трябва всеки достоен атинянин да заеме своята категорична позиция.

Днес българското Отечество отново е изправено пред съдбовен избор – или ще защитим творци като Никола Вапцаров от скверни посегателства, или ще потънем в бездната на безпаметството, отцеругателството и майкопродавството. Защитата на Вапцаров, на неговата героична саможертва е защита на нашата съвест, чест и дълг пред нашите предци. Това е и защита на вярата, а срещу вярата, както казва поета:
„…бронебойни патрони за нея няма открити!
Няма открити!“.