13038 | 2 окт. 2026 | 14:25

Към ПБ мигрират кадри от целия спектър. Количеството е налице, но стои въпросът за качеството. Казано другояче, кадровата селекция е направена без високи критерии, а на местно ниво това ще се види много бързо.

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец септември 2026 година под заглавие: 

СТАРТ НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА СЕДМИ ПРЕЗИДЕНТ, ТРУДНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ НА КАБИНЕТА "РАДЕВ"

РЕЧТА НА ЙОТОВА ПРЕД ООН – СМЕЛА ЗАЯВКА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ

ПРЕМИЕРЪТ РАДЕВ И ДЕМОНТАЖЪТ НА МОДЕЛА – ЧАКАТ СЕ РЕЗУЛТАТИ

ПАРЛАМЕНТЪТ – ОПОЗИЦИЯТА ДЕМОНСТРИРА СПОСОБНОСТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ

ПРОМЕНИТЕ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ – ПРЕДИЗБОРЕН ПОПУЛИЗЪМ ИЛИ ОТЧАЯН ОПИТ ДА СЕ БАЛАНСИРА БЮДЖЕТА

СВЕТЪТ СЕ ГОТВИ ЗА ГЛОБАЛЕН КОНФЛИКТ. ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ЯДРЕН УДАР?

Ето и основните изводи и прогнози:

Надпреварата за президентските избори започна да набира скорост като се завъртя около три кандидат-президентски двойки: ясните фаворитите Илияна Йотова и Кирил Вълчев, Андрей Гюров и Георги Кандев и издигнатите в последния момент Костадин Костадинов и Петър Волгин.

С включването на Костадинов – Волгин двойката Йотова – Вълчев получи възможността да заеме златната среда, докато битката между двата полюса (про-Брюксел и анти-Брюксел) ще играе ролята на референдум чия линия събира по-голяма подкрепа в България.

Включването на „Възраждане“ с лидера й се случва след знаковите победи на „Алтернатива за Германия“ в две германски провинции. Позициите на неолибералното статукво изглеждат разклатени и партията на Костадинов – партньор на АзГ, използва момента светкавично.

Две партии получават шанс за електорален подем през президентските избори – БСП, която първа подкрепи Илияна Йотова, и „Възраждане“, която загуби значим дял от подкрепата си на последните парламентарни избори след появата на „Прогресивна България“.

Накъде ще се насочат избирателите на ГЕРБ е една от интригите на Президентски избори 2026.

Отношенията на ГЕРБ и Борисов с така наречената „градска десница“ имат дълга и противоречива история, а последно бяха взривени през декември 2025 година, когато протестите с двигател ПП и ДБ свалиха правителството на Росен Желязков. Двете сили категорично отхвърлиха и офертите за общ кандидат, а Борисов декларира, че непоискана подкрепа няма да даде. Призив от негова страна да се гласува за техните кандидати изглежда изключен. Дали по съвест част от твърдото ядро на ГЕРБ ще гласува все пак за тях зависи от кампанията, но по-вероятна е това да не се случи. Очакваме избирателите на Борисов по-скоро да накажат ПП, ДБ и техните кандидати.

Успешният кмет на Стара Загора Живко Тодоров стана първият градоначалник на ГЕРБ, който официално подкрепи Илияна Йотова. Мажоритарният елемент на предстоящите избори е по-силен от всякога. Който и да стигне до балотаж с Йотова – Вълчев, избирателите на ГЕРБ по-скоро ще се насочат към сегашния президент.

Предимство на Йотова е, че е консенсусен тип политик, а предателството – на идеи, хора, партии, й е чуждо. Умее да печели доверие и доказателство за това са партиите и личностите, които я подкрепиха. Динамична е, като очакваме да води кампания тип от врата на врата.

Позицията й за незабавни мирни преговори за прекратяване на войната в Украйна е водещото й предимство и то трябва да бъде запазено. В тази посока не трябва да се предприемат рискови ходове и панически действия.

Първите данни на социолозите на старта на кампанията (Маркет линкс) сочат убедителна преднина за Илияна Йотова и Кирил Вълчев - 41,4%. На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 21,9%. На трето място се нареждат Костадин Костадинов и Петър Волгин с 6,4%.

Отличителен белег на Йотова е излъчването на институционалност. С напълно различен профил/имидж е двойката Костадинов – Волгин. На глобализма и неолиберализма като присъщи на визията на Гюров – Кандев двойката на „Възраждане“ противопоставя национална независимост и патриотизъм.

Позициите на Гюров – Кандев по линията мир-война се харесват на типичния градски, неолиберален и антируски избирател, но много трудно могат да привлекат други гласоподаватели. Това ги прави уязвими, особено ако има втори тур и те са участници в него.

Решение на изборите от първи тур изглежда невъзможно. Независимо от динамиката, с която стартираха кандидатите и рекордният брой регистрирани за участие в ЦИК, се очертава много ниска избирателна активност.

Налице е умора от предизборния режим, в който България живя последните пет години.

Ако броят на гласувалите е около или малко над 2 милиона, това ще бъде предупреждение и към „Прогресивна България“, чийто лидер успешно се разграничаваше от партиите докато беше президент, но сега няма как да се дистанцира от политическата реалност, оперативното управление, икономическите, финансовите и обществените процеси. Гражданите искат промените да са по-бързи и по-видими.

Премиерът Румен Радев препотвърди основните си послания – за демонтажа на олигархичния модел, за ускореното икономическо развитие и т.н., като ги отправи както към представителите на българския и на чуждия бизнес, така и към широка вътрешна аудитория. Битката с олигархията се очертава като постоянна цел на правителството, която го легитимира, дава му основание да работи. Оценката на гражданите ще бъде обаче според делата, не според заявките, и това е тенденция, която се очерта след изтичането на 100-те дни толеранс.

Резултатите от така наречената съдебна реформа ще бъдат тест за автентичността и силата на политическата воля за промяна на новото мнозинство. Преходът към успешен демократичен модел в България катастрофира до голяма степен и заради съдебната система. В оспорваната си и неубедителна форма преходът ще свърши, ако справедливостта бъда възстановена реално. Само смяната на кадри в съдебната власт при смяна на политическата власт не е гаранция за положителна промяна.

Позицията на Радев, че трябва да се търси мир в Украйна по пътя на преговорите, остава постоянна, но тежестта й се променя, като нараства правопропорционално на ескалацията на войната Русия-Украйна и растящия брой жертви.

Премиерът все по-отчетливо налага визия за промени, чийто общ знаменател е въвеждането на по-строги правила, които да важат за всички. Новите норми засягат различни сфери – хазарт, движението по пътищата, училищата, обществените поръчки и т.н. Но фона на неолибералната доктрина от последните десетилетия това не е чак революция, но е завой. Колко остър ще бъде този завой ще се изясни в следващите месеци, като условията той да бъде по-рязък и по-забележим ще бъдат създадени от изборните резултати, съдебните промени, избора на главен прокурор.

Нормализацията в страната минава през война на беззаконието, мутризацията, правото на силата, израстване в социалната йерархия с купени дипломи или партийни връзки, превръщането на здравето в стока и т.н.

Правителството работи в трудни условия и те идват не толкова от вътрешно-политическата конфронтация, колкото от разместването на геополитическите пластове. Всичко се променя - влияние, полюси, идеологии, баланси, доктрини, граждански нагласи и правен ред. Падат култове и табута. Отражението и върху икономиките е в ход и това е процес, който предстои да се задълбочава.

Във време на толкова мащабна трансформация страховете за бъдещето са лесно обясним факт. От тази гледна точка за оценка на работата на правителството са важни отговорите на въпроса какво може да им даде правителството сега, в тези противоречиви времена, и дали го прави.

Успокояването на обществената атмосфера е първото, което изглежда задължително за всяко правителство. С мнозинството, което „Прогресивна България“ постигна на парламентарните избори през април, политическата нестабилност от последните години изглежда преодоляна. Към това се прибавя стилът „Радев“, който е далеч от политическата истерия. Парламентът, където партиите са в непосредствен политически сблъсък стана по-спокойно място, където се развива остра реторика, но без обидите и грозното шоу, което поднасяха депутатите от антисистемните партии в предишните парламенти.

Подчертаваме обаче, че границата между спокойството и безличието е тънка и „Прогресивна България“ трябва да са нащрек за риска да я преминат.

Стилът „Радев“ остава и традиционно остър. Като човек, чиято успешна кариера е преминала и в армията, Радев е ефективен в условията на строга йерархия. В политиката обаче уменията да се води диалог и да се постигат компромиси са ценни качества в условията на демократичен модел на управление. Радев не владее инструментите на „меката сила“. Това би могло да създаде проблеми на управлението, ако започне ерозия в доверието и обединение на опозицията.

Ръстът на цените се превръща в проблем №1 за властта. Политическата стабилност е в пряка зависимост от адекватните мерки на изпълнителната власт за овладяване на инфлацията и стопирането на срива в социалния статус на българите.

Нова политическа динамика се открои в работата на парламента. Опозицията е разнородна и разпокъсана, но демонстрира способност за обединение. Тя изпрати силно политическо послание, като успя да се обедини от новия казус, свързан с българската позиция по въпроса за Русия и Украйна, мира и войната.

Отказът външният министър да бъде изслушана в Народното събрание бе грешка от страна на ПБ. От трибуната на парламента Велислава Петрова трябваше да получи възможност да подчертае принципите и приоритетите на българската позиция – това е ключово, тъй като ситуацията непрекъснато ще се възпроизвежда. Не може след всеки международен форум България да изпада в обяснителен режим.

Бързото партийно строителство по места, което ИСА регистрира миналия месец, може да се превърне в слабо място за „Прогресивна България“. Към ПБ мигрират кадри от целия спектър. Количеството е налице, но стои въпросът за качеството. Казано другояче, кадровата селекция е направена без високи критерии, а на местно ниво това ще се види много бързо. Налице е синдром, много характерен за България, който се описва с популярен припев от 90-те години „ах, мои мили, партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт“.

Партията утвърди създадените общински и районни партийни организации – общо 251 и отчете 6348 партийни членове.

Сайтът на „Прогресивна България“ конкурира този на правителството и се разви много бързо. По-плътна стана и законодателната програма на мнозинството при синхрон между правителството и депутатите от ПБ.

За първи път в своята история партия ГЕРБ няма да участва в избори. Решението на Бойко Борисов партията да не издига кандидат за президент е капитулация пред реалността, че ГЕРБ не успя да намери претендент, независимо дали това можеше да бъде партийна фигура или общественик с авторитет, който да се опита да разтвори ветрилото. Клеймото ГЕРБ вероятно вече тежи и носи негативи.

Реално Борисов нямаше полезен ход. Изборът бе между два лоши сценария и той избра по-добрия от лошите.

Цел на Борисов е стягане на партията за следващите 5-10 години. Но само сериозно обновление може да доведе до реализацията й. В противен случай ГЕРБ може да се изправи пред неприятни сценарии: постепенна загуба на влияние, миграция към други партии или отделяне на партийни кадри в нова формация. Засега това са само хипотези, но катализатор за евентуална реализация могат да се окажат местните избори. Кадрите на ГЕРБ по места са гръбнакът на партията и ако там се получи пречупване, това ще се отрази върху кондицията на цялата партия.

Партиите от „Демократична България“ поддържат високо опозиционно темпо в контекста на президентската надпревара. Непрекъснатото напомняне, че Гюров и Кандев не са партийни кандидати, а на цялата демократична общност, цели привидно да разтвори ветрилото за подкрепа, но реално е дистанциране, което да послужи и като дистанциране от резултатите им.

През септември активността и позициите на ПП и ДБ са почти „копи-пейст“. Съвпадението и синхронът се дължи и на факта, че застанаха зад един и същи кандидат за президент – Андрей Гюров. Независимо от съмненията, че „Продължаваме промяната“ и лидерът й Асен Василев са били по-дистанцирани към кандидатурата му, сега ПП работят за кампанията му с пълна сила. „Продължаваме промяната“ и лидерът й имат силен интерес от успех на Гюров – успех, който зависи от отношението към правителството, не само към Илияна Йотова. Обсъждането на новия бюджет е идеалната ситуация за Асен Василев да бъде чут и видян от по-широки електорални маси. Римейк на Декември 2025, когато протести свалиха „Желязков“, изглежда обаче изключен.

С издигането на кандидатурата на лидера си Костадин Костадинов за президент „Възраждане“ получава шанс за реванш, след като част от електората му „избяга“ при „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април.

Партията влиза в кандидат-президентската кампания много мобилизирана и ще атакува второто място при гласуването на 25 октомври.

Загубата на външна конкурентоспособност, видима от износа, и на вътрешна конкурентоспособност – видима от увеличаването на вноса, е в основаната на нарастващата дебалансираност на българската икономика, което за съжаление не е във фокуса на дебата за икономиката.

Философията да се дефинират и облагат с допълнителен данък печалбите над определено ниво не е иновация на това правителство, а на ЕС. Облагането с т.нар. „свръхпечалби“ открива много въпроси. Първо, не е ясно какво означава свръхпечалба. Използването на 20% като таван на печалбата над някакво средно число поставя повече въпроси отколкото отговори и значи ли това, че никой дори и най-добрите в бизнеса нямат право да печелят повече от това число и че държавата ще ги наказва и отнема за това част от печалбата.

Не може да не се забележи също така, че избраните сектори и по-специално тези, които са в областта на финансите и най-вече банките са свръхрегулирани. При тях няма и не може да има укриване на данъци, укриване на разходи за заплати, осигуровки и др. Тоест, пак се „наказват“ тези, които не крият печалба и доходи. Как тази философия ще има положителен ефект за повече и по-ефективен бизнес и икономически растеж?!

Колкото повече се облагат и събират данъци от сектора на хазарта, толкова по-трудно ще е постигането на основната цел – неговото ограничаване. Сега това е невъзможно да стане наведнъж, защото приходите по закона за хазарта са 204 млн. евро и 230 млн. евро по други закони. В сектор с код 92 „Организиране на хазартни игри“ работят около 16 хил. души. Дано министерството на финансите не развие „стокхолмския синдром“ да забави мерките за ограничаване на разпространението на хазарта заради нарастване на приходите от този сектор.

На фона на войните в Европа и Близкия Изток, светът се готви за глобален конфликт. Европейските страни се въоръжават, ЕС постепенно се превръща от „проект за мир“ в милитаристична организация, Швейцария се отказа от своя неутрален статут – вече ще е неутрална „избирателно“ според случая, и подготвя „пещери“ за приют на богаташи при евентуален ядрен удар, Турция строи противоядрени убежища, милитаризацията в Далечния Изток също се засилва.

Очевидно, САЩ губят в Иран, а Русия ще спечели срещу Украйна, но мирни споразумения едва ли ще има. Атаките срещу Русия ще продължат, а Русия го знае и в момента се готви за голяма война. Предстои директен сблъсък между НАТО и Европа от една страна - и Русия от друга. Такава война е нужна на Запада заради колосалните дългове, които вече математически не могат да бъдат погасени.

В управляващите центрове в Кремъл дискусията за употреба на ядрено оръжие при заплаха от нападение на НАТО вече е не „дали“, а „кога и къде първо“. Лавров няколко пъти повтори казаното преди месец от Путин, че една война на НАТО срещу Русия няма да е като тази в Украйна, а ще е много бърза. За експертите по руска дипломация това би трябвало да означава много, стига нашите (на ЕС и НАТО) политици също да го разбират. Но в днешната политика това, сякаш, не е така. Наблюдава се тотална девалвация на такова важно понятие като „ядрено сдържане“. Повечето от сегашните западни политици просто не вярват, че Русия е способна да употреби ядрено оръжие, дори при крайна заплаха за съществуването й като държава. В Европа си мислят (в САЩ – по-малко), че ако те не употребят ядрено оръжие, Русия също няма да го употреби, и те ще я изтощават с обичайните нападения. Това неминуемо тласка Русия към възстановяване на доверието в ядреното сдържане, защото в противен случай ще се сблъска да воюва директно с НАТО с обикновени въоръжени сили.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева

Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Геополитика

Петър Воденски

Д-р Мариян Карагьозов

Международни наблюдатели: Д-р Пламен Христов (Гърция) Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Ето и цялото съдържание на анализа:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ

ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ – С ИЗЯВЕН ОСНОВЕН ПРЕТЕНДЕНТ

РЕЧТА НА ЙОТОВА ПРЕД ОС НА ООН – СМЕЛА ЗАЯВКА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ

ПРЕМИЕРЪТ РАДЕВ И ДЕМОНТАЖЪТ НА МОДЕЛА – ЧАКАТ СЕ РЕЗУЛТАТИ

ПРАВИТЕЛСТВОТО – В СРЕДА ОТ ВЪНШНИ ШОКОВЕ И РАДИКАЛНИ ПРОМЕНИ

ПАРЛАМЕНТЪТ – ОПОЗИЦИЯТА ДЕМОНСТРИРА СПОСОБНОСТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ

„ПЕТРОХАН“ ОТНОВО НА ФОКУС

III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА

„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ – ГЛЕДА КЪМ МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ

ГЕРБ ПРОПУСКА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ. ИМАШЕ ЛИ БОРИСОВ ПОЛЕЗЕН ХОД?

ДПС – БЕЗ КАНДИДАТ ЗА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА

„ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ – ВИСОКО ТЕМПО

„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ – АСЕН ВАСИЛЕВ В НОВА АТАКА

„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – ТЪРСИ РЕВАНШ

IV. ИКОНОМИКА

ПОСЛЕДНИТЕ ДАННИ ВЕЩАЯТ ИНФЛАЦИЯТА ДА ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ ПОКАЧВА

ПРОМЕНИТЕ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ: ПРЕДИЗБОРЕН ПОПУЛИЗЪМ ИЛИ ОТЧАЯН ОПИТ ДА СЕ БАЛАНСИРА БЮДЖЕТА

РАЗШИРЯВАТ СЕ МЕРКИТЕ ЗА ИЗСВЕТЛЯВАНЕ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА

КОГО ЩЕ НАХРАНЯТ УВЕЛИЧЕНИТЕ ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА?

ДВОЙНИЯТ УДАР ВЪРХУ ХАЗАРТА

НОВИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ

V. ГЕОПОЛИТИКА

СВЕТЪТ СЕ ГОТВИ ЗА ГЛОБАЛЕН КОНФЛИКТ. ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ЯДРЕН УДАР?

VI. ИЗБОРНА ЕСЕН ПО СВЕТА

„ЗЕМЕТРЪСНИ РЕЗУЛТАТИ“ ОТ РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗБОРИ В ГЕРМАНИЯ

ИЗРАЕЛ – НЕКОНТРОЛИРУЕМИЯТ ЗАВОЙ НАДЯСНО ПРОДЪЛЖАВА

НАЙ-ТРУДНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕСТ ЗА АЛЕКСАНДЪР ВУЧИЧ В СЪРБИЯ

VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

ГЪРЦИЯ – СТАРТ НА НОВИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЕЗОН

АЛБАНИЯ – НОВ ГОЛЯМ КОРУПЦИОНЕН СКАНДАЛ

КОСОВО – ИЗБРАНО Е ПОРЕДНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА АЛБИН КУРТИ, НО ТЕЖЪК УДАР ОТ ХАГА