30120 | 12 март 2025 | 18:08

Европа, отхвърлила либерализма и глобализма, теоретично би могла да се възроди като велика сила и да застане наравно с другите като държава-цивилизация

Александър Дугин

Географията на новия световен ред, който Тръмп и неговите поддръжници са решени да изградят, става все по-ясна. Този път Тръмп 2.0 твърдо възнамерява да скъса както с ляво-либералния глобализъм, така и с неоконсерваторите (по същество същите глобалисти) – и не иска да прави никакви компромиси с техните проекти. Той решително къса с тях и изпраща американския самолетоносач на ново пътуване.

Моделът на международните отношения на Тръмп може да се определи като "Редът на великите сили". Това е логично продължение на цялата идеология на MAGA - Make America Great Again. Самото заглавие подчертава, че не става въпрос за Запада, за разпространението на либералната демокрация на планетата, за атлантизма, а конкретно за САЩ като национална държава. Тази държава, според Тръмп, трябва да бъде напълно освободена от глобализма, от ограниченията, задълженията и императивите, свързани с него.

В очите на Тръмп практически всички съществуващи международни институции отразяват стария ред, докато той иска да създаде нов. Това важи за всичко - ООН, НАТО, СТО, СЗО и въобще всички органи, които са наднационални по своята същност. Всичко това той смята за творение на либерали и глобалисти, а самият той твърдо и последователно стои на позицията на реализма.

Реалистите и либералите са двете основни школи в международните отношения, противоположни във всичко и особено в най-важното - в дефиницията на суверенитета. Реалистите смятат суверенитета за нещо абсолютно, докато либералите, напротив, го смятат за относително и се стремят да подчинят националните администрации на по-висша международна власт.

Според тях това в крайна сметка трябва да доведе до обединение на човечеството и създаване на Световно правителство. Реалистите категорично отхвърлят това, смятайки го за посегателство срещу свободата и независимостта на държавата. Ето защо тръмпистите наричат ​​глобалистите "дълбоката държава", тоест образуванието, което се стреми да подчини политиката на САЩ на наднационална цел.

Прототипът на глобалистката политика могат да бъдат "14-те точки" на Удроу Уилсън, който след Първата световна война формулира ролята на Съединените щати като глобална сила, отговорна за насърчаването на либералната демокрация в цялото човечество. Тръмп, в духа на реалистичната школа, явно гравитира към по-ранната доктрина на Монро - "Америка за американците", която предполага избягване на активно участие в европейската политика, както и отказ от намеса във вътрешните работи на държави извън американския континент (и то само ако събитията в пространството на двете Америки пряко засягат националните интереси на Съединените щати).

Все пак трябва да се отбележи, че тръмпизмът има някои отличия от класическия реализъм. Те са, че за Тръмп не е важен само правният статут на самия суверенитет, а нещо по-важно - способността на една държава да завоюва, отстоява, укрепва и защитава своята независимост срещу най-сериозния си потенциален съперник. Така че не става дума за какъв да е суверенитет, а само за реален и подплатен с подходящо количество ресурси – икономически, военни, демографски, териториални, природни, интелектуални, технологични, културни и т.н.

Известният американски експерт по международни отношения Стивън Краснър, също привърженик на реалистичната школа, нарече чисто правния номинален суверенитет "фикция" и дори "лицемерие". Джон Миършаймър, класик на реализма, смята същото. Доналд Тръмп споделя същата гледна точка. Според тях само велика сила може да има истински - реален - суверенитет. Съответно реализмът се надгражда до ниво не на прости държави, а на пълноценни и по същество самодостатъчни държавни цивилизации.

Това е световният ред, основан на отношенията само на няколко държави-цивилизации, който Тръмп разпознава като пътна карта за своята геополитическа революция. Това, от една страна, е пълен отказ от глобализма, а от друга, вектор за регионална интеграция на "големи пространства", необходима за независимостта и автаркията на една велика сила.

Оттук логично следва курсът към анексирането на Канада и Гренландия, както и приоритетното изграждане на отношенията с Латинска Америка в парадигмата, която максимално устройва САЩ.

И тук е интересно да се отбележи неяснотата на слогана MAGA. Не е съвсем ясно за каква Америка говорим. Само за САЩ? Или за цяла Северна Америка (включително Канада и Гренландия)? Или дори за цяла Америка, включително Южна Америка?

Тази неяснота не е случайна. Тя отваря хоризонта на "голямото пространство", без да поставя априори ясни граници. Освен това призивите на Тръмп да направи Америка велика могат да се тълкуват и като призив за нейното териториално разширение. Приблизително в същия дух ние самите използваме термина "Руски свят", който се простира значително отвъд границите на Руската федерация. Руският свят е синоним на руската държава-цивилизация, тоест Велика Русия. Тръмп мисли от гледна точка на своята държава-цивилизация - Велика Америка.

В същото време Тръмп не бърза и няма намерение да се отказва от хегемонията, поне от регионалната хегемония. Но той променя предмета на тази хегемония. Това вече не е либерален световен ред, основан на постоянно променящи се правила и на узурпация на властта от международни космополитни елити (в духа на планетарния проект за "отворено общество" на Джордж Сорос), както си го представя дълбоката държава, победена от Тръмп – а това е лидерството на Съединените щати като велика сила, заедно с други велики сили, притежаващи реален, а не фиктивен суверенитет, тоест способни до известна степен да се конкурират със САЩ в една или друга посока.

Колко от тези велики сили предвижда новият ред на Тръмп? Професор Миършаймър признава само три. САЩ, Китай и с известно изоставане от първата двойка - Русия. Той е скептичен към Индия и смята, че тя все още не е натрупала стартовия потенциал да се конкурира сериозно с останалите.

Наистина има и други гледни точки - според тях Индия също може да се причисли към цивилизационните държави, но по отношение на САЩ, Китай и Русия позициите на почти всички реалисти се сближават. Тези могъщи държави - макар и мощни по различни начини - имат необходимия минимум, за да претендират с право за статут на велики сили.

Така вместо двуполюсния свят от Студената война, вместо "еднополюсния свят" на неоконсерваторите или "неполярния свят" на либералните глобалисти, Тръмпизмът предполага три- или четириполюсен свят, балансът на силите в който ще определи архитектурата на бъдещия световен ред. В съответствие с това ще е необходимо да се възстановят почти всички международни институции, които са предназначени да отразяват реалното състояние на нещата, а не да бъдат фантомни болки от предишни епохи, които вече нямат опора в конкретната реалност.

Такъв проект може да изглежда доста подобен на многополярността. Всъщност държавният секретар на САЩ Марко Рубио наскоро призна, че живеем в многополюсен свят. Китай, Русия и Индия, които вече всъщност притежават всички свойства на полюса, с радост ще се съгласят с тази истина. Но в същото време трябва да се обърне внимание колко критичен е Тръмп към многополюсната асоциация БРИКС, където са представени почти всички големи цивилизации и където многополярността намира своя пряк институционален и символичен израз.

За Тръмп Китай се явява най-сериозният конкурент и дори опонент и затова е вероятно той да гледа на БРИКС като на структура, в която Китай играе ключова роля като най-мощната от силите - финансово, икономически, технологично и т.н. Но не е само това.

Многополярността, както я разбират Русия, Китай, Индия и други страни, включва не само установени велики сили и готови цивилизационни държави, но и съзвездия от държави със сходна цивилизационна и културна идентичност, които все още не са се обединили в пълноценни цивилизационни държави. Става дума за ислямския свят, Африка и Латинска Америка, което добавя към трите действителни полюса три донякъде възможни. Така БРИКС се развива в хексархия, а заедно с цивилизацията на Запада – в хептархия.

Тръмп, в духа на хладния реализъм и американския прагматизъм, се отнася с голям скептицизъм към всичко виртуално и потенциално, тоест само възможно, но все още неактуално - първо станете велика сила и тогава ще видим. Междувременно всяко обединение извън влиянието на самите Съединени щати и особено в известна опозиция срещу тях ще се счита за заплаха и хитрост от страна на съществуващите велики сили, които се стремят да засилят влиянието си за сметка на всички останали. Тръмп вижда пряко потвърждение за това в китайския проект "Един пояс, един път" и в планетарните проекти на Си Дзинпин (принципа на общата съдба на човечеството), които могат да се приемат като различна версия на глобализма – не само американоцентричен, но и китайскоцентричен.

Това води до желание да се спечелят или поне да се доведат до неутралитет други велики сили (Русия и Индия), а останалите региони да бъдат оставени като граници, привлечени от полюса, който се оказва по-привлекателен, по-близък или просто най-силен за тях.

Остава да разгледаме мястото и ролята на Европейския съюз на тази карта. Брюксел се оказа в доста трудна позиция след смяната на администрацията в САЩ. След Втората световна война Европа е своеобразна провинция или дори военно-политическа колония на Америка, която поема ролята на лидер на западния свят. И докато глобалистката дълбока държава запази позициите си отвъд океана, Европа послушно следваше идеологическия курс на своята метрополия.

Така се формираха управляващи либерални елити в ЕС, а самият Европейски съюз е експеримент за десуверенизация на националните държави и създаване на наднационални образувания с подчертано либерална идеология. Но идеологическият вектор в метрополията се промени, а в колонията администрацията остана същата. Това поражда множество противоречия и на практика води или до пълна ликвидация на ЕС, или до неговата радикална трансформация.

Някои европейски страни и техните лидери, които преди са гравитирали към запазване на суверенитета - Унгария, Словакия, Сърбия (която не е членка на ЕС), Хърватия и дори отчасти Италия и Полша - са готови да последват Тръмп и да приемат неговия лозунг (изразен от Илон Мъск) МЕГА - "Направете Европа отново велика". Но някои все още остават в недоумение и се опитват да продължат същата линия, въпреки че без САЩ, локомотива на глобализацията, това най-вероятно е просто невъзможно.

Да направим Европа отново велика може да стане или чрез разпадане на Европейския съюз и връщане към многообразието на европейските сили, или чрез обединяване на нови основи - реален суверенитет, традиционни ценности, защита на собствените интереси. Във втория случай Европа, отхвърлила либерализма и глобализма, теоретично би могла да се възроди като велика сила и да застане наравно с другите, добавяйки още една - осма - държава-цивилизация към многополюсния набор.

Световният ред на великите сили е все още план, проект, но вече започва да се реализира. Ситуацията напомня началото на ледохода през пролетта. Ледът на стария свят се е пропукал, ледените блокове пълзят един върху друг, търкат се и всичко това е на път да се раздвижи под неизбежния натиск на пролетта.

Ние живеем точно в този преходен момент: ледоходът в пълния смисъл на думата все още не е започнал, но по същество е неизбежен.

Превод и редакция: Епицентър.БГ