263 | 9 окт. 2026 | 13:09

Очакваното решение ще определи дали временният достъп на журналистите ще бъде запазен.

Федералният съдия на САЩ Тимъти Кели даде знак, че е скептичен към аргументите на администрацията на Доналд Тръмп за забрана на три медии в Белия дом. Това стана по време на продължило повече от час заседание в четвъртък.

Кели, който е назначен на съдебната длъжност по време на първия мандат на Тръмп, не обяви решение по искането на медиите за дългосрочна заповед, която да запази достъпа им до Белия дом, докато продължава съдебното оспорване. Съдията обаче неколкократно напомни на адвоката на Министерството на правосъдието, защитаващ забраната, че е обвързан с прецеденти на Апелативния съд на федералния окръг Колумбия — включително с прецедент, срещу който администрацията възразява.

Засега Кели удължава с няколко дни временната ограничителна заповед, която задължава Белия дом да допуска журналистите на територията си. Той работи по решението си дали да издаде предварителна съдебна забрана и заяви, че се очаква да го обяви във вторник или по-рано. Това решение вероятно ще бъде обжалвано.

По-ранното решение на съдията беше свързано с твърденията за нарушено право на надлежен процес. Кели прие, че Белият дом вероятно е действал противоконституционно, когато е забранил достъпа на организациите без предварително предупреждение.

В четвъртък той отново обсъди този въпрос с правителствения адвокат Майкъл Велчик. По думите на съдията съдебната практика за надлежния процес допуска отнемане на вече предоставено право без предварително уведомяване само при извънредни, „пожароопасни“ обстоятелства. Правителството трябва да покаже „неотложна необходимост“ от незабавна мярка, подчерта Кели, като добави, че конкретната ситуация изглежда „по-отдалечена“ от такъв случай.

Съдията постави под въпрос и разминаването между публично посочваните от Тръмп причини и аргументите, представяни от правосъдното министерство в съда. Президентът е говорил за негативното отразяване на действията му, докато ведомството се позовава на националната сигурност. Кели определи като „необичайно“ обстоятелството, че решаващият фактор изглежда е посочил причини „х“ и „у“, а правителството сега защитава мярката с причина „з“.

Той заяви, че намирането на сходни съдебни случаи е трудно и че за Министерството на правосъдието предстои „изкачване по стръмен път“. Велчик отговори, че президентът има право по свое усмотрение да отстранява журналисти или медии от Белия дом. Той каза още, че една от засегнатите медии е била предупреждавана от години, тъй като Тръмп отдавна я нарича „фалшива новина“.

По думите на Велчик президентът се интересува от точността на публикациите и „няма проблем с негативните материали, ако ги заслужава“. Кели изглеждаше донякъде отворен към възможността достъпът на журналисти да бъде ограничаван по съображения за национална сигурност в определени ситуации, но постави под съмнение начина, по който администрацията използва това основание в настоящия спор.

Съдията каза на адвоката на медиите Тед Бутрус, че е бил впечатлен от аргумента им, че Първата поправка защитава публикуването на класифицирана информация. Той попита дали правителството би могло да предприеме подобна забрана, ако журналист публикува тайна информация, доказано „много вредна“ за националната сигурност.

Бутрус предупреди, че прокарването на такава граница би било „много опасен път“. Според него забрана заради публикуване на класифицирани данни пак би била основана на съдържанието и би нарушила Първата поправка.

Кели разгледа и въпроса дали конституцията допуска забрана за медия, публикувала невярна информация. Първоначално той попита Бутрус как трябва да се разграничат твърденията на Белия дом, че публикациите са били „неверни“, от твърденията, че материалите не са били „положителни за президента“. Съдията отбеляза, че тези две основания трудно се отделят едно от друго.

Бутрус заяви, че и двете биха представлявали дискриминация заради гледната точка. Той нарече дори въпроса за невярното съдържание „спорен“, особено ако президент твърди, че дадено твърдение е невярно просто защото не го харесва.

Кели продължи да проверява тази граница. Той отбеляза, че може да е трудно да се установи обективна неистина, когато журналист съобщава, че „настроението е било лошо“ на дадено събитие — препратка към един от материалите, използвани от Белия дом, за да обоснове забраната.

Съдията попита и за хипотетичен журналист, който напише, че небето е червено, вместо синьо. Бутрус определи това като „по-близък случай“, но подчерта, че публикациите по настоящото дело не приличат на такъв пример. Той предупреди, че администрацията би получила възможност за „неограничена дискриминация“, ако може сама да обявява даден материал за неверен.

Представителят на Министерството на правосъдието защити обратната позиция. Според него забрана за медия заради публикуване на неверни материали не би представлявала незаконна дискриминация заради гледна точка. Велчик предложи широко разбиране за това какво може да се счита за неистина: например публикации, при които цитати не са били проверени предварително или изказвания от интервюта са били съединени по начин, променящ контекста. Той заяви и че използването на анонимни източници може да бъде конституционно допустима причина за блокиране на достъпа на медия до Белия дом.

На масата на ищците присъстваха няколко адвокати на медийните организации, докато от страната на ответниците седеше единствено Велчик. Когато правителственият адвокат за първи път застана на трибуната, Кели отбеляза разликата в броя на представителите. Съдията посочи, че в неговата зала обикновено е обратното — правителствените адвокати са повече от тези на другата страна — и добави към Велчик: „Сигурен съм, че въпреки това ще се справите отлично.“

Източник: cnn.com