17761 | 14 февр. 2016 | 17:06

Левицата се оказа неподготвена за новите реалности – няма идеи, не успя да намери адекватни политики, не излъчи алтернативи на досегашните политики, особено в сферата на икономиката, казва социологът пред Епицентър.бг

- Г-н Георгиев, преди два дни се проведе среща между премиера Бойко Борисов и бившия му колега социалист Сергей Станишев, сега евродепутат и лидер на ПЕС. Виждате ли в нея знак за евентуално сближаване между лявото и дясното в България, между ГЕРБ и БСП?
- Приемам срещата за рутинен диалог между представители на класическите лявоцентристки и дясноцентристки формации. За ситуацията, в която се намират България и цяла Европа, това е нормално. Но за сближаване не виждам предпоставки и в двете партии ГЕРБ и БСП.

- А виждате ли предпоставки за нов ляв проект? Тази възможност се подчертава във все повече политически анализи  /интервюто е взето няколко часа преди Георги Кадиев да обяви във ФБ, че ще прави нова партия - б.р/.  
- Предпоставки има от поне 4-5 години. Причината е кризата в класическата лява партия БСП. Това не е само български феномен, в подобна криза са почти всички леви европейски формации от семейството на ПЕС – и в Испания, и в Германия, и в Гърция. Очевидно има криза в класическото социалдемократическо ляво. Наблюдаваме я не само в поредица избори в Европа и в България в частност, но и на идейно равнище. Левицата се оказа неподготвена за новите реалности – няма идеи, не успя да намери адекватни политики.
Всички се надявахме, че след началото на световната икономически криза през 2008-а, която бе интерпретирана като криза на дясното във всичките му версии, лявото ще се възползва от ситуацията. То не успя. Не излъчи алтернативи на досегашните политики, особено в сферата на икономиката.

- Като наблюдавате сложната ситуация в България и социалната картина по-скоро ляв проект ли може да пробие или популистко-националистическа формация?
- При българската социална структура, манталитет и проблемно поле на обществото най-голям шанс имат ляво-патриотични течения. Течения, които съчетават лявото и тенденцията за по-суверенна политика на българската държава – и във външнополитическите, и във вътрешнополитическите отношения. Идеята за суверенност е алтернатива на радикалния национализъм. Не виждам шансове един ляв проект да бъде достатъчно масов, ако не се бори за връщане на суверенитета, от който българският политически елит до голяма степен се отказа. 

- А има ли шанс да се възроди БСП? Единствената интрига около нея напоследък е ще има ли нов лидер и кой ще е той.
- Шанс има, но вероятността е малка. Последните две години БСП изчезна от публичната сцена. А възраждането на една партия може да стане през канала на активно публично присъствие, през кипеж от идеи, дори и не всички от тях да се радват на широка популярност. БСП превърна лидерския си проблем в основен. Той е важен, но когато си се капсулирал, лидерският проблем дори да реши нещо, то е да те съхрани като секта. Ние имаме достатъчно много политически субекти, които оцеляват достатъчно дълго време и дори успяват да играят поддържаща роля на политическата сцена, но до голяма степен съществуват като сектантски организации.

- Как си обяснявате, че БСП нямаше водеща роля дори при отстояването на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН? Решителната позиция бе на АВБ.
- Нормално беше БСП да е по-активна, но медитацията й е толкова дълбока, че не е в състояние да бъде дейна в нито едно направление.

- Г-жа Ирина Бокова не получи защита дори за недостойните нападки, свързани с нейното потекло.
- Този тип нападки са грозна картина и израз на ниска политическа култура, която откриваме в българския елит. Това не е ново. Слава Богу, не България ще решава този проблем.

- Президентските избори могат ли да променят нещо вляво? Ще се стигне ли до обща кандидатура?
- По-скоро съм скептичен. Лявото е толкова фрагментирано в момента, че почти всяка лява формация по-лесно може да води диалог с партия от десния спектър, отколкото с формация от лявото политическо пространство. Ако случайно се стигне до обща кандидатура, няма да съм убеден в искреността ѝ.

- Значи и този шанс ще бъде пропуснат?
- Когато някой се бори за групово оцеляване, не можем да очакваме друго. В тази ситуация левостта е последното, което може да бъде аргумент в политическото действие.

- Напоследък усилено се говори за клатене на държавата, за сценарии срещу властта. Вие виждате ли такъв сценарий?
- Сценарий не виждам. И този момент се рециклира, когато някой е на власт, а нещата не вървят добре. Поне пет-шест пъти в най-новата ни история сме изпадали в подобна ситуация. Истината е, че България е в сериозна безпътица. Това се дължи на политика, която е лишена от идеи, от дългосрочна визия и от една правителствена формула, в чиято основа стояха исторически компромиси, както ги наричаха, а всъщност по-скоро наблюдаваме договаряне и задкулисия. Това напомня стила на Тройната коалиция, когато нещата се решаваха от старейшините, а не толкова от ангажираност на партийните вертикали в съвместна работа.
Нещата не са позитивни и то в тежка външнополитическа ситуация. Вече забравихме за антикризисни програми, какво остава за посткризисни, които да ни позволят да бъдем в по-изгодна стартова позиция, когато нещата започнат да се оправят.

- Тези дни си задаваме въпроса защо гърците протестират, а българите – не. Ние сме по-търпеливи, няма кой да ни поведе?
- Тежък разговор. У нас култура на протеста никога не е имало. Протести е имало, но те са обхващали малък сегмент от българското общество. Останалата част не вярва и в протеста. Не вярва, защото е отчуждана от политическите партии, от демократичните институции, а когато не вярваш в тези стожери на демокрацията, протестът изглежда малко безнадежден. В Гърция с десетилетия и столетия е отглеждана друг тип политическа култура и непрекъснато има търсене на решения и чрез протест, а не само чрез труд. Прогресът на народите се е случвал не само когато е имало трудова етика, но и готовност за протести.

- Поне засега нещата тук наистина изглеждат безнадеждни. В Германия има „Алтернатива за Германия”, проектът на Варуфакис може да бъде наречен и „Алтернатива за Европа”. Алтернатива за България ще се появи ли?
- Засега не. Изход виждам в активизация на гражданското общество, макар че звучи банално. Има две алтернативи – или нови политически проекти, въпреки че не виждам капацитет за такива, или гражданите да си върнат партиите. Партиите също са се отчуждили от гражданите, а все пак те остават основен инструмент във всяко нормално демократично общество.

- Сега сме свидетели на нов опит за лява политика и то на европейско равнище. Става дума за стартиралото в Берлин паневропейско движение на бившия финансов министър на Гърция Янус Варуфакис – „Движение за демокрация в Европа 2015” (DiEM25). То заложи на еднозначна символика – учреди се на сцената на Народния театър на площад „Роза Люксембург”. Какви са шансовете му да успее?
- Искрено се надявам този път нещо да се получи, защото предпоставките за ново ляво остават. Класическата левица е в криза, а в същото време наблюдаваме подем на дяснопопулистки националистически формации. Грехота е левицата да не намери шанс за себе си в тази ситуация, още повече че отново навсякъде понамирисва на нова сериозна вълна в световната икономическа и финансова криза. Това показват всички икономически тенденции и състоянието на борсовите индекси. 
Движението може би е и един от начините да се спаси европейския проект, да му се придаде ново качество и Европа най-сетне да се превърне в това, в което преди десетина години Романо Проди – може би най-левият лидер на ЕС – обяви като проект. А именно Европа на гражданите, а не на правителствата, на компаниите, на олигархията и на големите политически холдинги на общоевропейско равнище, които подмениха демократичния проект за Европа, който сега е сериозно заплашен. 
Но дали ще се получи движението на Варуфакис? Иска ми се. Ключовото обаче не са желанието и ценностната визия, а разработването на адекватни политики и то най-вече в сферата на икономиките. Ако там левицата няма проект, който да противодейства на глобалните икономически кризи, не съм оптимист за шансовете и на този ляв проект. Проектът на Варуфакис и неговите съмишленици е далечна реплика на 1968-а, която после беше поета от антиглобалистите, после  - от радикалните зелени. Но не се получи.  

- Разчитам проекта на Варуфакис и като предупреждение – или лявото ще се върне към първоначалния си замисъл, или бъдещето е на крайнодесните и неофашистки формации, тъй като и познатото дясно е в сериозна криза. Достатъчно е да видим срива на Меркел в Германия. 
- Нужен е ляворадикален проект. Лявото, ако не е радикално, както се случи със социалдемокрацията, която избра конформистко поведение, няма основание за съществуване. Важно е и друго: вече се разбра, че дори автентична, искрена и лява платформа, няма шанс да успее, ако се случи в една отделна страна. Нужен е глобален ляв проект, поне в рамките на ЕС, за да се променят правилата на играта.

- В България не виждам кой би могъл да партнира на движението на Варуфакис. Вие виждате ли?
- В движението личат сериозни имена, но засега то е елитарно. Нито една идея не става сила, ако не овладее масите - хората на наемния труд, дребния бизнес, интелигенцията, студентската младеж и т. н. Засега сериозна конкуренция там са различни версии на националистическите и популистки течения. Дори в скандинавските страни, където доскоро нямаше почва за дяснопопулистки течения, виждаме техния подем. Само Норвегия още не се е поддала. 

-  В референдума на Слави Трифонов, който събра над 600 000 подписа, виждате ли потенциал за нов политически проект?
- Този референдум може би закъсня. След два фалстарта на национални референдума през последните години, от които не произтече нищо, не съм оптимист, че национално допитване може да изведе до урните дори тези, които са се подписали за провеждането му.