55714 | 15 май 2026 | 15:44

36 държави от ЕС гласуваха за търсене на отговорност от руския президент за действията му в Украйна

България е сред четирите държави от Европейския съюз, които не подкрепиха учредяването на специален трибунал за преследване на Владимир Путин.

Институцията ще бъде базирана в Хага, а споразумението за нея беше официално прието на 15 май от 36 държави на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа, съобщи „Евронюз“.

Решението на София идва въпреки предишни заявки, че страната подкрепя създаването на специален международен трибунал. Останалите страни от ЕС, които отказаха да се присъединят към резолюцията, са Унгария, Словакия и Малта.

Будапеща и Братислава редовно се противопоставят на мерките срещу Москва, като наскоро отново блокираха финансирането за военна помощ за Киев.

Новият специализиран трибунал ще разследва конкретно престъплението агресия срещу Украйна. Съюзниците в ЕС предварително одобриха създаването на съда, а сега министрите на Съвета на Европа утвърдиха управителния му комитет. Органът ще избира съдиите и прокурорите и ще контролира годишния бюджет.

Украинският външен министър Андрий Сибиха определи подписването на документа като повратна точка в търсенето на отговорност. Той коментира, че малцина са вярвали в реализирането на тази стъпка, и добави:

„Путин винаги е искал да остане в историята. Този трибунал ще му помогне да постигне това, като остане като престъпник“.

Целта на новата институция е да преодолее ограниченията на Международния наказателен съд, който не може да съди държави извън Римския статут, каквато е Русия. Фокусът на обвиненията ще падне върху политическото и военното ръководство в Москва.

Действащият президент Владимир Путин, премиерът и външният министър са защитени от задочни процеси, докато заемат своите постове.

Обвинения могат да им бъдат повдигнати, но делата ще останат замразени до отстраняването им от власт.

Съдът обаче може да води процеси срещу висши военни като началника на генералния щаб Валерий Герасимов и секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу. Предвиждат се тежки наказания, включително доживотен затвор и конфискация на имущество.

Финансирането на институцията предизвиква въпроси заради липсата на активно участие от страна на САЩ, след като администрацията на Доналд Тръмп наскоро наложи санкции срещу международното правосъдие. Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова държавите бързо да осигурят нужните средства. Върховният представител на ЕС Кая Калас допълни, че траен мир в Украйна е невъзможен, ако Русия не поеме отговорност за действията си.

Съвместното обвинение беше формализирано в петък по време на годишната среща на министрите на външните работи на Съвета на Европа.

Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава трибунала. Сред задачите му са одобряването на годишния бюджет, приемането на вътрешни правила и избирането на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да зачитат независимостта на съдебните производства.

„Специалният трибунал става правна реалност. Малцина вярваха, че този ден ще дойде. Но той дойде“, каза Сибиха в социалните медии, напомняйки за духа на създалите прецедент Нюрнбергски процеси, които изправиха пред съд оцелелите лидери на нацистка Германия.

„Путин винаги е искал да влезе в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще влезе в историята. Като престъпник“, добави той.

Резолюцията от петък беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Република Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство.

Австралия и Коста Рика бяха единствените страни, подписали документа, които не са от Европа.

Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири от държавите членки - България, Унгария, Малта и Словакия, не добавиха имената си към резолюцията от петък.

Списъкът остава отворен за присъединяване на други страни, европейски и други.

Ален Берсе, генералният секретар на Съвета на Европа, призова участниците да завършат законодателните си процедури и да разпределят необходимото финансиране, за да гарантират, че трибуналът може да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е отпуснал 10 милиона евро.

„Времето Русия да бъде подведена под отговорност за агресията си бързо наближава. Пътят пред нас е път на справедливост и справедливостта трябва да възтържествува“, каза Берсе на срещата.

Трибуналът ще бъде допълнен от Регистъра на щетите, който събира искове, подадени от жертви на руската агресия, и Международната комисия по искове, която ще разгледа тези искове и ще реши за подходящото плащане.

Създаването на специален трибунал е належащ приоритет за Украйна и нейните съюзници, откакто Кремъл нареди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.

Инициативата беше счетена за необходима, защото МНС може да преследва престъплението агресия само когато то е приписано на държава страна по статута. Русия не е подписала Римския статут и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира всякакви промени.

За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се прилагат за лица, извършващи зверствата, престъплението агресия е престъпление на лидерството, което се пада върху хората, които в крайна сметка отговарят за контрола над държавата агресор.

На практика това обхваща така наречената „тройка“ – президентът, министър-председателят и министърът на външните работи – заедно с високопоставени военни командири, които са ръководили нападението срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Путин, мозъкът зад инвазията и главният промоутър на нейния ревизионистки наратив, е най-издирваната цел. Но е малко вероятно той да бъде съден скоро.

От решаващо значение е, че „тройката“ ще остане имунизирана срещу задочни съдебни процеси – тоест без физическото присъствие на обвиняемия – докато той остава на поста си.

Прокурорът все още може да внесе обвинителен акт срещу Путин и неговия външен министър Сергей Лавров, но камарата ще държи производството спряно, докато обвиняемите не напуснат постовете си.

Владимир Путин е обвинен в престъплението агресия