105456 | 2 ноем. 2024 | 08:46

Шоу и Малкович се гаврят с героичното ни минало. Сръбско-българската война от 1885 г. е обърната в комедия. Храбреците, които защитиха обединеното отечество, обличат костюмите на смехотворни персонажи. "Новото гробище над Сливница" е поругано.

Росен Тахов

Труд

Един скандал тече в храма на Мелпомена. Пиесата "Оръжията и човекът" на световния класик Бърнард Шоу. Режисьор е Джон Малкович, който минава за жив класик. В Народния театър с името на родолюбеца Иван Вазов ще се играе антибългарски водевил.

Шоу и Малкович се гаврят с героичното ни минало. Сръбско-българската война от 1885 г. е обърната в комедия. Храбреците, които защитиха обединеното отечество, обличат костюмите на смехотворни персонажи. "Новото гробище над Сливница" е поругано.

На 26 ноември 1893 г. Шоу отбелязва в дневника си: "Започната нова пиеса – романтична пиеса." Идната пролет "Оръжията и човекът" е почти готова, остава само да се ситуира мястото на действието. "Търсех война за основа – разказва авторът. – Е, аз съм абсолютен невежа по отношение на историята и географията, така че пообиколих приятелите си и ги разпитах знаят ли за някои войни. Те ми разказаха за няколко, от Троянската до Френско-пруската."

Бърнард Шоу се спира на Сръбско-българската от 1885 г., която му рекламира фабианецът Сидни Уеб. Сръбски или български обаче да са декорите на сцената? Драматургът първо избира комшиите, но после се мести у нас. Защото друг информатор му дава битови сведения за България. Това е Еспер Серебряков, командвал Дунавската флотилия и живял в Русе.

По негови указания сценографията наподобява "Криворазбраната цивилизация". Обзавеждането на една стая е наполовина нашенско и наполовина "алафранга". Тук автентичното приключва, за да даде простор на фантасмагориите. Майор Сергиус Саранов е български кавалерист и сливнишки герой. С вихрена атака разбива сърбите, като пренебрегва руските си командири. Такива няма, защото бившите освободители изтеглят своя офицерски корпус от младата ни войска. В нея най-високият чин е капитан.

Майор Петков, в чийто дом се развива действието, също е участник във войната. Той е съпруг на Катерина и баща на Райна. Госпойцата е годеница на Сергиус, който кой знае защо носи име с латинско окончание. Капитан Блънтчли пък е швейцарски наемник в сръбската армия. Обитателите на алпийската федерация традиционно са платени войници из Европа и комшиите са купили един.

След поражението Блънтчли е преследван от нашите, които според Шоу са "страшно пияни и подивели". Прониква в дома на Петкови и моли Райна за помощ. Оказва се, че той не воюва с патрони, а с шоколад. Сега паласките му са празни, защото е изконсумирал съдържанието. Райна го черпи с бонбони. "С пълнеж! Вкусно!", облизва се чужденецът.

Райна се хвали на Блънтчли, че само тяхната къща впечатлява с два ката прозорци и вътрешни стълби. "Стълби! Колко чудно! Живеете в истински лукс, млада госпожице", възкликва швейцарецът. "Знаете ли какво е библиотека?", пита го тя.

"Библиотека? Стая, пълна с книги?", опитва се да налучка той. "Да – потвърждава любителката на литературата. – Ние имаме такава. Единствената в България." После добавя, че всяка година ходят в Букурещ за оперния сезон, а тя е прекарала цял месец във Виена.

Когато Блънтчли иска да си измие ръцете, Райна го уверява: "Не си мислете, че съм изненадана от вашата постъпка. Българите с истинско добро положение – такива като нас – си мият ръцете почти всеки ден."
Според Бърнард Шоу хигиената е разделителната линия между цивилизованите народи и "варварите", както ни нарича. Колкото повече се миеш, къпеш и плацикаш, толкова си по европеец.

У нас обаче имало сериозна съпротива срещу сапуна. Равна на тази, с която срещаме врага по редутите на Сливница.

На кафе и цигара майор Петков коментира:
"Не са на добро тези нови обичай. Всичкото това миене не може да е добре за здравето: не е нормално. Имаше един англичанин във Филипополис (Пловдив), който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните – климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно."
С подигравката на Шоу мърлявият българин концептуално влиза в рецепцията на англосаксонците към нас.

По-късно Чърчил ще заяви: "Не уважавам народ, който си честити банята!"
Премиерата на "Оръжията и човекът" е на 21 април 1894 г. в лондонския театър "Авеню". Тук избухва и първият скандал. При една подигравка с "българската нация" актьорът по инерция произнася "английската". "У-у-у!", дюдюка чистоплътната публика. Скандалът винаги е реклама и пиесата се играе с успех следващите седмици.

През 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския "Бургтеатър". Намира я неудобна заради Илинденското въстание. Ние се намесваме в разправиите след Първата световна война. Тогава преживяваме катастрофа и националното самочувствие на българина е особено чувствително.

През 1921 г. наши студенти освиркват комедията в Берлин и Виена. И в двата случая протестите започват при сцената с библиотеката. "Позор! Позор" – скандират оскърбените. – Прекратете представлението! Няма да търпим това, във войната ние бяхме съюзници на Германия и Австрия!"
В Берлин спектакълът временно е прекратен, а във Виена е свален от репертоара.

През 1924 г. в германската столица отново се готвят да вдигнат завесата с конфликтната пиеса. Българската легация моли директора на театъра да не рискува, защото нашите студенти са на щрек. Той отказва, но нарежда в текста да бъдат направени "някои съкращения". След постановката Бърнард Шоу обвинява българите в липса на чувство за хумор. Не били способни да се надсмиват над себе си.

Ирландецът не е чел фейлетоните за Бай Ганю, които се появяват точно по времето на "Оръжията". Дори да ги е чел, тази класическа самоирония не се вписва в неговата схема. Защото Ганю Балкански демонстрира зрелищно къпане във Виенската баня!

Проблемът на Шоу е, че се гаври с национални герои. Все едно от вицеадмирал Нелсън, изгубил окото си в битка, да направиш шут, който намига на публиката. През 1885 г. стотици българи загиват в защита на Съединението.

Сега директор на Народния театър е някой си Васил Василев. Мелпомена ще го запомни с две неща. Плювнята по Александър Морфов и прегръдката с Джон Малкович. Тайна е какъв хонорар му е платил.