1051 | 10 окт. 2026 | 11:52

Георги Господинов е от ерудираните графомани от поколението след мен. Това е поколението, което яхна политическите ветрове на времето така, както техните родители бяха яхнали “априлските повеи на Партията” през 1956 година.

ОЩЕ МАЛКО ЗА Г. ГОСПОДИНОВ И МЕДИЙНИТЕ РЕГУЛИРОВЧИЦИ

Христо Стоянов

Фейсбук

Всички аргументи до един "ЗА" и "ПРОТИВ" получаване на Нобеловата награда от Георги Господинов бяха политически... Нито един естетически аргумент не срещнах в коментарите за това. Отклоняването от политическите аргументи бяха на ниво "селска клюкарка"...

Много шум се вдигна последните няколко дена за неслучилия се Нобел на Георги Господинов... Но никой от коментаторите не посочи естетически доводи за това - в замяна на това се изсипа злъч в писмена форма.

Злъч се изсипа и от другата страна, примесена със сълзи и сополи от сторонниците на Господинов. И никакъв, ама никакъв литературен анализ на текстовете му за причините да бъдат ощастливени едните и разочаровани другите. Всичко това ми заприлича на комшийска свада по повод подхвърлени през стоборите клюки и клетви. Това показва, че ние не сме готови за Нобелова награда.

Когато една нация не е готова да понесе случващото се с естетически доводи няма как да излъчи нобелист. Защото каквото и да стане то ще е в сферата на дребнотемието и завистта...

Още преди повече от двадесет години в "До СтрасТбург и назад бях писал: "Защото ние пишехме, за да се харесаме на жените.

Тези преди нас пишеха, за да се харесат на властта.
И тия след нас - като Георги Господинов, Пламен Дойнов, Бойко Пенчев, Йордан Ефтимов и неколцина още ерудирани графомани, пишат, за
да се харесат на властта..."

И още: "Георги Господинов е от ерудираните графомани от поколението след мен. Това е поколението, което яхна политическите ветрове на времето така, както техните родители бяха яхнали “априлските повеи на Партията” през 1956 година.
Само ние бяхме “Сам юнак на Оня”.

Перифразирайки Коста Павлов от малката му поема “Воеводката Беца”, нашето поколение беше с единия си крак в социализма, с другия - в
демокрацията, и пак нямаме вид на разкрачени".

По-късно написах и един-два-три анализа на негови "стихотворения"... Предполагам разбирате, защо "стихотворение" при Господинов е в кавички... Ами защото няма такова - пълно непознаване на стихотворните техники, на законите на поезията.

Защото поезията има своите канони - понякога лекото свиване встрани от ритмичните техники само придава чар на стихотворението.

Но при Г.Г. няма дори опит да се влезе - поради незнаене, не поради друга причина. Незнанието не е оправдание - то в литературата е като при правене на сърдечна операция, започвайки от апендикса поради непознаване на анатомията от хирурга...

Всъщност нещо такова се случва и в момента от "одумващите" НЕслучена Нобелова награда. Защото всичко прелива от злоба и незнание. Непознаване. Всъщност ние живеем във време на липсваща критика.

Нашето поколение се оказа последното, обгрижвано от литературна критика - Здравко Петров, Тончо Жечев, Светлозар Игов...

Поколението на Господинов си създаде и "назначи" медийни регулировчици. При тях целта е налагане на пазарен продукт, а не на ценностна система. На ясни литературни и естетски и естетически критерии... Те се самообслужват един друг, което напомня самозадоволяване... По наше време дори бунтът бе естетизиран. Написахме най-метафоричната поезия...

Сега стихотворението на младите е скелет на стихотворение без метафората, без дактилните и асонансни рими, без нарушените ямб, хорей, дактил и амфибрахий... Без познаване на българския език до състояние, в което свободния стих надминава по вътрешна ритмика класическия...

Ще ви припомня един анализ на "стихотворение" от Господинов - писан е преди повече от десетилетие...

И това е всичко, което ще кажа по повод Нобела на Букъра...
"ТОВА Е "СТИХОТВОРЕНИЕ" ОТ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ. НЕКА ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ГО РАЗГЛЕДАМЕ:
МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)Четете новини
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден

Първият ред (защото това не може да се нарече стих) е логичен абсурд. Обстоятелствено обяснение, че е валяло дъжд, при това се уточнява, че НАВЪН е ставало събитието. И аз така знам - че дъждът се случва вън. Ако е вътре, значи къщата не е покрита, а ако е покрита, значи, че вътре не е валяло, а е прокапало. Някой може да възрази, че иде реч за метафора, но метафората си служи с друг инструментариум...

Лирическият герой после трябвало да проходи и го прави сънен. Като че ли всеки се събужда бодър. Иде реч за пълнеж на текста - защото до тука няма поезия и стихотворение.И така добре проходил тръгва към тоалетната по пътеката. Явно иде реч за КЕНЕФ или НУЖНИК, а не за тоалетна. ТОАЛЕТНА в българския език идва едва след като НУЖНИКЪТ влиза в домовете... Има нюанси в българския език и ако някой не знае тези неща нека да ги научи.

Издава се някакъв звук, но се оказва, че не е от това, което излиза от тебе в дупката на кенефа , въпреки желаната от лирическия герой асоциация, а било някакъв охлюв. Охлювът е размазан и лирическото "Аз" на поета е във вегански ужас, защото е извършил убийство. И лирическият герой прикрива убийството на нещастния охлюв, който е бил по-сънен от автора и не си е дал труда да пресече пътеката навреме.

И поетът решава да "ИЗБУТА" трупа на охлюва под тревите. Бутането е процес, извършван с ръце, другото е подритване. Бутането, освен с ръце, впряга и цялото тяло. Освен в случаите, когато жена бута на мъж, или президент ПРОбутва ордени за подобно писание. Тревите, се оказва, че са натежали от капки, които не са паднали.Защото капките не отмиват, а отмива течаща вода. Иде реч за греха...

При така стеклия се текст трябва да се каже, че е грях да се пише подобно нещо. И орден да се присъжда за подобно писачество е грешно да се взема...
Отдавна не бях правил анализ на стихотворение, ама то пък това не е и стихотворение...
Ами това е..."
Ами това е от мен...