2380 | 12 окт. 2026 | 15:25

Ако се стигне до прекъсване на подводните комуникационни кабели на дъното на Черно море, това би изолирало дигитално финансовите пазари на държави като България, Румъния и Грузия от западна Европа

Банките в България, Румъния и Турция са подложени на огромен натиск да следят за заобикаляне на международните санкции чрез фиктивни компании и трансгранични преводи в черноморския басейн.

Това каза Цветелина Бориславова от "Бългapo-aмepиĸaнcĸaта ĸpeдитнa бaнĸa" по време на международната конференция "Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа", предаде БНР.  

Бориславова заяви, че Източна Европа остава сред най-атакуваните региони в света за разрушаване на критична банкова инфраструктура. Временното блокиране на онлайн банкирането е редовен инструмент за натиск в региона. А ако се стигне до прекъсване на подводните комуникационни кабели на дъното на Черно море, това би изолирало дигитално финансовите пазари на държави като България, Румъния и Грузия от западна Европа.

Бориславова припомни, че новия регламент на ЕС за защита от кибератаки, известен като ДОРА, принуждава банките в черноморския регион да докажат, че могат да издържат на тотално спиране на системите вследствие на кибератака. Европейска централна банка е, … "поставила ултиматум" до октомври 26 година големите банки да представят планове за защита срещу кибератаки, задвижени от изкуствен интелект поради специфичното икономическо състояние на някои държави в региона, каза Бориславова.

Официалните гости на международната конференция "Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа" откроиха значението на региона за сигурността на Европа, както и рисковете за търговията със зърно и торове, след като преди близо седмица дронове потопиха търговски кораби.

Пред сериозен риск, след ударите на търговските кораби, е търговията в Черно море, каза президентът Илияна Йотова, която откри форума. Тя допълни, че последици има – ограничаване на корабния трафик, увеличаване на застрахователните разходи, прекъсване на вериги за доставки и риск от екологични щети. България вече търпи икономически и финансови загуби. Заради прекарването на торове, които са изключително важни за нашето селско стопанство, както и за селско стопанство на държавите в региона и в цяла Европа. Подчерта, че ударите не са вече инцидент, а това са реални военни действия. Те поставят под въпрос не само сигурността на отделни кораби и екипажи, а и принципите на свободно и безопасно международно корабоплаване. На форума бяха припомнени и решенията от наскоро провелия се Консултативен съвет за национална сигурност. Там България излезе с предложение за европейски рамков механизъм за сигурност и безопасно корабоплаване.

След три дни има среща на върха в Брюксел и темата за Черно море и неговата безопасност ще бъде една от основните. Вероятно страната ни ще представи искането си да има роля в търсенето на консенсус между страните, граничещи с Черно море - 6 на брой - за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона за споделена сигурност. За сигурността се залага на създадения на нов център за сигурност в Черно море с Румъния. Предстои изграждането на два такива центъра с тясна координация във Варна и Констанца.

Участници във форума казаха, че България успешно допринася и за безопасността на корабоплаването с участието си във военноморската противоминна група заедно с Турция и Румъния. Тази група продължава работата си по откриване и неутрализиране на морски мини и защита на подводна инфраструктура. Но във случая с ударените два кораба в икономическата ни зона не е можело да бъде полезна, обясни министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Той каза, че поддържа връзка с военните от страните, ако е налична информация, да бъде предоставена. Включително отправяме запитвания и за сателитни снимки, обясни министърът, които евентуално могат да бъдат от помощ. Димитър Стоянов каза обаче, че още няма отговор. Министърът посочи, че има планове за придобиване на нова техника. Но и при плановете за усвояването има закъснение. За пример той посочи драстичното съкращаване на времето, нужно за откриване и неутрализиране на цел в морето.

Повече заплахи в региона очаква и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Особено след приключването на конфликта между Русия и Украйна. Затова министър Демерджиев отбеляза усилията за придобиването на кораби и противодронни системи. "Правим всичко възможно, за да бъде границата ни надеждно защитена и да служи за еталон", обясни Демерджиев. Според него има четири основни риска в Черно море.