1226 | 3 ноем. 2026 | 11:10

Животът си са загубили повече моряци, отколкото са загинали по време на войната в Иран

През последните седмици руски дронове са нанесли удари по най-малко дузина търговски кораби в Черно море, като са отнели живота на повече моряци, отколкото са загинали по време на войната в Иран, пише CNN.

Целта на Русия е да затрудни търговията през украинските пристанища, през които се изнася почти цялото зърно на страната. Някои от атаките обаче са били извършени в близост до или в териториалните води на две държави от НАТО: Румъния и България.

Руската кампания е в отговор на месеци наред украински удари по кораби, използващи руски пристанища в Черно море и съседното Азовско море и се ускори през последния месец.

Според източници на американската телевизия от корабоплаването и сигурността, в няколко случая Русия е комбинирала морски и въздушни дронове. Тя започна да използва наскоро разработени дронове с реактивни двигатели, които са по-бързи и по-трудни за прехват, както и дронове, способни да поразяват движещи се цели.

Общо най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност в резултат на неотдавнашната вълна от атаки, според службите за морско проследяване и правителствата на Румъния и България.

При най-скорошната атака три дрона удариха контейнеровоз миналата седмица, докато той се приближаваше към румънско пристанище.

Френски самолет за наблюдение засне надводен дрон, насочващ се към кораба – Contship Jet – а по-късно видеозапис показа, че корабът се е наклонил силно, преди да потъне.

В момента на удара корабът се е намирал само на 25 километра (15 мили) от българския бряг.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че засилените атаки "превръщат Черно море в зона на опасност за гражданското корабоплаване“.

През лятото Русия засили ракетните и дроновите атаки срещу украинските пристанища на Черно море, по-специално срещу Одеса. Според данни на правителството през септември Украйна е изнесла 1,09 милиона тона пшеница, което е половината от 2,05 милиона тона, изнесени година по-рано.

Украинците се опитаха да пренасочат износа към по-малки пристанища по река Дунав, която граничи с Румъния, но руските дронове ги последваха.

Вълната от атаки започна в началото на октомври, когато турският кораб Alfa Watan, пътуващ от Египет към румънското пристанище Сулина, беше ударен от въздушни и морски дронове. Загинаха девет сирийски членове на екипажа и един египтянин, а корабът потъна.

Шест дни по-късно 11 членове на екипажа на кораба HS Dignity – повечето от тях сирийци – загинаха, когато корабът беше ударен през нощта край българското крайбрежие.

Сирийският активист за правата на моряците Мохамед Хаджуз споделя пред CNN, че след първия удар по Dignity екипажът видял да се приближава безпилотен надводен кораб, който след това ударил кораба.

Тъй като не успяха да спуснат спасителните лодки докрай, членовете на екипажа скочиха във водата.

"Започнаха да се викат един друг и да се опитват да се прегрупират, но морето беше бурно, а водата – изключително студена, което доведе до разпръскването на членовете на екипажа“, заявява Хаджуз.

Въпреки нарастващата опасност, някои корабни компании все още работят в Черно море.

"Икономическите затруднения карат моряците да приемат работа в опасни райони. Понякога те се поддават на изкушението от предложения за допълнително възнаграждение“, посочва Хаджуз. "Други са принудени да работят в тези райони поради ограничените възможности за заетост.“

На 15 октомври още четири търговски кораба станаха мишени, "включително в румънските териториални води и в изключителната икономическа зона на страната, като загинаха осем души“, според румънската министърка на външните работи Оана-Силвия Тоиу.

Два танкера за превоз на химикали – Wine Trader и Yara J – се възпламениха, след като бяха ударени в близост до канала "Сулина“, който води от Черно море към река Дунав.

Шестима граждани на Бенин и един руски гражданин на борда на Wine Trader, който според оператора му беше ударен от три дрона, загинаха.

"Руските сили нанасят удари по кораби, свързани с украинската търговия, които в момента се намират в (икономическите зони) на две държави-членки на НАТО“, според морските анализатори от Ambrey, компания за разузнаване в областта на корабоплаването.

"Румънските и българските води вече не трябва да се считат за безопасни по подразбиране“, добави Ambrey, като посочи, че няколко кораба най-вероятно са били набелязани поради връзките им с износа на украинско зърно.

Москва не е потвърдила всички атаки, но в няколко случая руското министерство на отбраната заяви, че атакуваните кораби са пренасяли "военен товар и товар с двойно предназначение“ за украинските въоръжени сили.

Несъгласувана реакция

Реакцията на Европа беше фрагментирана, отбелязва медията. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът "вече е укрепил позициите си по източния фланг“, тъй като руските атаки нахлуват в границите на алианса.

Българското правителство, което поддържа сравнително добри отношения с Москва, се въздържаше да обвинява Русия, но сега има признаци, че то и Румъния мобилизират отбранителните си сили.

България е поискала от НАТО да разположи бойни самолети и системи за противодействие на дронове, за да подсили отбраната си, според министъра на отбраната Димитър Стоянов, който също очаква България да се присъедини към инициативата на НАТО за противодействие на дроновете.

Румънците започнаха да разполагат патрули от изтребители F-16 по крайбрежието. Един от тях свали два руски дрона от най-новото поколение над румънските териториални води в края на октомври.

Румъния също заяви, че ще ускори развитието на способности и оборудване за наблюдение, за да се противодейства на мини и дронове в Черно море.

Но тези мерки не са достатъчни, за да успокоят превозвачите. Трафикът към украинските пристанища е спаднал драстично, а застрахователните премии са скочили.

Миналия месец Съвместният военен комитет, който оценява риска за лондонския застрахователен пазар, разшири зоните, определени като "високорискови“, така че да обхванат целия регион на Черно море, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.

По-високите застрахователни премии са лоша новина за жизненоважния селскостопански износ на Украйна, 90% от който преминава по водния път. Украйна доставя около 15% от световния износ на царевица и 10% от пшеницата, а също така е най-големият износител на слънчогледово масло в света.

Германският външен министър Йохан Вадефул описа Черно море като жизненоважно за глобалната продоволствена сигурност. Но Русия "е взела на прицел свободата на корабоплаването в Черно море, а с нея и спасителната линия за толкова много хора“, заяви той миналия месец.

От своя страна администрацията на Доналд Тръмп обвини и двете страни за атаките срещу корабите.

"Американски компании ни се обаждат и казват: ‚Ей, това беше нашето петрол на онзи кораб, който беше ударен от Украйна‘“, заяви миналия месец държавният секретар на САЩ Марко Рубио.

"Сега, не вярвам, че Украйна умишлено ги е взела на прицел, но тези кораби бяха ударени“, добавя той.

НАТО и държавите от Черноморския регион трябва да "разработят системи за защита срещу дронове, а Алиансът следва да засили присъствието си във въздушното пространство на Румъния и България, както и на сушата“, според Димитър Бечев, директор на програмата "Дарендорф“ в колежа "Сейнт Антони“ в Оксфорд.

"В морето Турция, Румъния и България биха могли да направят повече за гарантиране на свободата на корабоплаването“, заявява Бечев пред CNN.

Украйна и Русия си нанасят взаимни удари, без да постигат каквато и да е трайна полза, според Дейвид Акс, автор на блога Trench Art, посветен на конфликта в Украйна.

Това е превърнало голяма част от Черно море в изключително опасна зона за търговските кораби.

Източник Фокус