3176 | 3 ноем. 2026 | 10:44

Основният въпрос е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава относително стабилна, отбеляза управителят на БНБ

Инфлационният натиск за България е по-силен от средния за еврозоната. Инфлацията вече е 6%.

За това алармира управителят на БНБ Димитър Радев на форумa OMFIF - Монетарният и финансов институционален форум, който се провежда в София,.

Инфлацията в България продължава да се ускорява и вече достига 6%, като ценовият натиск в страната остава значително по-силен в сравнение със средните стойности за еврозоната, заяви  Димитър Радев.

По думите му присъединяването към еврозоната не заличава икономическите различия между отделните държави и не отменя необходимостта от провеждането на отговорни национални политики.

Радев посочи, че през септември годишната инфлация в България е достигнала 5,6% според Хармонизирания индекс на потребителските цени, докато средното равнище за еврозоната е било 3,8%.

Предварителните данни на Националния статистически институт за октомври показват ново ускоряване на инфлацията у нас до 6%.

Според управителя на БНБ тези показатели потвърждават, че инфлационният натиск върху българската икономика остава по-висок от средния за страните, използващи еврото.

Той обясни, че макар общата парична политика да създава условия за ценова стабилност в еврозоната, развитието на инфлацията продължава да зависи и от специфични национални фактори. Сред тях са вътрешното потребление, темповете на кредитиране и условията, при които домакинствата и бизнесът получават финансиране.

БНБ предупреждава за рисковете от бързото кредитиране

Димитър Радев обърна специално внимание на отговорностите на националните централни банки и надзорните институции. Според него тяхната задача не се ограничава единствено до наблюдение на финансовото състояние на банките, а включва и своевременно установяване на рисковете, произтичащи от промени в икономическата, законодателната и регулаторната среда.

Когато подобни промени могат да повлияят върху стабилността на банковата система, отпускането на кредити или разходите за финансиране, независимата централна банка трябва да анализира възможните последици и да информира обществото за тях.

Управителят на БНБ подчерта, че българският банков сектор продължава да разполага с висока капиталова адекватност и добра ликвидност. В същото време кредитирането се увеличава със значителни темпове, като особено силен е ръстът при жилищните заеми.

Според Радев тази тенденция налага превантивни действия от страна на банковия надзор и прилагане на подходящи макропруденциални мерки. Той беше категоричен, че добрите финансови показатели на банките не трябва да се използват като аргумент за отслабване на регулаторните изисквания.

Възможно е Европейската централна банка отново да повиши лихвите

По време на форума Радев коментира и последните решения на Европейската централна банка /ЕЦБ/, насочени към ограничаване на инфлацията.

Той припомни, че на 29 октомври Управителният съвет на ЕЦБ е взел решение да запази без промяна трите основни лихвени процента след повишенията им през септември.

Според управителя на БНБ това е било правилно решение, тъй като предоставя допълнително време за оценка на последиците от поскъпването на енергоносителите и затягането на финансовите условия.

Радев обаче предупреди, че перспективите пред инфлацията са се влошили спрямо септември, което трябва да бъде отчетено при определянето на бъдещата парична политика.

Той уточни, че решението за запазване на лихвите през октомври не означава непременно край на цикъла на затягане на паричната политика. Ако новите икономически данни покажат, че инфлационният натиск придобива по-траен характер, може да се наложи допълнително повишаване на основните лихвени проценти.

Поскъпването на енергията засилва инфлационния натиск

Управителят на БНБ обясни, че ускоряването на годишната инфлация в еврозоната до 3,8% през септември до голяма степен се дължи на по-силното от очакваното увеличение на цените на енергоносителите.

Това поскъпване е надхвърлило заложеното в септемврийската прогноза на Европейската централна банка и създава предпоставки инфлацията да остане над целевото равнище от 2% за по-продължителен период.

Според Радев основният въпрос е дали по-високите енергийни разходи ще доведат до по-широко поскъпване на останалите стоки и услуги, както и дали ще окажат влияние върху заплатите и инфлационните очаквания.

Към момента базисната инфлация остава относително стабилна, а ефектът от енергийния шок все още не се пренася масово върху възнагражденията. Управителят на БНБ определи това като положителен сигнал, но предупреди, че рисковете за ценовата стабилност продължават да съществуват.

Прогнозите за инфлацията през 2027 г. са повишени

Димитър Радев съобщи още, че очакванията за инфлацията през 2027 г. са преразгледани във възходяща посока.

Актуализираните прогнози предвиждат общата инфлация да достигне 2,6%, а базисната инфлация да бъде 2,5%.

Въпреки повишените краткосрочни и средносрочни рискове управителят на БНБ открои и положителен фактор – дългосрочните инфлационни очаквания продължават да се задържат около целевото равнище от 2%.

Това показва, че въпреки засиления ценови натиск и несигурността около бъдещото развитие на инфлацията, дългосрочните очаквания остават в съответствие с целта на Европейската централна банка за ценова стабилност.