12644 | 17 ян. 2018 | 14:32
Д-р Антон Панчев е един от водещите експерти по проблемите на Балканите. Завършил е балканистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по политически науки. Преподавател по албански език в СУ. Има десетки публикации у нас и в чужбина.
- Д-р Панчев, на Балканите отново проехтя изстрел. Вие сте водещ експерт по проблемите на Косово и следите под лупа процесите там. Какво е вашето тълкуване на убийството на Оливер Иванович на 16 януари, един от знаковите лидери на косовските сърби?
- Знае се, че Оливер Иванович е убит към 8,30 местно време, когато е прострелян пред своя офис в Северна Митровица. Маскираният нападател е използвал пистолет със заглушител и е избягал с автомобил, който по-късно е намерен опожарен. Разследващите органи все още не представят информация дали са установили самоличността на убиеца. Има много хипотези за това кой е отговорен за убийството на Иванович, изказвани от албански и сръбски политолози, журналисти и публични фигури. Те могат да се сведат до няколко основни - убийство от страна на албански екстремисти като отмъщение за цялостната му дейност, особено по време на войната 1998-1999 г., за който период Иванович е обвиняван в извършването на военни престъпления. Втората е убийство от страна на политически противници от сръбска страна. Вук Драшкович например обяви, че това убийство носи почерка на службите от времето на Милошевич. Третата е убийство на криминална основа.
Самият Иванович няколко пъти е заявявал през последните месеци, че може да бъде убит и подозира кои може да са организаторите на атентат срещу него. Дори извършителят и евентуалният поръчител на убийството да бъдат разкрити и да се представят убедителни доказателства за тяхната вина, съмненията и различните версии ще продължат да присъстват трайно в общественото мнение.
- Сръбският президент Александър Вучич реагира остро и обяви, че страната му се изтегля от преговорите между Белград и Прищина под егидата на Европейския съюз. Очаквате ли покачване на напрежението на Балканите по принцип?
- Делегацията на Сърбия, която се намира в Брюксел заедно с представителите на Косово, за да говорят относно подготовката за преговорите между двете страни, веднага обяви, че прекратява разговорите и все още не се знае кога те ще бъдат подновени. Федерика Могерини е провела телефонни разговори с президентите на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич, на които е изразила надежда, че престъплението ще се разкрие бързо. Александър Вучич вече заяви, че ще посети Косово, за да „разговаря със сръбския народ”, както и ще иска от EULEX (Мисията на ЕС в областта на правосъдието и вътрешния ред в Косово) сръбските органи да се включат в разследването. Няма съмнение, че Вучич и властите в Белград ще се опитат да извлекат политически дивиденти от това престъпление, като представят Косово за несигурна за сърбите страна.
- Изминалата 2017-а не бе година на политическа стабилност в Косово. Ще се стигне ли сега нови усложнения и политически промени в страната?
- Действително, политическата ситуация в Косово през 2017 г. беше доста напрегната. През май правителството подаде оставка, а на предсрочните парламентарни избори през юни не беше излъчен ясен победител. Това затрудни процеса по съставяне на правителство, който се проточи близо три месеца. Самото правителство разполага с много крехко парламентарно мнозинство и зависи буквално от всеки депутат от мнозинство, сред което има и 10 сръбски депутати. Местните избори през октомври и ноември също бяха доста оспорвани и не доведоха до категорична победа на нито една партия. Едно от най-големите сътресения дойде в края на годината, когато на 22 декември група депутати, подкрепяни от председателя на парламента Кадри Весели, от министър-председателя Рамуш Харадинай и президента Тачи, внесоха искане за отмяна на закона за Специалния съд, който трябва да разследва тежките престъпления, извършени в Косово в периода 1998-2001 г. от членове на Армията за освобождения на Косово. В страната имаше голямо недоволство срещу този съд, чието формиране беше прието през 2015 г. чрез отделен закон, закрепен и чрез промени в Конституцията. Тази акция беше доста неочаквана и предизвика силното недоволство на международния фактор в лицето на САЩ и ЕС, които са основните двигатели на този процес. Косовските лидери бяха предупредени, че ако реализират това си намерение ще загубят подкрепата на тези държави. Всички изброени събития показват, че Косово се намира в състояние на трайна политическа криза и провеждането на нови предсрочни избори, както и нови политически сътресения, не могат да се изключват. Следващото сериозно предизвикателство пред стабилността в Косово ще бъдат първите обвинения в престъпления, които могат да бъдат повдигнати от Специалния съд още през февруари. Под отговорност могат да бъдат привлечени и някои от политическите лидери на Косово, което само по себе си може да доведе до масови протести на албанците.
- Описват Оливер Иванович като прагматичен и умерен, но бе съден за военни престъпления от косовски съд. В същото време, както споменахте, косовски лидери трябва да се изправят пред Специален съд за военни престъпления, който те се опитаха да обезсилят. Остава ли Косово изолирана страна и терен за етнически конфликти?
- Оливер Иванович беше един от водещите сръбски политици в Косово след 1999 г. Той се смяташе за един от основните ръководители на т.нар. сръбски паралелни структури в Косово, които не признаваха институциите в Прищина и се опитваха да осъществяват политиката на Сърбия в Косово. Той заемаше и поста на държавен секретар за Косово в правителството на Сърбия преди десетина години. Оливер Иванович беше арестуван и през 2016 г. - осъден на 16 години лишаване от свобода по обвинения за извършване на военни престъпления срещу албанци по време на войната. Миналата година беше освободен, като се очакваше делото да бъде подновено.
Вероятността в Косово да се стигне до етнически конфликт между сърби и албанци, и то най-вече в северните части на страната, никога не бива да се изключва. Поводи винаги могат да се намерят, особено когато се има предвид, че както съществуват малки сръбски общини в източните и югоизточните райони на Косово, така има и албански села в доминираните от сърбите северни части на страната. Всеки конфликт, дори и на битова основа между сърби и албанци в тези райони, носи в себе си етнически заряд заради все още не преодоляната взаимна омраза от близкото минало.
- Какво ще е отражението на процесите в Косово върху ситуацията в Македония?
- Специално това убийство няма да повлияе върху отношенията между Косово и Македония. Събитията от май 2015 г. в Куманово няма как да се повторят, защото между Косово и Македония няма напрежение и преминаването на въоръжени групи през границата на двете държави, които да дестабилизират обстановката, е изключено.
- Може ли убийството на Иванович и изострянето на отношенията в региона да има негативни последствия върху европейската перспектива на Западните Балкани, което е един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС?
- Между Сърбия и Косово периодично се наблюдава изостряне на отношенията. Така беше и в началото на 2017 г. с ареста на Рамуш Харадинай във Франция по искане на Белград или с така наречения сръбски влак, който не беше допуснат в Косово. Не смятам, че това убийство може да има негативни последствия върху целия регион и да повлияе по някакъв начин върху европейската перспектива на тези страни, но изостряне на отношенията между Сърбия и Косово определено ще има. Белград ще поиска повече права за местното сръбско население на преговорите между двете страни и гаранции от ЕС за тяхното спазване, както и специални правомощия за Асоциацията на сръбските общини с цел фактическа федерализация на страната.
- Премиерът Борисов реагира веднага на новината за Иванович. Има ли България причини за притеснения заради случилото се в Митровица?
- Министър-председателят на България беше един от първите държавни лидери, които реагираха на това убийство. За съжаление, убийствата на публични фигури, включително и на политици, не са рядкост на Балканите, но това убийство има няколко особености и възможни последствия, които вече бяха посочени. Опасения буди и самото място на извършване – Северна Митровица, която е отделна община в Косово с преимуществено сръбско население, но и с албанско и бошняшко малцинство. Именно от Митровица започнаха последните масови безредици в Косово на етническа основа, довели до смъртта на 37 души в цялата страна през март 2004 г.
Митровица е един разделен не само административно и етнически град и е символ на омразата и разделението между сърбите и албанците в Косово. С разделението на този град и блокирането на основния мост между двете части на града беше свързана голяма част от напрежението между сърби и албанци след войната. Мисля, че това престъпление няма да доведе само по себе си до дълготрайни последици.
Мобилна верси
RSS
