153 | 18 окт. 2026 | 11:14

Сигурността на корабоплаването остава свързана с международните правила и съюзническата подкрепа.

България не е закъсняла с предприемането на мерки за сигурност в Черно море, заяви бившият депутат от „Има такъв народ“ и бивш председател на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание Димитър Гърдев. По думите му действията на държавата са резултат от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност.

Гърдев определи атаките срещу търговски кораби в Черно море като част от по-широка стратегия. Според него целта не е само да бъде застрашено корабоплаването, а и да се създадат напрежение и разделение в обществата на засегнатите държави.

Той обясни, че ударите се извършват в изключителните икономически зони на черноморските държави. Правата на тези държави в зоните са свързани основно с проучването и използването на природните ресурси. Според Гърдев действията са премерени така, че да окажат натиск, без да се стигне до задействане на колективните механизми за отбрана на НАТО.

Бившият депутат припомни, че президентът Илияна Йотова е поставила въпроса за значението на Черноморския регион в контекста на глобалната сигурност по време на Общото събрание на ООН. Той подчерта, че регионът има ключова роля за международната търговия, включително за доставките на енергийни ресурси и храни. От тези доставки зависят и държави в Африка и Близкия изток.

След заседанието на КСНС са последвали мерки и дипломатически действия, насочени към съюзниците на България, каза Гърдев. Страната е потърсила подкрепа от НАТО и Европейския съюз, а сигурността в Черно море е била поставена и на европейско равнище. Като знак за подкрепа той посочи реакциите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По думите му България получава съдействие от Европейския център за сателитно наблюдение. Предстои да бъдат разширявани мерките за наблюдение на въздушното пространство и морската обстановка. Гърдев подчерта, че действията трябва да бъдат съобразени с международните договорености, включително с Конвенцията от Монтрьо, която урежда режима на преминаване през турските проливи.

По въпроса за евентуално ново задействане на член 4 от Северноатлантическия договор Гърдев заяви, че България вече е използвала този механизъм във връзка със сигурността в контекста на войната в Украйна, заедно с други съюзници. Член 4 предвижда консултации между държавите членки, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Според Гърдев на заседанието на КСНС е преценено, че повторното задействане на механизма няма да има необходимия ефект, тъй като той вече е бил използван. Вместо това България е разширила действията си чрез европейските институции и пряко взаимодействие със съюзниците.

Гърдев отхвърли критиките, че страната не прави достатъчно за сигурността в Черно море. По думите му предприетите действия са по-активни в сравнение с тези на други черноморски държави.

По повод предложенията търговските кораби да бъдат ескортирани от български военни той подчерта, че мерките за защита трябва да се разглеждат в контекста на съществуващите международни договорености и възможностите за съюзническо съдействие.

Гърдев коментира и дипломатическите действия спрямо Русия. Според него срещата на руския посланик с министър-председателя показва високото ниво, на което България е поставила въпроса. Той определи обявяването на посланик за персона нон грата като крайна дипломатическа мярка, която трябва да се предприема при ясни основания и след внимателна преценка на последствията.

Бившият депутат подчерта, че при подобни действия е необходима добре аргументирана позиция, тъй като решенията в международните отношения могат да доведат до сериозни последици за двустранните отношения.

Източник: btvnovinite.bg