30091 | 31 юли 2025 | 19:10

Разделенията, провокирани от дезинформацията могат да бъдат използвани от Русия в хибридни операции, които пряко застрашават националната сигурност; пише в доклада на МО за влиянието на дезинформационната мрежа „Правда“ у нас.

България е обект на атаки 12 пъти повече от средното - оценена е като критична уязвимост по Източния фланг на НАТО и ЕС. България е цел номер 2 на руската пропаганда на Балканите след Сърбия.

Това пише в Доклад, подготвен от Информационния център на МО, с който Епиценнър. бг  разполага.

Документът представлява обзор на втория ситуационен доклад (SitRep) на Обсерваторията за дезинформация (Disinformation Observatory)

*Обсерваторията за дезинформация (Disinformation Observatory) е съвместен проект на Центъра за информация, демокрация и гражданство (CIDC) към Американския университет в България и технологичната компания Sensika.

Обсерваторията има за цел да проследи и анализира дезинформационния и медийния пейзаж на Балканите и конкретно в България чрез създаване на база данни и каталогизиране на дезинформационните наративи и техните основни източници в региона посредством дейността на няколко работни групи.

Анализът обхваща общо 643 601 статии в 45 държави за период от три месеца – между декември 2024 г. и март 2025 г. Фокус е дезинфромационната мрежа от над 190 сайта - „Правда“.

От началото на войната на Русия в Украйна хибридните атаки и дезинформационните кампании, подпомагани от местни играчи, сред които и политици, са част от арсенала, който Москва използва срещу Европа.

Става въпрос за глобална операция с фокус върху региони като Европа, Африка и Америка – с особено активно присъствие в България и Сърбия. 

Над 80 000 публикации само за година, девет активни канала на български и заразени източници като Уикипедия.

„Правда“ е „събирателен хъб и център усилвател за руска дезинформация“, която е прецизно модерирана и насочвана към определени аудитории. Освен на различни езици съдържанието на отделни подсайтове се фокусира още и върху конкретни политически субекти като ЕС и НАТО, политически лидери и отделни региони в Украйна.

България е една от страните, които получават най-голям брой публикации на човек спрямо населението си в сравнение със Западна Европа. Българските граждани са таргетирани 12 пъти над средното за западноевропейците.

Според доклада дезинформацията на „Правда“ е насочена срещу евроатлантическата ориентация на района в периферията на ЕС и НАТО и цели да засили вътрешното разделение в тях.

Авторите на доклада пишат, че кампанията на Кремъл се случва на фона на решениетo на администрацията на Доналд Тръмп и USAGM да спрат финансирането за Радио Свободна Европа/Радио Свобода, който е „основен глас срещу руската пропаганда в региона“.

Сред най-известните и успешни пропагандни кампании на Русия в България в последните години са тези срещу Европейския съюз, еврото, НАТО, войната в Украйна, военната помощ, която България указва на Украйна, мигрантите, COVID-19 е други.

Ето и Резюме от Доклада подготвен от Информационния център на МО:

След по-общия първи доклад, посветен на принципите, въз основа на които функционира свързаната с Кремъл екосистема "Правда", вторият ситуационен анализ се фокусира конкретно върху дейността ѝ в България в периода между декември 2024 г. и април 2025 г. и констатира следното:

- България е непропорционално таргерирана – страната е обект на атаки 12 пъти повече от средното , като е оценена като критична уязвимост по Източния фланг на НАТО и ЕС. България е цел номер 2 на руската пропаганда на Балканите след Сърбия.

- Създадената екосистема работи с мрежа от взаимосвързани наративи – използва се матрица от Telegramканали, които координирано с местни „усилватели“ консолидират историята тезите на руски източници, предлагайки на аудиторията алтернативна гледна точка. Над 70% от съдържанието е публикувано многократно.

- Използване на динамична пропаганда, разработена специално за местната публика – това е прилагане на добре познатата техника за упражняване на рефлексивен контрол. Наративите целенасочено променят фокуса си с течение на времето заради промяна на приоритетите или възприятията на аудиторията. Съдържанието не се превежда механично, а се локализира с културни нюанси, като за максимален ефект се подчертават определени емоции, исторически връзки, идентичност и други.

- Наративите се калибрират така, че да експлоатират специфичните уязвимости на българското общество:

- Акцент върху енергийната зависимост от Русия и заклеймяване на европейската енергийна политика като разрушителна;

- Обрисуване на НАТО и ЕС като заплаха за суверенитета на страната;

- Подчертаване на културна/историческа идентичност, поставяйки Русия като естествен съюзник на България;

- Задълбочаване на вътрешните разделения, чрез даване на трибуна на проруски политици за сметка на прозападните такива, които са заклеймени като корумпирани предатели;

- Подчертаване на икономическите трудности, за които според твърденията е виновен основно ЕС, докато Русия се представя като спасител. 

Стратегическо въздействие – цел на подривните операции за влияние е подкопаването отвътре на евроатлантическата принадлежност на България – съдържанието, генерирано от „Правда“ резонира  предимно сред възрастното население в провинцията, което има потенциала да произведе политически натиск върху решенията, взимани от централната власт.

Сред градското, прозападно ориентирано население влиянието на „Правда“ е ограничено, но цялостната стратегия е по същество дългосрочна заплаха за националната сигурност на България и регионалната стабилност на Балканите, ако не се предприемат своевременно необходимите мерки.

Основният извод в доклада е, че е необходимо спешно и всеобхватно противодействие чрез повишаване на устойчивостта срещу пропагандните наративи (чрез бързото им развенчаване и изграждане на алтернативни местни наративи), подсилване на социалната устойчивост чрез медийна грамотност и културна дипломация, както и координиране на националния и международния подход за ефективен отговор. Навременното имплементиране на тези мерки ще бъде критично за отбраната на българското информационно пространство.

Ключови констатации и стратегически заплахи

Структура на мрежата и разпределение на ролите:

Мрежата работи  като взаимосвързана екосистема от наративи с един централен агрегатор на съдържанието, който публикува 24/7 и разпространява съдържание от руски източници и свързани с тях български канали. На следващо ниво работи интегрирана система за усилване на ефекта, съставена от канали и групи в Telegram, Facebook и X, които служат като точки на преразпределение на информацията за създаване на „алтернативна истина“.

По отношение на създаването на съдържанието се отличават определи канали, които генерират собствено съдържание в унисон с централизираните наративи. Каналите @BulgariaZOV и @BGmilitary специализират в разпространението на военно и патриотично съдържание, преведено от руски източници.

Обхватът на мрежата се основава на няколко добре свързани възела. Каналите, определени за централни функционират като суперразпространители и препредават информацията в десетки по-малки канали.

От другата страна е самото създаване на съдържание от оригинални източници, например OstashkoNews (руски журналист, свързан с Кремъл) и mod_russia (официалният канал на руското министерство на отбраната), които имат по-малко връзки, но пък по-голямо влияние, защото представляват критично важни първоизточници.

Освен това, различните платформи работят в пълен синхрон. Така кръстосаното публикуване на идентично съдържание в различни платформи създава илюзията, че много независими източници са стигнали до еднакви изводи, което експлоатира склонността на човека да приема за истина нещо, което му се повтаря многократно. Тази техника е особено успешна, когато е съчетана с времева координация и създава информационно насищане, което надделява над способностите за критично мислене на целевите аудитории.

По този начин се постигна своеобразно „изпиране“ на дезинформацията чрез създаване на привидно независими новинарски портали, като екосистемата осигурява цитирани източници, които изглеждат достоверни на средностатистическия потребител, докато всъщност целта е легитимизиране на невярно съдържание.

Разпространението на съдържание се осъществява от официални руски източници или местни техни говорители със солидно положение в обществото като експерти в съответната област или политици, след което чрез „усилватели“ попада в по-широкия информационен поток основно във Facebook.

Обем на съдържанието и актуални наративи:

В анализирания период авторите на доклада наблюдават запазване на структурата на мрежата, но стратегическа промяна в начина, по който функционира:

- В рамките на разглежданите 5 месеца общият обем на публикациите се е увеличил с 35%, като са направени общо 4 870 публикации и 11 040 цитирания.

- Използването на български източници нараства от 49 до 61.8%, докато руските източници намаляват, като това не се случва изведнъж, а поетапно със съответните тестови периоди;

- През март 2025 г. се подобрява начинът, по който съдържанието се локализира – публикациите се структурират по-ясно, с повече лингвистични и културни препратки към българската действителност, набляга се на контекстуализиране вместо на механичен превод;

- Интегрират се нови теми – с промяната на обществено-политическия дневен ред се изместват темите и акцентите и така чисто военни теми биват заменени или съчетани с икономически въпроси с оглед на приемането на България в Еврозоната.

- Разширяване на обхвата от наративи, които се вливат в публичния дискурс – някои от позициите, разпространявани от „Правда“ получиха национален ефир и/или прозвучаха от парламентарната трибуна, потвърдени от симпатизиращи им политици. Това нагледно показва как една дезинформация, съсредоточена онлайн, може да има реално въздействие върху средата.

Наблюдава се и системно усилие за включване на желаното съдържание в националното информационно пространство посредством мрежа от усилватели в лицето на точно определени канали в Telegram, които стават все по-предпочитани от българската публика:

• @bulgariaz – първичният разпространител на преведено и локализирано съдържание, каналът е свързан със санкционираната руска медия News-Front;
• @NPzBG – вторичен канал, „огледален“ на първия, който цели достигане на по-широка аудитория;
• @Za_PraVda – пряко свързан със Стефан Иванов, сътрудник на централния източник Pravda BG, показва вътрешна редакционна координация между каналите;
• @BulgariaZOV – пряк актив на News-Front, специализиран в разпространението на военизирано и патриотично съдържание;
• @vremenapredsyuriy – каналът е руски по произход, но използва съдържание на български език за интегриране на наративите.

(Бележка: Дейността на въпросните канали е  добре развита и често попада в полезрението на мониторинг-екипа на Информационния център на МО)

Еволюция на наративите във времето:

Пропагандата, разпространявана от „Правда“ е динамична и адаптирана към местното населения като променя фокуса си, за да формира възприятията му в хода на събитията.

Ако първоначално посланията наблягаха на руски военни „успехи“ и „героични български съюзници“, то към момента с оглед предстоящото присъединяване на България към Еврозоната, те се изместват към икономически теми и въпроси на идентичността.

Анализът показва, че макар основните теми да остават непроменени и фокусирани върху проруски и антизападни послания, акцентът на всяка от тях се променя в отговор както на развитието на геополитическите процеси, така и на ангажираността на аудиториите.

Засечени са няколко основни дезинформационни наратива, които експлоатират уязвимостите на страната:

- Военна пропаганда – за руските успехи и украинските провали;

- Призиви за неутралитет и/или мир – дълбоко вкоренени в политическата риторика у нас, настоявайки, че България трябва да спре да се меси (да помага) и да запази безпристрастна позиция;

- Реторика срещу НАТО и ЕС – изобразени като заплаха за националния суверенитет и като виновни за ескалация на конфликти, а западните лидери са описани като агресори и предатели, които упражняват „принуда“ върху България;

- Създаване на впечатление за енергийна криза  и подчертаване на енергийната зависимост от Русия, докато енергийната политика на ЕС е представяна като разрушителна;

- Изграждане на образ за икономически крах – твърдения, че западните икономики пропадат заради войната и санкциите, присъединяването на България към Еврозоната също се включва в рамката на икономическата обреченост, докато Русия се явява като спасител.

- Усилване на вътрешните разделения, възхваляване на проруски актьори  и призиви за запазване на културната и историческата идентичност – Русия се позиционира като „естествен съюзник“ на България чрез православното и славянско братство.

Сравнителен анализ на наративите:

Наблюдават се разлики в съдържанието, публикувано в българската версия на PravdaBG и в нейния английски вариант. Българският канал приоритизира военната пропаганда и теми, свързани с енергетика и икономика, докато английската версия преекспонира въпросите за мира и запазването на неутралитет.

С оглед предстоящото присъединяване на България към Еврозоната се променя и съдържанието – през март и април 2025 само 20% от съдържанието на български език е свързано с войната (намалява от 60% през декември 2024 г.) за сметка на темите, свързани с икономическата обреченост, които достигат до 45% от общия обем на информацията. За сравнение, на английски чисто военната тема е традиционно слабо застъпена, а се промотира наративът „спрете помощта за Украйна“, който обхваща 40 до 50% от съдържанието.

По същество аудиторията, говореща български език вижда военни триумфи и местни икономически тревоги, докато англоговорящите читатели са залети от призиви за мир и твърдения, че „Западът удължава войната“.

Стратегическата линия остава непроменена – да убеди българите, че Русия побеждава (или поне не губи войната) и да им вмени, че руската перспектива е в интерес на България, докато придържането към Запада само вреди.

Наблюдава се стремеж за създаване на паралелна реалност за потребителите на „Правда“ – Украйна е изправена пред колапс, Европа се разпада под натиска на икономическите сътресения, а България е на кръстопът, в който има един правилен път (да избере Русия), ако иска сигурност и просперитет.

Горепосочените наративи се използват успешно като част от механизмите на рефлексивния контрол – същата базова концепция от съветско време, но в модерен прочит. Работата на  „Правда“ показва нагледно как Кремъл адаптира техниките на психологическата война от времето на Студената война за употреба в съвременната дигитална епоха.

Дезинформационната мрежа използва разнообразни техники за рефлексивен контрол за фино моделиране на общественото мнение в България, чрез:

- Адаптация на наративите – промяна във фокуса в отговор на актуални събития от националния и световен дневен ред, за да се води аудиторията към определени заключения;

- Предварително разкадроване на събитията и наративите – още преди съответните събития да са се случили, за да се гарантира, че възприятията на аудиторията ще бъдат правилно формирани;

- Експлоатиране на кризисни ситуации за усилване на проблема – каквато и криза или инцидент да се случи, влиза веднага в потока на „Правда“, често по много по-структуриран и координиран начин, отколкото в официалните медии;

- Дългосрочно обуславяне и създаване на основни възприятия  - целта е формиране на възгледите на публиката посредством вменяване на базови твърдения като „Западът е зло“, а „Русия е спасител“. За убежденията на редовните потребители на съдържанието това става втора природа и се създават когнитивни пристрастия като инструмент за влияние на подсъзнателно ниво;

- Създаване на персонализирани послания – спрямо особеностите (психологически, културни и др.) на публиката – пример за това е локализирането на съдържанието и създаването на отделни негови версии на различни езици, за различни платформи и т.н.;

- Фалшиво авторство и създаване на впечатление за първоизточник – използват се привидно независими говорители, които да разпространят дезинформационния наратив, създавайки впечатление, че това е първоизточникът на информацията или е трета страна, която потвърждава казаното;

- Търсене на емоционална реакция и подбуждане на страх – когнитивното въздействие не се основава на логиката, а се възползва от емоциите, залагайки на страх, гняв или гордост и чест, за да преодолее филтъра на разума.

В заключение, може да се каже, че работата на „Правда“ в България е учебникарски пример за употребата на рефлексивен контрол в условията на съвременна информационна и когнитивна война. Тук не става въпрос само за наводняване на информационното пространство с лъжи, а за системно оформяне на когнитивната среда, така че българите „доброволно“ да направят избор, който обслужва интересите на Кремъл и да са убедени, че самостоятелно са взели решението за това.

Стратегическо въздействие върху отбраната и сигурността

Дезинформационните операции на „Правда“ пряко застрашават отбраната и сигурността на страната посредством:

- Подкопаване на единството на НАТО и ЕС отвътре и на евроатлантическата ориентация на България – кампанията цели да подкопае обществената и политическата воля за интеграция на България с НАТО и ЕС, застрашавайки нейното стратегическо сътрудничество със западния консенсус;

- Насърчаване на поляризацията – чрез усилване на вътрешните разделения и дискредитиране на прозападните лидери, докато мрежата създава допълнителни разделителни линии, които отслабват националното единство и устойчивостта срещу външна манипулация;

- Създаване на политическа парализа и блокиране на процеса по взимане на решения – целта е обществените разногласия да доведат до застой на политическия живот в България с очакване, че дори да не сменим позициите, то поне ще успеем да забавим някои от общите решения като подкрепата за Украйна, диверсификацията на енергийните източници и по-нататъшната интеграция с европейските съюзници;

Блокирана България е победа за Русия – забавя западните инициативи и отваря вратата за руско влияние.

- Експлоатация на уязвимостите – стратегическо насочване към България, идентифицирана като слабо звено по Източния фланг на НАТО и ЕС и опит за установяване на руски вектор на Балканите, за който страната ни се използва като плацдарм на операциите в целия регион;

- Възстановяване на рефлексивния контрол с цел легитимизиране на руските геополитически амбиции посредством изграждане на идентичност (създаване на впечатление, че Русия не е сама) и оказване на влияние върху енергийната политика  за запазване на зависимостите – цели формиране на определени възприятия и въздействие върху процеса на взимане на решения.

Обща оценка на нивото на заплаха – с оглед на всичко горепосочено, дезинформационната мрежа „Правда“ представлява многоизмерна заплаха, заключават авторите на доклада:

• за националната сигурност на страната – чрез подкопаване на доверието в институциите и съюзите на наднационално ниво, подкопавайки капацитета на страната да действа решително в случай на криза. Разделенията, провокирани от дезинформацията могат да бъдат използвани от Русия в хибридни операции, които пряко застрашават националната сигурност;
• за демократичните процеси – потокът от лъжи и пропаганда изкривява информационното пространство, в което функционира демокрацията. Подведени от дезинформацията избиратели са склонни да избират представителите си не на база представяне и заслуги, а водени от манипулирани страхове. Това поражда риск от радикализация на отделни сегменти от обществото, особено в контекст, когато крайната риторика се нормализира, а престъпленията от омраза стават част от дневния ред;
• за политическия суверенитет – иронично, но докато „Правда“ и нейните говорители претендират, че се борят за съхраняването на българския суверенитет, всъщност го компрометират, превръщайки политическите решения в резултат от чужда намеса. Ако България не може да прилага определени политики заради изкуствено генерирано обществено недоволство, то политическият суверенитет  на страната се оказва под косвения контрол на прокремълските наративи;
• за дългосрочната външнополитическа ориентация на страната – най-големият стратегически риск е дългосрочната промяна в геополитическата ориентация на страната. Макар да не е на непосредствен дневен ред, част от задачите на „Правда“ е да подготви почвата за потенциално правителство, което може да се обърне на Изток и да отслаби връзките с НАТО, да попречи на консенсуса в ЕС и в най-лошия сценарий, да изкара страната от западните съюзи. Анализаторите посочват това като малко вероятно рисково събитие, но с огромен ефект, което е още една причина дезинформацията да бъде приета като сериозна заплаха преди да се превърне в необратимо обществено мнение.

Сложната същност на екосистемата предполага, че традиционните контрамерки като фактчекинг, модериране на съдържанието, насрещни наративи и проверка на източниците, може да се окажат контрапродуктивни срещу толкова комплексни операции. Надеждната отбрана в такива случаи изисква също толкова комплексен подход, който се бори не просто срещу отделните единици фалшиво съдържание, а срещу цялата архитектура, която прави възможно систематичното манипулиране на реалността, е заключението на експертите от Обсерваторията за дезинформация.