36494 | 4 февр. 2022 | 00:55

Въвеждането на дигитални технологии и платформи, телемедицината в реалната клинична практика са катализатор за постигане на още по-добри резултати. Целта е да бъде провеждан адекватен скрининг на таргетни популации, смята доц. Чилингирова

На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с онкологичните заболявания. Кампанията на Международния съюз за контрол на рака (UICC) тази година е под мотото „Стесняване на пропастта в достъпа до лечение“ и фокусира общественото внимание върху неравнопоставеността при лечението на рака по света. Разговаряме с доц. д-р Наталия Чилингирова, един от водещите онколози в България.

- Доц. Чилингирова, къде се намира България на световната онкологична карта?
- Онкологичните заболявания заемат второ място по смъртност след сърдечносъдовите заболявания, като тенденцията за увеличение на заболяемостта и смъртността се запазва през годините. По данни на СЗО, през 2020 г. в света са регистрирани 19,3 млн. нови случая и 10 млн. смъртни случая в следствие на онкологично заболяване. Докато през 2018 г. белодробният карцином бе водещата по заболяемост неоплазма, през 2020 г. най-разпространеният рак вече е карциномът на гърдата при жените (2,3 млн. нови случая или 11,7% от всички онкологични заболявания). Но от своя страна белодробният карцином остава най-смъртоносен.

В Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с онкологично заболяване през 2020 г. – 1,3 млн. са починали, а прогнозите са, че смъртността ще се повиши с повече от 24% към 2035 г. Статистиката и за България следва тези притеснителни тенденции, като у нас за съжаление по-голямата част от заболяванията се диагностицират в напреднал стадий, а това променя терапевтичното поведение. Имайки предвидзаболяемостта и смъртността от онкологични заболявания, можем да твърдим, че България категорично присъства на световната онкологична карта. Дали обаче страната ни ще заема челните места, зависи от нас. Затова аз и колегите ми не спираме да обръщаме внимание върху значението на скрининга и профилактиката.

- На фона на многото проблеми в здравеопазването, като че ли профилактиката не е част от дневния ред на обществото…
- А би трябвало. Вярвам, че именно превенцията, както и скрининговите програми (в това число профилактичните прегледи), са основен инструмент за ранно откриване на заболяването, а това е начинът да променим мрачната статистика. Това е доказано работещият подход и основен постулат дори в ерата на прецизната медицина и иновациите в онкологията. Въвеждането на дигитални технологии и платформи, телемедицината в реалната клинична практика са катализатор за постигане на още по-добри резултати. Целта е да бъде провеждан адекватен скрининг на таргетни популации, например за рак на гърдата, маточната шийка, белия дроб, колоректалния кардцином и др. Такива програми съществуват и се провеждат на национално ниво в редица държави, но тук в България процесът не е завършен, въпреки постоянните усилия на колегите.

На този фон ‚Сърце и Мозък‘ Плевен прилага съвременен, мултидисциплинарен и високотехнологичен подход, а онкологичният ни център е на международно ниво. При нас всички необходими стъпки – диагностичният и терапевтичният процес, както и ключовото дългосрочно проследяване, се осъществяват на едно място, без пациентът да се лута между отделни институции в толкова тежък момент.

Неразривна част от успеха на лечението е и осигуряването на психологическа подкрепа и рехабилитация. За проследяване на специфични странични ефекти, най-честият от които е кардиотоксичността, интегрирахме в реалната си клинична практика достиженията на кардиоонкологията – ново хибридно направление в медицината, което обединява диагностично-терапевтичните подходи на кардиолози и онколози с цел по-доброто лечение на онкологично болните.

- Доц. Чилингирова, Вие сте един от малкото представители на нашата страна и единствен специалист по медицинска онкология от България, участвал в изслушванията пред Специалния комитет за борба с рака (ВЕСА) към Европейския парламент относно европейския антираков план. Какви са целите на плана и каква е ролята му за нас?
- Поради огромната социална значимост на онкологичните заболявания Европа се ангажира със свой антираков план (Europe’s Beating Cancer Plan), приеман за основен стълб на здравната политика на ЕС. Целта му е да постави начало на нова ера в превенцията и грижите за онкологично болните благодарение на устойчивото развитие на иновациите като съвременно оръжие в битката с рака. Планът отразява колективните, координирани действия по отношение на превенцията, скрининга, лечението, грижите за онкоболните и не на последно място – постигането на добро качество на живот на пациентите с онкологично заболяване и преживелите такова, като ефективната здравна политика зависи от работещо сътрудничество между държавите. Освен това новата амбициозна програма EU4Health и други инструменти на ЕС ще осигурят значителна финансова подкрепа на държавите членки в усилията им да направят здравните си системи по-стабилни и по-способни да се справят с рака.

Планът цели и подпомагане на изследователите в обмяната на опит, достижения и концепции между отделните държави членки. В ерата на дигиталните технологии от ключово значение е достъпът до важни здравни данни за потенциалните причини за рак, но и за обещаващи терапевтични открития. Ние, лекарите изследователи, медицинският персонал и болниците ще можем да се възползваме от незаменимото предимство на споделената информация, опит и ресурси. В крайна сметка това ще гарантира, че пациентите в Европа ще могат равнопоставено да получат от по-добри грижи и лечение. Конкретно, България е на прага на въвеждането на своя антираков план, който да постави ясни цели, да стъпи на възможностите на новите технологии и иновациите за предоставяне на съвременна грижа на всички наши пациенти. Затова планът е екипна работа на национално ниво. Освен правилни насоки и ясни цели в борбата с рака, за нас той означава и осигуряване на достатъчно целеви ресурси за постигането им. Така формулираните стратегии очертават бъдеще, което трябва да разпознаем и да вградим в настоящето.

Именно това е фокусът на работата ни в комплексния онкологичен център на ,Сърце и Мозък‘ в Плевен – да предоставим на своите пациенти безкомпромисна грижа на европейско ниво днес в България. Усилията ни са насочени както към превенцията и скрининга, така и към точната диагностика и иновативни терапевтични подходи, за да сме сигурни, че пациентите ни получават грижи, отговарящи на най-високите световни стандарти. Изключително ценно е, че на едно място разполагаме с възможностите на неоадювантната и адювантната химиотерапия, таргетната и хормоналната терапия, имунотерапията и палиативната химиотерапия, наред с лъчетерапията и радиохирургичното лечение. Болница ‚Сърце и Мозък‘ е единствената на Балканите, която е оборудвана с последно последно поколение Гама нож – за лечение на мозъчни тумори, и линеен ускорител, който чрез прецизно насочване позволява да бъдат унищожени болните тъкани без необходимост от отворени операции и високо лъченатоварване. През тази пролет въвеждаме и високотехнологична роботизирана хирургия за лечение на солидни тумори.

- А къде е мястото на генетиката в съвременната онкология?
- Навсякъде, във всяка една стъпка от диагнозата до лечението и проследяването. Днес ракът се приема и за заболяване на генома. А водеща задача на раковия геномен анализ е изясняването на молекулярните механизми, подлежащи в биологията на рака, и идентифицирането на онкогени, които по дефиниция носят мутации и могат да бъдат обект за нови прицелни терапии. Именно концепцията за прецизна медицина върви ръка за ръка с разбирането за генома на рака.

С откриването на съответните таргети (мутации) бе отбелязана нова ера в лечението на редица злокачествени тумори, като пациентите получиха иновативни възможности за лечение с по-добри резултати по отношение на отговора към терапията и преживяемостта.

В МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Плевен разполагаме със супер модерна напълно оборудвана генетична лаборатория с утвърдени специалисти, които прилагат достиженията на съвременната генетика в реалната ни клинична практика, така че терапевтичният подход към всеки наш пациент да бъде строго индивидуален на база характеристиките на неговия тумор. Така можем да постигнем по-добри резултати от лечението (напр. при карцином на гърдата, белия дроб, яйчниците, при редки тумори и тн.). В съвременната онкологията генетиката е крайъгълният камък за прецизно лечение, а в нашата болница е реална част от ежедневната грижа за пациента.

____

Доц. д-р Наталия Чилингирова е Началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Плевен. Завършва МУ София. След това професионалният ѝ път продължава в СБАЛ по онкология в София, където специализира медицинска онкология и работи като асистент в клиниката. Защитава научна дисертация в областта на лечението на карцинома на белия дроб, като разработва нови подходи за индивидуализиране на лечението му с акцент върху генетичните аспекти.

Доц. Чилингирова се е посветила на лечението на пациенти от цялата страна и прилагането на последните научни постижения в областта на онкологията.

Специализира в Швейцария и Австрия, преминава успешно редица международни обучения и онкологични семинари на едни от най-реномираните световни научни центрове като MSKCC в САЩ. Член е на български и международни научни дружества – ESMO, ASCO и др. Автор е на над 50 научни труда в български и международни сборници и списания.