13125 | 13 май 2019 | 18:13
Доц. д-р Йордан Величков е преподавател по международно право. Завършил е право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Автор на анализи, монографии, книги.
През последните години човечеството изживява най-рискования и непредсказуем за своето бъдеще период от съществуването си.
Ако в миналото се твърдеше, че Балканите са заредено буре с барут, то в подобно състояние вече се намира цялата планета.
Само натрупаният ядрен арсенал е в състояние многократно да унищожи живота на земята. Въпреки това продължава усъвършенстване на съществуващите и въоръжаване с нови още по-модерни и по-разрушителни образци оръжия. Ежегодно нарастват военните бюджети, достигайки умопомрачителни мащаби от 1,8 трилиона долара. Маневрите на войските стават почти ежедневие. А за да бъде оправдано това безумие военнолюбците платиха на „учени“ да „докажат, че войната е напълно естествена проява на народите“.
Имало е и ще има войни докато съществува човешкия род. В същото време могъщата пропагандна машина успя да парализира сетивата на международната общественост, която става все по-безразлична към тази агресивна политика, тикаща човечеството към гибел, както и по-безразлична към собствената си съдба. Ако в миналото, особено през 60-те и 70-те години на XX век, мощни антивоенни движения и протести принуждаваха политиците, и особено свръхсилите САЩ и СССР, да ограничат надпреварата във въоръжаването и потърсят взаимно приемливи решения за намаляване на напрежението, то днес пасивността и безразличието са реален факт. Само в началото на т.нар. период на разведряването, т.е. първата половина на 70-те години, са приети от ООН над 150 важни международни договора, три от които са с изключително значение: Договор за забрана разпространението на ядреното оръжие, Договор за употреба на бактериологическо оръжие и Договор за инсталиране на ядрено оръжие на морското дъно.
Днешното взривоопасно състояние на планетата се отчита и тревожи все повече политици, учени, анализатори, които са единодушни в едно: че за ядрения кошмар трябва да се намери разрешение и то спешно, защото при съществуващото международно напрежение и недоверие дори една грешка може да доведе до мащабен военен конфликт, при който употребата на ядрено оръжие е напълно реална.
В този дух е и неотдавнашното послание на трима известни американски политици: Джордж Шулц, държавен секретар (1982-1989 г.), Уйлям Пери, министър на отбраната (1994-1997 г.) и Сам Йън, сенатор, демократ, председател на Комисията по отбрана, направено пред „Уолстрийт джърнъл“. Тези безспорни политически авторитети са единодушни, че е „необходима смела политическа промяна, за да се избегне смъртоносната опасност“. Като критикуват американската политика към Русия те предлагат и конкретни стъпки за нейната незабавна промяна като:
- възстановяване на стратегическото сътрудничество с Русия;
- президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин в съвместно изявление да потвърдят, че в една ядрена война не може да има победител;
двете държави – САЩ и Русия, да обсъдят широки рамки за - утвърждаване на стратегическа стабилност на международната сцена.
Само преди няколко дни световната общност бе приятно изненадана от една безпрецедентна за последните години инициатива на президента Доналд Тръмп за премахване на ядреното оръжие в световен мащаб. Очевидно, като отчита надвисналия ядрен кошмар американският президент смята, че той може да бъде избегнат само с неговото отстраняване.
Идеята за свят без ядрено оръжие не е нова. Предлагана е от много политици и световни лидери. Още президентът Айзенхауер отчита катастрофалните последици от употреба на ядрено оръжие. Според него надпреварата във въоръжаването прави света по-несигурен, а мирът – нестабилен.
За пълно премахване на ядреното оръжие и унищожаване на ядрените арсенали настоява и президентът Джими Картър. Той дори иска САЩ рязко да ограничат производството и продажбата на конвенционално оръжие. Недопустимо е една от най-демократичните държави, според него, да бъде производител и търговец на оръжие номер едно на планетата. За тази безпрецедентна по мащаб антиоръжейна позиция той е удостоен с Нобелова награда за мир.
Въпреки водената през първия мандат остра антисъветска политика, президентът Роналд Рейгън лично предлага на срещата му със съветския лидер Михаил Горбачов, състояла се в Рейкявик през 1986 г., пълна забрана на ядреното оръжие и ликвидиране на запасите му в срок от десет години.
Заплахата от ядреното оръжие, която реално застрашава живота на земята, се отчита и от други политици и държавници. Факт е, обаче, че досега тази идея не е реализирана и то поради една изключителна пречка. Сериозната съпротива на влиятелни заинтересовани фактори и преди всичко на производителите на оръжие и свързаните с тях олигархично-глобалистки среди.
Историята на международните отношения свидетелства, че процесът на разведряване и то в периода на Студената война, включително и неговият кулминационен акт - Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа през лятото на 1975 г. в Хелзинки, се случи в резултат и на упорития натиск на европейската общественост, правителства и лидери, които в надпреварата във въоръжаването, особено в ядрения век, виждат реална угроза Европа за пореден път да се превърне в бойно поле на глобален военен сблъсък.
Днес изключителна отговорност за реализирането на тази безалтернативна за световния мир и съхраняване живота на Земята инициатива - свят без ядрено оръжие, имат отново европейците. Те и техните лидери трябва да осъзнаят тази отговорност, тъй като става въпрос за бъдещето на Европа и на планетата и решително да подкрепят всяка идея за ликвидиране на ядрения арсенал, включително и последната на президента Тръмп.
Подложен вече трета година на неистов натиск, на крайно остра пропагандна кампания, чудовищни клевети и арогантно-груб шантаж от крайно десните сили от архитектите на глобализма и оръжейно-олигархичната прослойка, Тръмп освен от подкрепата на мнозинството американци наистина се нуждае и от подкрепата на своите съюзници. Европейците, които само преди няколко десетилетия платиха най-високата цена с човешки жертви и разрушения в две световни войни, трябва да покажат, че войната за тях остава в миналото.
Такава позиция ще постави началото на сериозна промяна на образа на Европа, която освен икономически гигант ще се утвърди и като незаобиколим фактор на световната сцена. Към трите държави, определящи международния дневен ред – САЩ, Русия и Китай, ще се присъедини и ЕС.
Реалната подкрепа, която Европа ще даде на идеята на Тръмп по същество ще бъде и подкрепа на американския президент в гигантския му сблъсък с неолибералния глобализъм. На усилията му да промени едно крайно порочно антихуманно и антисоциално статукво, което провокира постоянно напрежение и въоръжени сблъсъци на световната сцена, предизвиква пълна дестабилизация и хаос в редица държави и райони и отприщва огромни бежански вълни. Такова статукво става все по-опасно за световния мир и сигурност и изключително рисков фактор, който може да предизвика дори глобален военен сблъсък.
Истеричната, но и доста хаотична злъчна пропаганда срещу Тръмп, е резултат най-вече на шока, който кандидатите за пълни господари на света получиха от неговата поява. Те все още не могат да приемат, че някой се е осмелил да им се противопостави, защото почти четири десетилетия живееха с чувството, че са вечни и непоклатими, защото разполагат с неограничени финансови ресурси, безпрецедентна военна мощ и могъщи медийни възможности.
Дали президентът Тръмп ще успее да отстрани неолибералните глобалисти от силните властови позиции, които заемат в САЩ, както и в някои европейски страни е трудно да се прогнозира. Факт е, обаче, че битката срещу неолибералния глобализъм е битка за защита на демокрацията и изконните ценности на човешката цивилизация. Преди 80 години човечеството бе разделено на два враждуващи лагера – на фашистки и антифашистки. За щастие, надделяха антифашистките сили, които спасиха хилядолетните цивилизационни достижения. Днес разделението в САЩ и в някои европейски страни е неолиберали – глобалисти и антиглобалисти, тоест сили, отстояващи и защитаващи националната държава и нейната изключителна демократична същност и безпрецедентна ценностна система. Кой от тях ще надделее. Това в значителна степен ще зависи от позицията на Европа.
Погледите на международната общественост са обърнати към бъдещите европейски лидери, които ще бъдат избрани съвсем скоро. Надеждите и очакванията са големи. Дали ще се покажат достойни наследници и горди независими европейци, както техните предци, които почти три хилядолетия са главният двигател на човешкия прогрес или ще продължат със синдрома на сателити и слуги на чужди интереси?
Бъдещето ще покаже!
Текстът е публикуван във в. „Труд“ и предоставен на Епицентър.бг от автора
Мобилна верси
RSS
