61526 | 21 юни 2016 | 15:06

В края на войната - февруари 1945 г., Чърчил заявява: „Съветската армия обезглави германското военно чудовище.“ Подвига на тази армия Чърчил нарича „триумф, който предизвика безграничното възхищение на нейните съюзници, и който реши участта на германския

Втората световна война е най-чудовищното, най-зловещото, най-античовешкото, най-мащабното и велико събитие в човешката история. Води се на територията на три континента – Европа, Азия и Африка, с участието на над 100 милиона армии от 61 държави. Светът, разделен на два непримирими лагера – фашистки и антифашистки, цели 6 години живее с кошмара и ужасите на войната, с чувството на неизвестност и обреченост. Тези мрачни години са най-съдбовния период за много държави и народи, за запазването на хилядолетната цивилизация. Броят на жертвите и мащабите на разрушенията са без аналог в историята на света. Загиват над 60 милиона, разрушени са десетки хиляди градове и села, унищожени са безценни паметници на културата и произведения на изкуството.

От септември 1939 г. до април 1941 г. Германия води война за разгромяване на държавите – противници на фашисткия лагер, и за завладяване на военно-икономическия им потенциал. В края на пролетта на 1941 г. тя разполага с огромна материална мощ и отлично въоръжена и със сериозен боен опит, армия. Този колосален военен и икономически потенциал на Третия райх дава основание и увереност на Хитлер да пристъпи към изпълнение на втория, по-важен етап на войната – нападение и разгром на Съветския съюз и унищожаване на източноевропейските народи.

Характерът и целите на войната срещу съветската държава, започнала на 22 юни 1941 г., са различни от тези срещу останалите европейски държави. Народите на Западна Европа трябва за бъдат завладяни, държани в пълно подчинение и принудени да работят за Германия. На източноевропейците е отредена друга съдба. Те подлежат на напълно унищожаване, за да освободят „жизнено пространство“ за богоизбраната арийска раса, върху която, заедно с територията на Германия, се създава общосветовна германска империя.

Този план е разработен в „програмния“ документ на Хитлер – „Моята борба“ и конкретизиран в редица негови указания и директиви. Така например, само няколко дни след нападението над СССР в реч пред офицери и генерали в Берлин фюрерът заявява: „Биологическата сила на руския и другите славянски народи трябва да се подкопае посредством изтребване на големи маси хора. Ние сме длъжни да унищожим поне една трета от тях.“  За останалите Хитлер препоръча по-бавна, но също сигурна смърт, като: „преднамерено организиране на глад, премахване на медицинското и санитарното обслужване, ликвидиране на интелигенцията... За нас вредно би било, ако русите, украинците, киргизите и др. народи умеят да четат и пишат. Забранявам нашите хигенни мероприятия да се разпространяват в тези области.“ „Целта на моята мисия на Изток, пояснява Хитлер, се свежда в крайна сметка в превръщането на това пространство в район за заселване на 100 милиона немци.“

Директивите на фюрера са закон, който се изпълнява стриктно и педантично от цялата нацистка администрация и военното командване. Още на 8 юни 1941 г., например, фелдмаршал  Кайтел, началник на щаба на германската армия, издава заповед в духа на директивите: „В тази война отнасянето с врага в съответствие с човешките норми на поведение и международното право е недопустимо.“

Варварска разпоредба, която обяснява причините за огромните жертви, които дават народите на Източна Европа – Съветския съюз - 27 милиона, Полша 6 милиона, огромна част от които цивилно население.

Секретните документи на Третия райх и директивите на Хитлер свидетелстват за плановете на Германия след победоносния поход на Изток да приключат със завоюването на всички европейски държави, без изключение. За всяка една от тях има разработен детайлен военен план с кодово название, както и какъв да бъде характера на окупационния режим. За Великобритания, например „новият ред“ се възлага на Гестапо, което трябва да наложи масов терор над англичаните, за да се предотварти всякаква съпротива срещу германските окупатори. Политическият и интелектуалният елит трябва да бъде арестуван и държан като заложник, а мъжете от 17 до 45 годишна възраст да бъдат интернирани и разселени в европейски държави с цел рязко ограничаване на демографските процеси. Това се налагало, защото според Хитлер, и англичаните са расово непълноценна нация.

Плановете на хитлеристка Германия изключват съществуването на независими държави на планетата, включително неутралните и съюзническите страни. След унищожаването на СССР германската армия ще бъде насочена към Швейцария, Испания, Португалия, Швеция и накрая съюзника Италия. Така, поставяйки под пълен контрол европейския континент и заграбените колониални владения, „хилядолетният“ германски райх става пълен господар на планетата.

Тези налудничави идеи стъписват дори такъв краен германофил като българския цар Борис III. Уплашен за короната си, а не за съдбата на българския народ, той разпорежда на „учени“, да „докажат“ неславянския произход на българите, както и родовата им близост до немците. По негово указание, и да се хареса на Хитлер, е отменено честването на 24 май – празника на славянската писменост,  българската просвета и култура.

Реалността през 1941 г. е смразяваща. Заплахата, надвиснала над човечеството и неговата хилядолетна история, е факт. Очертаващата се гибел провокира чувството за планетарна отговорност на народите на нефашистките държави и техните лидери, които единодушно отчитат, че изходът от надвисналата катастрофа е един единствен – единен съюз срещу общия враг на човешкия род – нацизма. В името на тази цел са пренебрегнати  всички различия – идеологически, политически, икономически, религиозни. Най-големите противници до 1941 г. - СССР, САЩ, Великобритания - изграждат велик по мощ и безпрецедентен по последователност и взаимодействие военен съюз, който успя да разгроми един страховит противник и изкорени една варварска идеология - нацизма.

Правителствата на трите съюзнически държави показаха в този критичен момент безпрецедентен политически прагматизъм, впечатляваща държавническа мъдрост и безрезевна преданост към своите народи. Те доказаха, че идеологиите са временни, а интересите на държавите и народите – вечни.

Надеждите на някои фашистки среди за разкол в антихитлеристката коалиция търпят пълен провал. Два дни след нападението над СССР Уинстън Чърчил прави едно от най-забележителните си изявления: „Никой през последните 25 години не е бил по-ярък противник на комунизма, отколкото аз. Аз не вземам нито една дума, която съм казал за него, но това сега не играе никаква роля..... Ако Хитлер смята, че нападението срещу Съветска Русия може да доведе и до най-малки изменения на голямите цели и да отслаби нашите усилия, които правим за неговото унищожение, той дълбоко се заблуждава.“

Същият велик английски държавник в края на войната - февруари 1945 г., заявява: „Съветската армия обезглави германското военно чудовище.“ Подвига на тази армия Чърчил нарича „триумф, който предизвика безграничното възхищение на нейните съюзници, и който реши участта на германския милитаризъм.“

Втората световна война е поредното доказателство за тесните връзки и взаимна зависимост на европейските държави и Русия. Без съветската армия победата над хитлеристка Германия е немислима, но и без европейските народи и особено без Англия и САЩ, цената на победата би била много по-голяма.

Втората световна война е един драматичен период в историята, в който се откроява решаващата роля на Съветския съюз в спасяването на европейските народи. Факт е, че преди няколко столетия руският народ с участието и на други европейски народи спря мощното нашествие на Чингиз Хан. Руската империя, след поредица от успешни войни, довели до освобождаването на много народи, успя да обезкръви и ликвидира най-деспотичната и агресивна сила, стъпила на европейския континент - Османската империя. Няма и в началото на XIX век има военна сила в Европа, освен Русия, която е в състояние да спре териториалната експанзия на Наполеон? Разгромът през Първата световна война на страховитата армия на кайзерова Германия е също тясно свързан с участието и огромните жертви на руската армия.

Предизвикателства и заплахите за сигурността на Европа днес са отново очевидна реалност. Тероризмът, религиозният фанатизъм и трансолигархичната войнствена прослойка, целяща разбиването на националните държави, са само част от тях. На тези заплахи европейските страни могат успешно да се противопоставят само в тясно взаимодействие и сътрудничество с Русия.

Нестабилната, динамичната и бързо променяща се международна обстановка налага конфронтацията в отношенията „ЕС – Русия”, чиито инициатори са някои американски крайнодесни сили, да бъде заменена с политиката на диалог и взаимно изгодно сътрудничество. Както през вековете, така и днес, двете страни  жизнено се нуждаят една от друга.