Външните министри на страните от Европейския съюз одобриха нов пакет от ограничителни мерки срещу Русия, насочен основно към финансовия сектор, енергетиката и лица, свързани с хибридни атаки срещу европейски държави
Санкциите засягат 12 физически лица и 101 дружества, сред които 47 руски банки и финансови институции, петролни рафинерии и основателката на Wildberries Татяна Ким.
С отделни решения Брюксел санкционира още 30 души и две организации за информационна намеса и кибератаки.
Част от мерките са директен отговор на зачестилите координирани от Москва хибридни атаки в Европа, включително кибератаки, палежи и саботажи (като неуспешното нападение с дрон срещу летище в Германия).
По изрично настояване на София, две банки с мажоритарен български капитал, работещи на руския пазар, бяха извадени от първоначалния санкционен проект. Външният министър Велислава Петрова защити позицията с цел опазване на българските финансови интереси и активи в страната.
Става дума за руската Първа инвестиционна банка, в която мажоритарен дял държи българският „Старком холдинг“, и Инвестиционна кооперативна банка (ИК Банк) от Казан, в която участие има българската Централна кооперативна банка. Руската Първа инвестиционна банка е отделно дружество от едноименната банка в България.
Според разследващия проект „Система“ на Радио Свободна Европа двете банки са сред четири дружества, извадени при преговорите по списъка.
Другите две банки са „РЕСО Кредит“ по искане на Франция и петролната компания „ТАНЕКО“ по искане на Унгария.
47 банки, рафинерии и търговци на петрол
ТАСС посочва 47 руски банки сред санкционираните, включително „Юнистрим“, „СПБ банк“, „Морской банк“, „Солид банк“, „Датабанк“ и банка „Снежинский“. В списъка са и платежната услуга „ЮМани“ и Петербургският разплащателен център.
Съветът на ЕС обяви, че целта е да ограничи финансовите канали, през които Русия получава държавни приходи и финансира войната.
Тези 113 нови ограничения се явяват спешно разширяване на съществуващите списъци, приети непосредствено преди финализирането на подготвяния много по-голям 22-ри всеобхватен пакет от санкции. През октомври ЕС прие най-мащабното еднократно разширяване в историята си, което включи рекордните близо 1600 лица и компании (1569 обекта) наведнъж, насочени директно срещу руския военнопромишлен комплекс.
Одобрените днес 113 позиции са по-скоро междинен оперативен удар, докато Европейската комисия и държавите членки изглаждат детайлите по следващия мащабен 22-ри пакет. Очаква се той да наложи още по-сериозни системни ограничения върху банковия сектор, криптовалутните платформи и мерки срещу руски и беларуски спортисти.
В енергетиката мерките обхващат дружества, които управляват Московската и Омската рафинерия, както и рафинерии в Хабаровск, Саратов и Новошахтинск. Санкционирани са Петербургският петролен терминал и „Русхимальянс“, оператор на строящия се комплекс за преработка и втечняване на природен газ в Уст Луга. ЕС включи и купувачи на руски петрол от трети страни, както и лица, които притежават или управляват вече санкционирани кораби от т.нар. руски сенчест флот.
Сред санкционираните са още предприемачът Александър Чачава, когото ЕС свързва с онлайн търговеца Ozon, и Сергей Матвиенко, син на председателя на руския Съвет на федерацията Валентина Матвиенко. Мерките включват замразяване на активи и забрана да се предоставят средства или икономически ресурси на вписаните лица и дружества. За физическите лица има и забрана за влизане в ЕС.
Отделни санкции за информационна намеса и кибератаки
В отделния списък за информационна намеса влизат 30 души и московската Агенция за социално проектиране. Съветът на ЕС посочва, че 24 от санкционираните са работили за агенцията. Сред останалите са военният блогър Юрий Подоляка, телевизионният водещ Виталий Елисеев и ирландският журналист от RT Чей Боуз. По режима за кибератаки е санкционирана групата NoName057(16).
Макар че този пакет е по-малък като численост спрямо рекордните предходни разширения, той нанася целенасочени оперативни удари върху критични и все още работещи канали в руската икономика.
Включването на още 47 руски банки в черния списък на практика прекъсва последните легални „капиляри“ за международни разплащания. Това силно затруднява руския бизнес при плащанията за внос на стоки и суровини, тъй като все по-малко местни банки имат достъп до чуждестранна валута и кореспондентски сметки извън Русия. Очаква се нов ръст на комисионните при трансакции през трети страни и допълнително забавяне на доставките.
Новите санкции срещу компании, обслужващи руския сенчест флот, и петролни рафинерии целят да свият маржа на печалба от износа на суров петрол. Русия ще трябва да отделя още повече ресурс за застраховане, пререгистриране и управление на танкерите под чужд флаг. Това не спира износа напълно, но намалява нетните приходи в руския бюджет, тъй като разходите за транспорт и логистика изяждат голяма част от печалбата от продажбата на барела.
Ограниченията ще свият предлагането на пазара, което неизбежно ще доведе до нов натиск върху инфлацията и поскъпване на стоките от първа необходимост в страната. За руската икономика този пакет не е шоков удар, а поредната стъпка от стратегията на „хилядата порязвания“, която системно оскъпява издръжката на руската държавна машина и засилва дефицита на ликвидност
1080 | 16 ноем. 2026 | 15:27





Мобилна верси
RSS
