24689 | 23 март 2023 | 13:10

През 2003 г. САЩ отправи искането за двустранно споразумение с България по въпроса за Международния наказателен съд (МНС). Споразумението щеше да отмени частично обвързаността на България по Римския договор

Глеб Кузнецов, бивш главен експерт в американския център

"Carnegie endowment for international peace" в Москва

Съединените щати, не само че не са „ратифицирали Римския статут“ и следователно Международния наказателен съд изобщо не работи за тях, но всъщност е много по-смешно. Не само "не ратифицираха", но и приеха специален закон във връзка с "Римския статут", наречен "Закон за защита на американските военнослужещи" (Аmerican Service-Members’ Protection Act), който гласи, че нито един американски гражданин или съюзник не може да бъде арестуван или задържан по нареждане на МНС.

Законът съдържа следното:

- Никоя агенция или организация на правителството на САЩ, който и да е щат или местно правителство, не може да екстрадира което и да е лице от Съединените щати и да го предава на Международния наказателен съд или да подкрепя прехвърлянето на всеки гражданин или постоянно пребиваващ на територията на Съединените американски щати на Международния Наказателен съд;

- Никоя агенция или организация на правителството на Съединените щати или на който и да е щат или местно правителство, включително съд, не може да подкрепя Международния наказателен съд;

- Никой агент на Международния наказателен съд не може да извършва в Съединените щати или на която и да е територия под юрисдикцията на Съединените щати каквато и да е разследваща дейност във връзка с предварително разследване, разследване, съдебно преследване или друго производство пред Международния наказателен съд.

САЩ подписаха и редица двустранни споразумения с други страни, чието условие беше отказът на тези страни да си сътрудничат с МНС по въпроси, свързани с американските граждани. Между тях са Ирак, Индия, Израел, Тайланд и т.н.

През 2006 г. прокурорът на Международния наказателен съд Фату Бенсуда започна предварително разследване на действията на САЩ в Афганистан, търсейки съдействие от администрацията на Обама, но срещна толкова голям отпор от Демократическата партия, колкото и от Републиканската. Разследването се точи 11 години. През 2017 г., след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп, Бенсуда официално поиска от съдиите на МНС да разрешат разследване на военни престъпления, извършени от американската армия и ЦРУ.

През 2018 г. властите на САЩ обявиха, че ще арестуват съдии от МНС и ще наложат санкции на всички, участващи в разследването. Съдиите разбраха сигнала и през 2019 г. последва решение: на Бенсуда беше отказано да започне разследване, а в обосновката си съдът се позова на „сложността и нестабилността на политическия климат“. През 2020 г. „променящият се климат“ позволи на Бенсуда да обжалва това решение. Разследването беше разрешено. Администрацията на Тръмп на свой ред заяви, че подобни действия на МНС "заплашват да подкопаят суверенитета на САЩ". През септември същата година САЩ наложиха персонални санкции срещу прокурор Бенсуда и друг висш прокурор на МНС, Факисо Мочочоко.

В резултат на координиран натиск Бенсуда беше уволнена, а британецът Карим Хан, който я замести, намери "соломоново решение". Той обяви подновяването на разследването, но с уговорка: всички подробности относно Съединените щати ще бъдат пропуснати и то ще се отнася само за талибаните и Ислямска държава.

Б. пр.: През 2003 г. САЩ отправи искането за двустранно споразумение с България по въпроса за Международния наказателен съд (МНС). Споразумението щеше да отмени частично обвързаността на България по Римския договор.

Превод Владислав Наков за "Гласове" 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!