1759 | 13 ноем. 2026 | 12:43

Той е един от последните дейци на Балканското единодействие. Смъртта му съвпада с началото на нова епоха в българо-гръцките отношения

Търновският митрополит Иларион Критски изиграва изключителна роля за създаването и укрепването на първото новобългарско училище в Габрово.

Роден е на остров Крит. Подстригва се в Синайския манастир. Още преди да стане митрополит, е ръкоположен за архимандрит. Както сам пише в писмо до Неофит Рилски, известно време е учител на един от егейските острови. Години преди да заеме търновската митрополитска катедра през 1818 г., прави превод на Библията от старогръцки на новогръцки език.

Той е ръкоположен за търновски митрополит през юни 1821 г. Този висок духовен сан получава в труден момент за Цариградската патриаршия. Неговият предшественик Йоаникий е обесен заедно с патриарх Григорий V за съучастие в гръцкото въстание (Заверата) от 1821 г.

Две години след пристигането си в Търново Иларион издава документ, с който задължава църквите да си открият кондики, в които да се води точен отчет за приходите и разходите. Открива и нова кондика на митрополията за църкви, манастири и училищата, в която отразява състоянието на делата в цялата епархия. Този църковен документ разказва за славянската книжнина в Търновско, за съществуването на славянски училища в Свищов, Дряново и Лясковец.

Всичко това е в противоречие с легендите за Иларион като унищожител на църковно-славянската книжнина. Той определя сумите, които църквата „Св. Апостол“ в Свищов трябва да отпуска за славянското и общото училища в града. Нарежда да се дават по 200 гроша за славянското школо и по 120 гроша за общото.

През 1827 г. Иларион Критски е отстранен от търновския митрополитски престол, а четири години по-късно е възстановен. Остава там до смъртта си на 8 февруари 1838 г. Не се знаят точните причини за свалянето му от престола.

Той е един от най-образованите митрополити в Търново. Иларион Критски пише на 2 декември 1834 г. до Васил Априлов и Николай Палаузов: „Преди да си спомните за българската граматика, аз преди осем години, преди да се случи нещастието с мен (отстраняването му от търновския митрополитски престол), като се намирах в Свищов, поканих трима души, които знаят добре славянски и български език, да съставят граматика на български език и да я напечатат на мои разноски, колкото може по-правилно; по нея аз имах намерение да преведа светото писание, което може да се удостовери; и ако не ми се бе случило внезапно нещастие, не само езикът, но и самите науки сега щяха да постигат голями успехи в България. Но като пристигна в тия места моят приемник не само не помисли за подобни предприятия, а дори никак не попита дали в някой град или село имат нужда от някакви училища“.

Вероятно към същото време се отнасят и идеите на Иларион да открие печатница в Свищов, както и в Габрово. Той пише на Неофит Рилски на 10 май 1837 г. „Най-удобното място за печатница е Свищов, а не другото, гдето и ние се погрижихме тогава да я уредим, понеже всичко се пренася леко чрез кораби“.

Иларион Критски е толерантен спрямо българите от неговата епархия. През 1827 г. той пише на агента на Британското библейско общество в Смирна Лийвс за необходимостта да се превежда Библията на говоримите езици. Същият Лийвс в рапорт до обществото отбелязва, че „в цялата негова широка епархия се допуска да се чете черковната служба и да се преподава в училищата на славянски, когато в цяла Тракия, се четяла литургията предимно на гръцки“.

Търновският митрополит издейства разрешение за строежа на българската църква „Св. Никола“ в Търново, нарежда да се служи от лявата ù страна на славянски език и подарява на църквата икони, които надписва освен на гръцки и на славянски език.

Иларион иска да просвети епархията си. Васил Априлов, Николай Палаузов и братя Мустакови се обръщат към търновския митрополит за организирането на първото новобългарско училище в Габрово. Априлов пише: „Иларион, грък от остров Кандия (Крит), истински пастир, човек учен и с големи способности, макар и да не беше българин, много се грижеше за образованието и просвещението на българите“.

Митрополит Иларион съветва Априлов и Палаузов да въведат в Габровското училище гръцки език, тъй като на български език липсват учебници, а за тяхното съставяне са необходими години, а до тогава младите хора „ще постигнат малко успехи“. Априлов и Палаузов отговарят на Иларион: „Признаваме, че ако 7-годишно дете отиде на училище и се учи 4-5 години на български, то на 12- годишна възраст може да учи до 20-годишната си възраст не само гръцки, но и турски и друг някой език, който училището има възможност да преподава. Обаче от 100 деца 80 ще се върнат в бащините си занаяти и само 20 ще продължат обучението на гръцки език. Дидактически средства за българско учение засега имаме на ръка: таблиците, катехизис, две граматики, обща история, кратко изложение на Стария и Новия завет, буквар с нравствени примери и басни, калиграфия, кратка география, която приема да преведе Кипиловски. Когато учениците усвоят повече или по-малко знания по тези предмети, желаещите минават при гръцкия учител, при когото добиват по-широки познания и ученолюбивите отиват в други градове, за да продължат образованието си. По тоя път минават народите в Европа по общите училища и напредват с гигантски крачки“.

И допълват още: „Като обмисляме всичко това, добавяме „бавно бързай“ и съдейки за работите с търновски компас, смятаме, че трябва да преминем една-две години преподаването само на български и според това да се осведомиме сигурно“. По същия повод на 1 февруари 1835 г. Мустаков пише на Неофит Рилски, че е невъзможно, както иска негово преосвещенство Иларион да се преподават два езика, защото никое от децата не разбира нито дума гръцки, „а да говорят само преподаващите гръцки и да върви напразно заплатата на учителя, това е твърде много“.
Като представител на Цариградската патриаршия и грък по народност е естествено Иларион Критски да настоява за въвеждане на гръцкия език в Габровското училище. Такава е практиката в балканските училища по онова време. Българите не отричат изучаването на гръцки език, а само го преместват във времето, когато децата ще бъдат достатъчно подготвени по родния си език. Пред Иларион се поддържа идеята за намиране на гръцки учител, който да пристигне в Габрово и уреди училището.

Габровските първенци настояват за това, защото има практическа нужда от изучаването на гръцки, официален е наравно с турския език за търговия с Османската империя, но и желаят да подражават на гърците, за да се доберат до тяхното положение в обществения живот.

Петко Славейков казва за Иларион, че е бил „един от най-деятелните пропагандатори на панелинизма в България по онова време, но е бил дълбок политик и умеял майсторски да води работите, като да се неусещат хората за плановете му“.

През 1833 г. Иларион присъства и благославя полагането на основния камък на училищната сграда. Съдейства за изпращането на Неофит Рилски в Букурещ, където той усвоява взаимоучителната метода. Търновският митрополит води кореспонденция с Неофит, пише на монасите в Рилския манастир да го освободят от задълженията му на таксидиот в Казанлък, уговаря рилския таксидист в Стара Загора да поеме и функциите на Неофит в Казанлък. След заминаването на известния учител в Букурещ Иларион поддържа контакти с братя Мустакови и самия Неофит, редовно се осведомява за подготовката му.

Разбира, че между рилския монах и братя Мустакови има недоразумения и се обръща към тях с неодобрение. После отново се интересува от подготовката на Неофит Рилски: „Много е необходимо твоята ученост на младите да се упражниш добре във взаимоучителната система и импровизирано ще можеш да учиш тук младите, докато бъдат издадени таблиците“. Одобрява преводите му и допълва, че „дори и ние имаме някои книжки, които трябва да се преведат на български за полза на децата“. Иларион съвсем няма за цел да елинизира Габровското училище.

Постепенно, особено след пристигането на рилския монах в Габрово, търновският митрополит става един от най-верните му изповедници, човекът, с когото Неофит Рилски споделя трудностите в ежедневния си живот и недоволството на габровските чорбаджии към училището. Иларион Критски се опитва да уравновеси отношенията на учителя с габровци, подкрепя го и му напомня, че „добрите работи с труд се създават и с мъка се уреждат“. Обещава лично да съдейства, мисли да отиде в Габрово при него и „като размислим заедно, ще уредим всичко що е противно и ще поставим училището в добър ред и чрез право слово ще усмирим противоречащите“. В края на септември 1835 г. търновският митрополит изпраща „общоувещателно писмо за училището до християните“, с което порицава злословещите и съветва останалите да пазят доброто управление на училищните дела. По поръчение на братя Мустакови препраща до Неофит сръбски вестник, от който габровци могат да видят, че и султанът е заповядал на господаря Милош Обренович да прави взаимоучителни училища в Сърбия.

Иларион Критски желае Габровското училище да се превърне в гимназия. Той непрестанно се грижи за школото. Съветва Неофит Рилски да съгласува превода на Новия завет с „Болгарската граматика“, за да се ползва при обучението. Във връзка с отпечатването се налага рилският монах да замине за Смирна, нещо което не се осъществява, а Иларион му пише: „Но твоя ученост трябва да се погрижиш отсега да намериш един тамошен младеж, доколкото може на възраст и порядъчен, и да го упражниш във взаимоучителната система, та когато стане нужно да заминеш за Смирна, да го оставиш за свой приемник и надзорник на училището, докато се завърнеш, за да не би да пренебрегнем едно добро грижейки се да направим друго“.

Малко преди да пристигне в Габрово, за да проведе годишния изпит на учениците на 27 юли 1836 г., Иларион съобщава на учителя Неофит Рилски добре да подготви учениците си, та в присъствие на първенците да стане „едно упражнение за изобличение на някои безчинни, които говорят против училището“. Търновският митрополит разпространява идеите на Габровското училище. С писмо от 15 март 1836 той моли Неофит Рилски да помогне на казанлъчани да си построят сграда за взаимно училище и да им подготви учител. Вероятно не без негово знание, протосингелът на Търновската митрополия препоръчва в Габровското училище млад човек, някой си Петър от Търново.

Иларион помага при уреждане на финансовите дела на известното училище. Неговият опит е голям, а българите все още не са достатъчно вещи в управлението и издръжката на училищата. Той осигурява 10 000 гроша, заем в полза на село Габрово, които се използват за изграждане на училищната сграда. Иларион се занимава с изплащането заплатата на учителя Неофит, с него обсъжда евентуалното увеличаване. Занимава се редовно с финансовите дела на школото. Вероятно изпълнява и желанието на Априлов и Палаузов на всеки шест месеца сметките на училището да се представят на търновския митрополит и едва след това да се изпращат в Одеса.

Иларион Критски дарява на Габровското училище свои лични пари – 1500 гроша. Той не прави разлика между гръцкото и българското учебно дело. Това показва не само неговите добри намерения, но и по думите на Априлов „подтиква габровци да завършат училищната сграда със свое иждивение“.

До отпътуването на Неофит Рилски от Габрово Иларион Критски активно участва в управлението и уреждането на училището. От напускането на Неофит до смъртта на митрополита минават пет месеца. Дали през това време той се е занимавал с въпроси на школото е неизвестно. Но направеното от него за създаването и укрепването на първото новобългарско училище е значително.

Българите съзнателно се насочват към търновския митрополит – стремят се да използват влиянието му на духовно лице и опита му в управлението на просветните дела. Независимо, че е грък Иларион Критски прави всичко възможно за развитието на българското учебно дело.

Той е един от последните дейци на Балканското единодействие. Смъртта му съвпада с началото на нова епоха в българо-гръцките отношения. През 40-те години на XIX в. Цариградската патриаршия преминава на позициите на активната денационализаторска политика спрямо българите. Преводът на Новия завет, направен от Неофит Рилски под ръководството на Иларион през 1841 г. е забравен. По същото време е издадено окръжно, с което на владиците се дава право да се вмесват пряко в българските учебни дела. Започва и голямата акция на българите за признаването на българската национална църква, т. е. за признаването правото на самоопределение на българската нация.