26404 | 15 септ. 2015 | 15:59

България има свой проблем - десетките хиляди хора, които напускат държавата и все по-рядко се връщат в нея, казва за Епицентър.бг преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Преди да бъде превзета от чужденците, България ще бъде изоставена от българите. Пред тази неутешителна перспектива въпросът за това кой ще кара кораба с призраците ми изглежда съвсем маловажен. Но корабът с призраците е най-дълбокото пристрастие на днешните български политици.“ Това казва в интервю за Епицентър.бг проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

- Проф. Стефанов, Европа е изправена пред сериозно предизвикателство - ново преселение на народите. Писателят Стефан Цанев заяви по повод на бежанската вълна, че Европа е в капан, че я превземат без оръжие и че ислямизирането й е неизбежно. А най-песимистичните прогнози звучат така: край на Европа. Споделяте ли тези опасения?
- В момента Европа е атакувана от човешки потоци и от потоци образи. Човешките потоци са политически и социален проблем, потоците образи са реторически механизъм и социално-психологически ефект. Ще се опитам да обясня защо е необходимо това разделяне и с какво може да бъде полезно.
Човешките потоци влачат инороден и инокултурен елемент. Това са вечните „варвари”, заливали и заливащи европейския континент. Искаме или не, тези нарастващи „варварски” масиви са принуда към промяна. Ние трябва да се стесним в европейския си дом, да овладеем възможните си негативни емоции, да се примирим с гостоприемството. Варварите могат да разрушават бързо, но и да променят бавно. В случая вторият вариант е по-вероятният – бежанците ще окажат бавен идентификационен натиск върху европейските общества. Тук оставям настрана въпросите за финансовата и политическата цена на преселението, за тежестта върху социалните системи и пр.

- Ще се справи ли Европа с предизвикателството?
- Европа смята, че ще се справи с варварите и лесно ще ги направи част от културните си кодировки. Но това съвсем не е сигурно. Европа е ресурсно изтощена откъм идеи и идеологии. Бежанците могат да създадат не само анклави на чуждост и несигурност, но и да учредят центрове за идентификация с идеи и идеологии. Ислямска държава е такъв идентификационен център, затова част от европейците предприемат тези на пръв поглед напълно изумителни пътешествия към нея.
Потоците образи целят да ни анестезират. Да ни отклонят от мащабите и от последиците на събитието и да ни вкарат в кошарата на сантиментите, да ни дадат макар и нестабилна опора в хуманистичната традиция. Със своята силна сантиментална стойност, снимката на едно мъртво дете е реторически механизъм. Снимката усилва аргументите на толерантността. Тя е средство за колективно превиване на нагласите, за преглъщане на уплахите.
Творенията на Мишел Уелбек, изказвания като тези на Стефан Цанев и на много други пазители на Европа, също са част от иконографията, само че откъм обратните намерения. Тук целта е образите да усилят страха от бъдещето чрез апокалиптични видения.
Заклещена между призивите за толерантност и образите на страха, Европа ще преживее бежанската вълна като един скъпо струващ опит. Гръцкият поет Константинос Кавафис казваше, че пристигащите варвари все пак са някакво решение, но те са много трудно и съмнително разрешение.

- Усещате ли колебание и разнобой сред европейските политически лидери? Защо Европа се раздели на две: от едната страна са западноевропейските държави, от другата – държавите от Централна и Източна Европа, където са и бившите социалистически страни? Първите приемат бежанците и определят квоти, вторите водят политика на отчетлив национализъм. Стандартът на живот или близкото минало определят различните позиции?
- Не е необходимо да усещам лично колебанята, разликите са достатъчно видими за всички. Бежанската вълна е многофакторен проблем, чието решаване зависи от реални политики, а не от сантиментални реторики. Централна и Източна Европа са по-болезнената, по-травмираната част от континента. Те са боледували дълго и трудно са оздравявали. Затова правителствата на част от европейските държави са хладнокръвно наясно какво идва насреща им. Те знаят, че смесите са взривоопасни. Знаят, че Европа е погълнала много инороден елемент, но подозират че в един определен момент може и да се задави. Затова са предпазливи и вдигат стени.
Брюксел може и да толерира безродниците, но самата Европа е немислима без локалните идентичности и културните различия, въплъщавани от националните общности.

- Има ли криза на лидерство и в Европа - проблем, който смятахме, че е характерен най-вече за България?
- Светът е управляван много дълго от безлични посредствености и много кратко от истински лидери, хора на знанието, волята, мъжеството, проправените пътища. Спомнете си времето около Втората световна война, какви посредствености са удавили тогавашна Европа в ямата.
Днешната европейска маршировка на място отново ни показва точно това – липсата на истински лидери. Лидер не е човекът с поста, сграбчилият властта за гушата. Лидер е човекът с идеи, със способността да ги реализира. Какви идеи за бъдещето на Европа и света има възхваляваната машинистка на европейския локомотив Меркел? Или безличният Оланд? Или нашенските знаменосци на прогреса, които периодично притичват от колибките си за съвети до белите домове на господарите си? Липсващата дъбочина на мисълта по традиция се компенсира от ъгъла на послушно наведената глава.

- Бежанският наплив от хора с чужда култура и с нехристиянско вероизповедание ще засили ли национализма в страните от Европейския съюз?
- Точно това ще направи, ще усили местните колективни идентичности. Ще даде възможност да се покажат най-грозните лица на национализма и на националистичните политически формации. Каквото и да говорим, бежанецът е неканен гост, принудителен сътрапезник. И това е ситуация, от която някои несъмнено ще се възползват.

- Отношението на българите към бежанците и към ромите изостри въпроса: толерантен ли е съвременният българин?
- Последователно твърдя, че подобни въпроси нямат правилен отговор, по-точно – нямат еднозначен отговор. Хората са различни и колкото и да се опитваме да ги вмъкнем в прекалени обобщения трудно ще ни се удаде. Проблемът не е в статичния психологически профил на българина, а в способността на държавата и обществото да се справят с все по-драматично настъпващите предизивикателства.
Ромите са дори по-опасни от бежанците, защото те са нашите вътрешни бежанци. Огромна част от тях са буквално избягали от образователната система, от системата на социалните отговорности, от елементарните цивилизационни стандарти. Гетото не е място, гетото е съвкупност от така описаните бягства. Държавата съвсем скоро ще колабира, особено ако масивите с подобно население продължават да се увеличават. Не само социалните системи ще се пропукат, самата социална тъкан може да некрозира фатално.
Не можеш да си позволиш в рамките на модерна европейска държава да отглеждаш и да издържаш номадски общности. Не можеш да неглижираш с разсеян поглед поведението на термити, които буквално изяждат цели села, а вече и градове. Държавата-призрак не е добро място за смислен живот. Това което казвам, не е ксенофобия, то няма отношение към етноса като такъв, а към неговия обречен и обременителен социален статус. То има отношение към собствената ни безотговорност да удавим с цялата си жестокост цели поколения цигани в гетото на излишните и в образа на опасните.

- Прави впечатление, че днес българите се обръщат към миналото, за да търсят там поводи и причини за национално самочувствие. Защо не към настоящето?
- Миналото е не само чужда, но и селективно създадена страна. Миналото е ценностно подредено време, където повечето от мотивациите са заличени. В монументалния си националистичен вариант миналото е тъкмо това – парк на героите, на подвизите, на удовлетворителните идентификации. Поради това сме склонни да обикаляме често парка с монументите, за да си напазаруваме самочувствие от онзи запокитен в миналото символичен пазар. Трескавото изработване на паметници е знак не само на признателност, но и на колективно безпокойство от настоящето, от доминиращото усещане за празнота в днешния ден. Паметникът е уред за излъскване на помръкващото колективно самочувствие.

- Създаде се следната матрица: българите чакат българските политици да им оправят живота, българските политици чакат указания от Брюксел. Как изглежда тази матрица на фона на острия бежански проблем?
- Принадлежността към една или друга структура е тъкмо това – поемане на ангажименти и плащане на цена. Проблемът е, че Центърът обикновено трудно вижда и слабо разбира какво се случва в периферията. Това слабо зрение може да се нарече и бюрократична слепота. Европа е прекалено различна, но нейната унификация се налага все по-силово.
Освен бежанския проблем с прииждащите чужденци, България има свой български бежански проблем. Това са десетките хиляди хора, които напускат държавата и все по-рядко се връщат в нея. Това са милионите обезверени, изпаднали във вътрешна емиграция човеци.
България е страна, която има огромни проблеми с мотивацията на нацията си. Преди да бъде превзета от чужденците, тя ще бъде изоставена от самите българи. Пред тази неутешителна перспектива въпросът за това кой ще кара кораба с призраците ми изглежда съвсем маловажен. Но корабът с призраците е най-дълбокото пристрастие на днешните български политици.

- Виждате ли в своите студенти надеждата, че и тук може да се получи модерно гражданско общество, което контролира действията на политическия елит?
- Сигурно сега е мястото да хваля младите хора, да изповядвам вярата си в бъдещето, но няма да го направя. За повечето от младите хора България не е хоризонт, който ги очаква, а е страница, която се затваря, макар и бавно. Не бива да ги виним за това – да бъдеш герой от затваряща се страница не е най-доброто като обещание и като приключение.