460 | 12 окт. 2026 | 15:03

През по-голямата част от изследвания период капиталовите разходи по държавния бюджет остават под планираните равнища. Изключения са 2018 и 2023 г., когато е отчетено преизпълнение съответно от 110,2% и 108,8%

България отчита системно неизпълнение на планираните публични инвестиционни разходи през периода 2015-2024 г. Натрупаното отклонение между планираните и отчетените капиталови разходи по консолидираната фискална програма (КФП) достига 15,296 млрд. лева, показва анализ, изготвен от Фискалния съвет въз основа на данни на Министерството на финансите и Сметната палата.

При капиталовите разходи по държавния бюджет сумарното неизпълнение за същия десетгодишен период се оценява на около 6,4 млрд. лева.

Анализът сравнява актуализираните годишни бюджетни планове с реалното изпълнение и проследява причините за отклоненията. Използвани са и одитните доклади на Сметната палата, които позволяват да се разграничат действително нереализираните инвестиции от случаите, при които средствата са били пренасочени към други бюджетни пера.

През по-голямата част от изследвания период капиталовите разходи по държавния бюджет остават под планираните равнища. Изключения са 2018 и 2023 г., когато е отчетено преизпълнение съответно от 110,2% и 108,8%.

Най-слаба е 2021 г., когато са реализирани едва 31,5% от планираните капиталови разходи. През 2020 г. изпълнението е 61,2%, а през 2022 г. достига 73,8%.

Особено сериозно изоставане се наблюдава и през 2024 г., когато изпълнението е едва 48,9% от годишния разчет.

Сред основните причини за неизпълнението са забавени, обжалвани или неприключили обществени поръчки, нереализирани инвестиционни проекти, промени в бюджетните приоритети и пренасочване на средства към текущи разходи или капиталови трансфери.

След 2020 г. допълнително влияние оказват пандемията от COVID-19, поскъпването на строителните материали и труда, както и забавянето на отделни инфраструктурни проекти.

По време на пандемията част от средствата за капиталови инвестиции са пренасочени към противоепидемични мерки и други текущи разходи. През 2021 г. рязкото увеличение на строителните разходи допълнително затруднява реализацията на инвестиционните проекти.

В годините с преизпълнение решаваща роля имат допълнителното финансиране и промените в бюджетите, включително за големи инфраструктурни проекти, инвестиции в отбраната и общински инициативи.

Анализът обръща внимание и на механизма на Националната програма за капиталови разходи, който през последните години позволява значително преразпределение на средства към конкретни проекти и трансфери в рамките на бюджетната година.

Подобна тенденция се наблюдава и при консолидираната фискална програма, която обхваща по-широк кръг публични разходи, включително инвестициите на общините и проектите, финансирани с европейски средства.

При КФП преизпълнение е отчетено през 2015 и 2023 г. И двете години съвпадат с приключването на програмни периоди на Европейския съюз, когато се ускоряват плащанията по завършени или приключващи проекти.

В началото на новите програмни периоди усвояването обикновено е по-слабо заради административни процедури, подготовка на проектите и забавяния при обществените поръчки.

Съществено влияние върху общите резултати оказва и изпълнението на общинските инвестиционни програми.

Авторите на анализа подчертават, че разликата между планираните и отчетените капиталови разходи не трябва автоматично да се разглежда като неизразходвани средства. В редица години значителна част от първоначално предвидения ресурс е била прехвърляна към други бюджетни направления.

Въпреки това данните очертават траен проблем при превръщането на бюджетните разчети в реално изпълнени инвестиции.

Според анализа отклоненията се дължат както на административни и процедурни затруднения, така и на съществени промени в разпределението на публичните средства през бюджетната година.