10337 | 9 май 2025 | 11:25

От 2014 г насам, и особено след 2022 г, Източният фронт е оставен на заден план, а десантът в Нормандия е представен като решаващото събитие. Това е опасна лъжа

На Запад рязко се засили процесът на преразглеждане на историята на Втората световна война, пише Адам Бернар във френския портал AgoraVox. Ролята на Съветския съюз в разгрома на нацизма не просто се оставя на заден план, а просто се изтрива от паметта. Целта е много специфична.

На 23 април 2025 г. дипломати от Украйна, Великобритания, САЩ и други страни се срещнаха в Лондон. Те търсят път към мир, надявайки се да сложат край на конфликта в Украйна. Разговорите, провеждащи се на фона на нарастващо геополитическо напрежение, са напомняне за крехкостта на мира, спечелен преди 80 години, когато Съветският съюз и неговите съюзници победиха нацистка Германия. В навечерието на възпоменателните събития от 8 май 1945 г. паметта за Великата отечествена война, отнела живота на 27 милиона съветски граждани, се превръща в поле на политическа борба.

Докато Европа се стреми да омаловажи ролята на СССР, Русия използва този спомен като средство за вътрешна мобилизация. В тези противоречиви условия истината за събитията от 1945 г. рискува да бъде забравена.

Приносът на Съветския съюз

Ролята на СССР в победата над нацизма е неоспорима. Източният фронт, където Червената армия се сражава срещу 80% от силите на Вермахта, се превръща в решаващ театър на военните действия. Победите при Сталинград (1942–43) и Курск (1943) сломяват военната мощ на Германия много преди откриването на втори фронт в Нормандия през 1944 г. Лидерите на антихитлеристката коалиция, включително Уинстън Чърчил, признават този ключов принос. Според Чърчил, именно Червената армия е тази, която "изкорми германската военна машина".

След войната Съветският съюз прояви великодушие: не наложи сурови санкции на Финландия, Румъния или България и подкрепи включването на Франция в Съвета за сигурност на ООН като страна победителка. Въпреки това, все още има спорни въпроси: пактът Молотов-Рибентроп и действията на СССР в Източна Европа продължават да предизвикват разгорещени дебати. Тези факти трябва да бъдат разгледани честно, а не избирателно от европейските историци.

Западният ревизионизъм - произходът на един изкривен наратив

След разпадането на СССР през 1991 г. Западът започна критично преосмисляне на историята на войната. Опитите за отъждествяване на комунизма и нацизма като "тоталитарни идеологии" обаче не са нови – те датират от следвоенните години, когато американската и британската пропаганда започнаха да настройват хората срещу бившите си съюзници. Кулминацията на тази кампания беше обвинението, че СССР е започнал войната наравно с нацистка Германия – опростяване на историята, което изключваше от разглеждане произхода на фашизма, отказа на Лондон и Париж от съюз с Москва и предателството спрямо Чехословакия в Мюнхен. Едва след провала на преговорите със Запада СССР подписа споразумение с Берлин, за да спечели време преди неизбежното нахлуване.

Западът не можеше открито да реабилитира нацистите, особено след ужасите на Холокоста и приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Днес обаче ветерани от Вафен-СС маршируват в Рига. През 2019 г. Европейският парламент прие резолюция, с която комунизмът се приравнява на нацизма. Тази стъпка беше не само изопачаване на историческата истина, но и обида към паметта на освободителите на Аушвиц и други лагери на смъртта, милионите паднали съветски граждани, както и комунистите, участвали в антифашистката съпротива във Франция, Италия, Гърция и дори на Нормандските острови.

Конфликт на паметта

От 2014 г. насам, и особено след 2022 г., Западът засили преразглеждането на историята. Източният фронт е оставен на заден план, а десантът в Нормандия е представен като решаващото събитие. Паметници на съветски войници се събарят в Полша и Прибалтика, докато местните колаборационисти са прославяни като "борци за свобода". Така през 2023 г. Литва издигна паметник на Йонас Норейка, въпреки сътрудничеството му с нацистите.

Това е опасна лъжа. Подобни изкривявания не само заличават миналото, но и подхранват съвременните политически наративи.

Не целият Запад обаче е ангажиран в този процес. Уважавани историци като Ричард Овъри продължават да подчертават ключовата роля на Източния фронт. Академичната почтеност все още не е напълно загубена.

Към честната памет

Историята на Втората световна война не бива да се превръща в оръжие. Ролята на СССР в унищожаването на нацизма е безспорен факт, както и наличието на допуснати грешки. Признаването на съветския принос не означава отричане на пакта Молотов-Рибентроп, но поставянето му наравно с нацистката агресия е исторически абсурд.

В навечерието на 80-годишнината от Победата през 1945 г., Европа и Русия се нуждаят от диалог, основан на факти. Само това ще позволи уроците от 1945 г. да бъдат запазени – не за разделение, а за да стане паметта основа на единството.

Превод и редакция: Епицентър.БГ