2329 | 3 ноем. 2026 | 16:18

Още в първите часове след категоричната победа на двойката Йотова-Вълчев представителите на тази десница с особен хъс се заеха да насаждат внушения за очаквано напрежение и предстоящи протести срещу правителството и проекта за бюджет за следващата година.

Георги Пирински

Без съмнение датата 1 ноември 2026 година на прекия избор на Илияна Йотова за президент трайно ще се впише в многолетната история на България. Това е така поради поемането за първи път у нас на поста държавен глава от жена, при това със своя солидна политическа биография.

Но има още една причина за такова значение на нейния избор – това е заявката ѝ за политика на национално съгласие с призива „Заедно“. Това е призив да се сложи край на разделението, блокиращо демократичното развитие на страната вече цели 36 години. Още в писмото си до българските социалисти от 31 август т.г. Илияна Йотова призова „да върнем смисъла на думата „заедно“, за да осигурим мирен свят за днешните и идващите покорения, както и да възстановим самочувствието на хората като активни граждани със своя решаваща роля в политиката.“

Включването на този призив като основен в нейното обръщение към социалистите съвсем не е случайно, а напротив – това е израз на водещата кауза на Българската социалистическа партия за национално съгласие още от първите дни на демократичните преобразувания у нас след 10 ноември 1989 година. Той бе развит от БСП в хода на президентската кампания от 1996 година с посланието „Заедно – за България!“ и днес се актуализира от ръководството на партията начело с Крум Зарков.

В началото на тазгодишната кампания това послание получи развитие в словото на Илияна Йотова на 13 септември т.г. пред инициативния комитет., подкрепил кандидатурата ѝ, по няколко направления – като основа за „нов подем на страната като държава, която сама определя съдбата си“, като условие за законност, защото „зад върховенството на правото стои по-дълбок социален въпрос, който разкъсва връзките по между ни“ и като лек срещу зависимостите на деца и младежи, тласкащи ги към тежки престъпления.

Кандидат-президентът Йотова в същата светлина тогава засегна и темата за взаимодействието с местната власт. Отбелязвайки, че тази власт често остава извън дискусиите за взаимоотношенията между държавните институции, тя подчерта, че за нея тя е изключително важна, както и че потвърждава намерението си „да продължим да работим заедно, /като/ за мен е изключителна привилегия взаимното ни доверие.“

Ден след ден през цялото време на последвалата кампания Илияна Йотова доказваше, че тези заявления не са празни предизборни лозунги, а принципи на неизменно политическо поведение в полза на градивния диалог и съгласието.

Пример на обратно стана т.нар. „отворен апел“ на президент, премиери, министри и други с изчерпан мандат с твърденията, че в страната се водела „кампания за всяване на страх и парализиране на обществото“, както и че политическото ръководство било неспособно да защити националната сигурност и интересите на гражданите – с явната цел да повлияят в полза на двойката кандидати на „демократичната общност“ в последния предизборен момент.

Всъщност истината е, че още на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на 6 октомври т.г. Илияна Йотова предложи Становище на КСНС с поредица от незабавни и средносрочни действия в защита на националната сигурност – от засиленото използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение и ускореното придобиване на антидрон системи в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС, до задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение по линия на НАТО и разработката на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от Стратегическия подход на ЕС към региона.

По-нататък в Становището се предлагаше България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море, да поеме активна роля за преговори за мораториум върху бойните действия в него и превръщането му в зона на споделена сигурност и да представи тези предложения на всички европейски формати, в които България участва. Всички тези конкретни стъпки и предложения се оказаха неприемливи за представителите на опозиционните партии, преди всичко на тези от „градската десница“.

Същата нагласа пролича и сега – още в първите часове след категоричната победа на двойката Йотова-Вълчев представителите на тази десница с особен хъс се заеха да насаждат внушения за очаквано напрежение и предстоящи протести срещу правителството и проекта за бюджет за следващата година. Явно е намерението на ПП ДБ и подгласниците им по никакъв начин да не допуснат призивът за съгласие и разумен диалог, наложителен в сегашния зареден с кризи момент, да получи какъвто и да било шанс да се разпространява и утвърждава като пътят към сигурност и благополучие.

Ето защо оттук нататък е нужна два пъти по-висока активност на всички структури и личности, на гражданите в подкрепа на заявката за национално съгласие на новоизбраните президент и вице президент, за да бъдат блокирани опитите страната отново да бъде хвърлена в нов кръг на кризисно безвремие.

Нека вместо това надделеят силите в полза на истинските интереси за развитие на България като демократична, правова и социална държава съгласно Конституцията, за принципите и нормите на която надеждни гаранти несъмнено ще бъдат Илияна Йотова и Кирил Вълчев.