9402 | 30 май 2022 | 11:59

Обвързването на финансирането на университети с изискването за атестация съответствие с методика, определена от МС, нарушава академичната автономия, смята Гешев

Главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на текст от Закона за държавния бюджет след призив на представители на академичната общност. Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата.

Става дума за параграф 17 от преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета за 2022 г. - в него бе записано, че университетите ще получат въпросните 20 млн. лв. при условие - ако приведат критериите за атестиране на академичния състав, записани в правилниците им, в съответствие с нова методика за атестиране на МС, както Епицентър. бг вече писа. Срещу това обаче се надигна сериозно брожение от ректори, преподаватели и юристи, според които по този начин се нарушава академичната автономия на вузовете, тъй като критериите за атестация по закон се приемат от самите висши училища във вътрешните им правилници, а не от МС.

Преподавателите не са съгласни и с това, че новите национални правила за атестация се прокарват през задния вход - през преходните разпоредби на закона за бюджета, а не както си му е редът - с промени в закона за висшето образование, които да бъдат подложен на задължително обществено обсъждане.

Според обвинител номер едно, обвързването на финансирането на държавните висши училища с изискването за „привеждането на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет“ нарушава академичната автономия, с която според Конституцията се ползват висшите училища.

"Упражняването на законодателно правомощие за контрол върху дейността на висшите училища, като се заобикалят разпоредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на обществено обсъждане при изменение на закон, респ. без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа на правовата държава", посочва още главния прокурор в мотивите си.

Освен това, привеждането на правилниците на висшите училища в съответствие „с методиката, определена с акт на Министерския съвет“ следва да се извърши с промяна в правилниците за дейността на висшите училища, което е правомощие на Общото им събрание.

Според Гешев има и непреодолима неяснота относно волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г., Народното събрание препраща към бъдещи, „допълнителни“, задължителни критерии за „оценка приноса на всеки член на академичния състав“, изработени от Министерски съвет по „методика, определена с акт на Министерския съвет“, противоречащо на задължителните критерии за оценка на членовете на академичния състав на висшите училища.

Обществените отношения, свързани с конституционното задължение на държавата да „насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и квалификация“ и начина по който следва да „упражнява контрол върху всички видове и степени училища“ е предоставено на Народното събрание, което единствено има правомощия да приема, изменя, допълва и отменя законите, допълва още главният прокурор.

В искането си до Конституционния съд главният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно правомощие за контрол върху дейността на висшите училища, като се заобикалят разпоредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на обществено обсъждане при изменение на закон, респ. без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа за правовата държава, залегнал в чл. 4 ал. 1 от Конституцията на Република България. Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на публична власт.