642 | 5 окт. 2026 | 17:33

Искането на Вселенския патриарх Вартоломей определено поставя българската държава и Българската православна църква (БПЦ) в сложна дипломатическа и вътрешнополитическа ситуация.

Вселенската патриаршия поиска България да върне още църковни ценности на Гърция, след като страната ни предостави 53 предмета срещу останките на цар Самуил.

В изявление тя определя размяната като „начало на връщането“ и очаква процесът да приключи бързо.

Позицията идва преди гостуването на патриарх Вартоломей у нас за празника на св. Йоан Рилски на 19 октомври - посещение, срещу което вече има открито писмо и петиция.

Вселенската патриаршия приветства споразумението между правителствата на България и Гърция за размяна на исторически реликви. В съобщението се изразява удовлетворение от започналото връщане на ценни и свещени предмети, които според Патриаршията са били отнети преди повече от сто години от митрополии и манастири в Северна Гърция под нейната духовна и канонична юрисдикция, съобщава БТА.

Патриаршията изрично обяснява защо говори за „начало“: очаква връщането на реликвите да бъде завършено бързо съобразно нравствения ред и международното право, както и в духа на добрите отношения между двете съседни и съюзнически държави, членки на Европейския съюз.

В изявлението се припомня, че Вартоломей е поставил въпроса при свое посещение в София преди няколко години. Патриаршията поздравява двете правителства както за извършената размяна, така и за бъдещите стъпки, които очаква да последват.

Новото искане идва преди посещението на Вартоломей по покана на патриарх Даниил и Светия синод.

В официалното съобщение на Вселенската патриаршия се посочва, че пълното връщане на останалите ценности се изисква от „повелите на нравствения ред и на международното право“.

Патриаршията припомня, че епархиите в Северна Гърция (като Сяр, Ксанти и Драма) попадат под нейния духовен диоцез, макар да са предоставени за временно управление на Гръцката православна църква.

Искането на Вселенския патриарх Вартоломей определено поставя българската държава и Българската православна църква (БПЦ) в сложна дипломатическа и вътрешнополитическа ситуация. Настояването размяната на реликви да се счита само за „начало“ на процеса активира няколко чувствителни линии на напрежение в страната.

Президентът Румен Радев и правителството представиха постигнатото споразумение с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис като исторически успех за българската дипломация. Връщането на останките на цар Самуил в София се разглежда като огромно морално удовлетворение.

Натискът от страна на Фенер за предаване на „още ценности“ обаче може да промени общественото възприятие, като създаде усещане, че България е поставена в позиция на постоянен длъжник, което да доведе до вътрешни политически критики за проявена слабост.

Изявлението на Патриаршията идва в деликатен момент — през октомври 2026 г. в България се провежда кампания за президентски избори. Всяка тема, свързана с националното достойнство, историята и реликвите, лесно се политизира. Националистически и опозиционни формации биха могли да използват исканията на Вартоломей, за да атакуват държавното ръководство за това, че е отстъпило български исторически артефакти, без да затвори окончателно въпроса с Гърция.

Отношенията между София и Фенер традиционно са изпълнени с недоверие. В църковните среди у нас Вартоломей често е критикуван, че се намесва в делата на автокефалните църкви. Посещенията му в България в миналото и сега са съпътствани от протести на клир и миряни, които го обвиняват в превишаване на правата му като „пръв сред равни“. Новият натиск за църковните ценности отнема от празничния дух на завръщането на цар Самуил и принуждава Светия синод на БПЦ да заеме твърда отбранителна позиция.

Връщането на костите на цар Самуил в България вече предизвика остри и гневни реакции от страна на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония, която обвини София в липса на „мъдрост“ и преповтори тезите си за „македонския характер“ на Самуиловата държава. Когато към този регионален спор се добави и претенцията на Вселенския патриарх, България се оказва в ситуация да защитава историческото си наследство на два фронта едновременно.

Официалната реакция от страна на българските институции в първите часове след изявлението на Вселенската патриаршия се характеризира с дипломатическа сдържаност и фокус върху постигнатия успех.

И българското Външно министерство (МВнР), и Светият синод на БПЦ избират да концентрират общественото внимание върху историческото събитие от 3 октомври 2026 г., избягвайки открит конфликт с Фенер.

Дипломатите ни подчертават, че подписаните протоколи в Солун между премиера Румен Радев и гръцкия му колега Кириакос Мицотакис представляват финализиране на дългогодишни преговори, започнали още през 70-те години на миналия век.

Позицията на българската държава е, че това е двустранен Меморандум за взаимно депозиране на артефакти.

По закон и според експертите от Националния исторически музей (НИМ) България не дава нищо „завинаги“, а ценностите се предоставят за временно пребиваване и излагане в Гърция. МВнР третира въпроса като решен на междудържавно ниво, без да коментира допълнителните претенции на Вселенската патриаршия.

Светият синод умишлено не издава нарочно изявление срещу Вселенския патриарх. Българските митрополити предпочитат да не влизат в каноничен спор с Фенер точно в момента на „голямото завръщане“ на царя, за да не помрачат националното честване.

Кои са ценностите, за които Гърция продължава да настоява?

Предадените на 3 октомври 53 предмета (заведени като 48 позиции по списък) включват предимно средновековна църковна утвар, икони и мощехранителници. Те произхождат главно от два големи манастира в Северна Гърция: „Света Богородица Икосифиниса“ (край Драма) и „Свети Йоан Предтеча“ (край Серес).

В т.нар. „Секретен фонд“ на НИМ и в Държавните архиви на България обаче все още се съхраняват стотици други артефакти, пренесени по време на войните в началото на XX век, към които Вселенската патриаршия и Атина проявяват интерес.

Гърция се надява в бъдеще да си върне:
1. Безценни славянски и византийски ръкописи: Става дума за пергаменти и средновековни кодекси, описващи историята на Балканите, част от които са с изключителна палеографска стойност.
2. Богослужебни книги: Старопечатни и уникални ръкописни евангелия, използвани в епархиите на Сяр, Драма и Ксанти.
3. Елементи от църковния интериор: Части от дърворезбовани иконостаси, средновековни царски двери и уникални плащеници.
4. Християнски реликви и свети мощи: Допълнителни мощехранителници на светци, почитани в региона на Егейска Македония и Тракия.

Българските историци, юристи и музейни експерти аргументират правото на България да съхранява и стопанисва тези артефакти чрез комбинация от международно право, спасителна археология и културно-исторически контекст. Основният юридически стълб на българската позиция е свързан с Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на право на собственост на културни ценности (приета през 1970 г.).

Според международното право тази конвенция няма обратна сила. Тъй като предметите са пренесени на българска територия по време на Първата световна война (през 1916–1917 г.), те не попадат под ударите на съвременните реституционни закони. От юридическа гледна точка, придобиването им е заварено положение от епоха преди съществуването на настоящата международна правна рамка за защита на културното наследство.

Българските историци подчертават, че изнасянето на ценностите от Македония и Беломорска Тракия от научно-разузнавателните отряди (предвождани от учени като Богдан Филов и Йордан Иванов) е имало характер на спасителна акция.

В продължение на повече от век българската държава е инвестирала огромни ресурси за съхранението на тези предмети. Артефактите са консервирани, реставрирани и научно описани от поколения български експерти в Националния исторически музей (НИМ).

Историците изтъкват, че ако ценностите бяха останали на фронтовата линия, много от пергаментите и дървените реликви щяха да изгният или да изчезнат на черния пазар. България е изиграла ролята на законен пазител, който е съхранил това световно наследство за науката.

Както потвърдиха експертите от НИМ, дори при настоящото споразумение с Атина, предметите не са отписани от инвентара на музея. Те се предават под формата на „взаимно депозиране“ (депозит).

Това означава, че България де юре запазва правото си на собственост върху тях, което е ясен знак, че държавата ни не признава акта на прехвърляне като безусловна реституция на „чуждо“ имущество.