Години наред в България се отразяваха невероятните „успехи“ на Борисов във външната политика. Нека си спомним, че тези „успехи“ започнаха с договора сключен на 1.08.2017 г. Както всички знаем това е договора с Македония. „Успехите“ от това „постижение“ на Борисов дават плодове и днес. Но тези плодове са горчиви за нас българите.
В наши дни Кирил Петков е решил да постигне по-големи „успехи“ от Борисов. В последните дни се създаде внушението, че между двете държави ще се случи нещо като икономическо чудо, което някак си ще изпрати в забрава историческите ни спорове.
Какво се случи?
Македонският президент обяви, че в България има македонско малцинство. Македония обяви официално, че няма териториални претенции към България.
САЩ обявиха, че няма да ни санкционират заради ветото за членство на съседите в ЕС.
Каза ни се официално, че историята минава на втори план, защото трябва да гледаме напред в бъдещето.
Освен това ще дотираме авиолиния София – Скопие. Това както казват е Харвардският прочит на отношенията между България и Северна Македония. То този прочит просто май обърка местата на България и Северна Македония.
По всичко личи, че визитата на Петков е активно мероприятие на чужди служби. Той очевидно не е допускал, че нещата могат да придобият такъв развой, защото за кръга около Петков историята стои на втори план.
А тя историята трябва да се познава. Ако не се познава, няма как да гледаш в бъдещето.
Писал съм няколко пъти, че българските политици трябва да познават задължително Гръцкият проект на Евгений Булгарис и Източният въпрос. Както се казва, трябва да познават историята поне за предходните 250 години. И ако политик няма тези исторически познания, може да участва по-вероятно в дипломатически авантюри, но не и да гради бъдеще.
Ако управленският кръг около Петков продължи да управлява по този начин, допускам, че само след няколко месеца Харвард може да се превърне в нарицателно име в българското ежедневие. Също така да се формира мнение в обществото ни, че завършили западни университети не трябва да управляват страната ни.
Сега предлагам едно дълбоко провинциално мнение по отношение на икономическото чудо, което ще се случи между България и Македония.
Оставам с впечатление, че говорещите за това ново икономическо чудо са твърде далеч от реалността на Балканите.
Вероятно управляващите ще бъдат учудени от факта, че ако трябва да се конкурираме с някого за икономически бум с Македония, то ще трябва да мерим сили с Китай. Китай вече владее средиземноморски пристанища на Гърция. Известен е проектът за водна връзка между Средиземно море и Дунав, който да започва при Солун и да завършва при Белград. И по средата на този бъдещ проект стои Македония.
Нека не забравяме, че по този повод бившият гръцки министър председател Ципрас заяви, че те ще променят географията. И ако имаме предвид този проект, как да се надяваме на икономическо чудо в отношенията ни с Македония?
Имайки предвид този проект, то бих казал, че тук се обединяват икономическите сили на Китай и влиянието на руските специални служби на Балканите, което има история вече поне 250 години.
И е редно и в България този въпрос да бъде разбран правилно.
Ние не си отговаряме на въпроса защо Вашингтон и Брюксел държат толкова много на Скопие?
Ами отговорът е простичък – да спрат нашествието на китайските милиарди, подпомогнати от влиянието на Русия. И очевидно това е повече от известно на властите в Скопие. Дали нашите власти в София са разбрали, че на македонския фронт се сблъскват интересите на Вашингтон и Брюксел от една страна и Пекин и Москва от друга?
Защото това мирно нашествие на китайски милиарди с помощта на руските спец служби може да продължи и на север от Дунав.
С други думи Македония е част от геополитическия европейски пъзел на 21 век.
Ето защо по темата отношения между България и Северна Македония трябва да се говори и действа след задълбочен анализ. А той ще сложи край на Харвардските македонски илюзии.