48034 | 19 ян. 2015 | 12:19

Местните мъже оправдавали посещенията в публичен дом с патриотични цели

В края на XIX век Русе, най-европейският град в освободена България, се развива с бързи темпове. Управниците бързо разбират, че за образованието и културата са нужни пари. И вземат безпрецедентното решение да построят нова сграда, която да носи необходимите средства. За изграждането на Доходното здание трябва да помогне всеки.

Градска легенда твърди, че в началото на ХХ век дори проститутките от намиращия се в подземията на знаковата сграда най-реномиран публичен дом в града са давали своята лепта за местната култура.

Русчушките куртизанки са добре известни още от времената на Мидхат паша, който подарил къща на кея на любимата си Калиопа. Местните първенци също с удоволствие влизали в ролята на клиенти, като се оправдавали пред съпругите си, че така подпомагат построяването и изплащането на Доходното здание. 

На 11 октомври 1896 г. общината и русенското градско училищно настоятелство вземат решение да построят здание, приходите от което да отиват за помощ на общинските школа - за поддържане на материалната база, за пособия на учениците, за заплати на учителите. Паралелно с това сградата трябвало да стане своеобразен обединителен

център на
духовността

на Русе, да приюти и местното театрално дружество, което до този момент изнасяло представленията в салона на „Ислях хане“, построен през 1865 г. по времето на Мидхат паша. Доходното здание е „заченато“ на 11 октомври 1896 г., когато русенският общински съвет взема решението да се отпусне безплатно терен в центъра на града и обявява конкурс за проект. Постройката, която скоро ще бъде наречена Доходно здание, е предназначена да задоволи редица културни и обществени нужди. На 30 декември 1896 г. е обявен конкурс за проект на сградата. На 26 март 1897 г. журито присъж-да първа награда на виенския архитект Петер Паул-Бранк за неговия план под мото „Една идея“.

Намеренията са сградата да бъде двуетажна, броят на магазините в нея да е не по-малко от девет. Предвиждат се кафене или казино с площ 200 кв. м, театрален салон - 300 кв. м, библиотека - 200 кв. м. Според първите изчисления разходите по градежа не трябвало да надхвърлят 180 000 златни лв., като очакванията после скочили на 350 000 лв. Строителството на Доходното здание не върви лесно.

След полагането на основния камък се оказва, че се бави отчуждаването на дюкяни и дворни места. Поради завишаване на първоначалната цена на 350 000 златни лева училищното настоятелство е принудено да сключи заем при дружество „Стремление“ за 200 000 златни лева и после за още 50 000 златни лева, като залага свои имоти. През 1900 г. то сключва нов заем - 600 000 златни лева при Българска търговска банка, за който общината залага доходите си от клане на добитък, а училищното настоятелство - своите дюкяни и самото Доходно здание.

Поради липса на средства за довършване на строежа се налага училищното настоятелство да даде под наем средната част на Доходното здание - театралния салон и кафенето, преди окончателното завършване на самата сграда. От юли  1899 г. до март 1900 г. се провеждат три търга, но не се намират кандидати. Моделите на скулптурните фигури, символизиращи земеделието и войната, изработени по проект на арх. Паул-Бранк, не са одобрени поради немското си излъчване. Възложили на инж. арх. Димитър Петров да ги побългари, като ги увеличи на височина. Проектът на театралния салон е изработен от учителя по  рисуване Труничек и от Жоран Ромео, декоратор специалист от Народния театър в Букурещ.

Сградата е предадена през 1900 г., без да е довършен театралният салон. Първото представление се играе през 1901 г. в казиното. Представена е пиесата „Парижкият вехтошар“ от Йожен Сю с режисьор Петър Кожухаров. С довършването на сцената през 1902 г. целият строеж отнема шест години. През 1921 г. е направено разширяване на сцената, а през 1924 г. тя е надстроена. Интериорът на Доходното  здание е декориран с гипсови архитектурни орнаменти. Най-богато украсена е театралната зала. Като паметник на културата сградата е ценна с това,
че е първата,

построена за
театрални нужди

изпълнена по проект от международен конкурс. Нейният интериор, издържан в стил неокласицизъм, е образец на архитектурата по онова време. Величествената главна фасада със спокойния ритъм на аркадите, украсени с много пластични орнаменти и детайли, увенчани със стели, вази, кули и куполи, обогатена със скулптурна украса от седем символични фигури, създава неповторимо чувство за европейския характер на центъра на града. На върха на сградата е статуята на крилатия Меркурий. Днес Доходното здание се счита за паметник на културата и един от символите на Русе редом с Паметника на свободата.

Дом на театъра

От началото на века в Доходното здание започва дейността си и Русенският драматичен театър, един от най-старите у нас.

На сцената играят като щатни артисти и гастрольори най-значителните български артисти: Сава Огнянов (от 1954 г. патрон на трупата), Роза Попова, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска. Режисират все големи имена: Владимир Тенев, Борис Еспе, Стефан Киров, Николай Фол. В наши дни традицията продължават Леон Даниел, Любен Гройс, Иван Кондов, Катя Зехирева, Невена Коканова, Елена Стефанова.

През 1970 г. се взема решение за цялостна реконструкция на сградата. От 1981 г. Доходното здание е затворено за ремонт, но той започва няколко години по-късно. Възстановителните работи се изпълняват по проект на колектив с ръководител арх. Константин Вандалов. Основната идея е да се изгради пълноценен театрален комплекс, като за целта се планират много нови помещения,  които да допълнят съществуващата стара сграда. Строителството продължава 24 години.

Днес залите в Доходното здание разполагат с над 800 места. Те и фоайетата са място, където се провеждат театрални представления, концерти, фестивали, конференции и срещи. През 2007 г. Доходното здание е удостоено със специалната награда в националния конкурс „Сграда на годината“.